Десет причини да празнувате на 6-ти септември

Най-възрастният жив човек на планетата в момента е Канделария Родригез – кубинка, родена през 1885 г. Тя е на 125 години! Тя е единственият човек, който е бил роден, когато Княжество България и Източна Румелия стават едно цяло на този ден през 1885 г. Всички останали не са били родени, когато се е случило това събитие. А българите сме длъжни да го запомним и честваме. Защо ли?

Както всички останали национални празници, този също е „най-светлият“, както много „големи“ хора се изказват… Но защо почиваме? Защо празнуваме? Аз имам много просто обяснение: аз съм от Русе, Биляна е от Пловдив. Ако това обединение не се беше случило, нямаше да се появи и Вики! Това за мен е достатъчен повод да си кажем „Наздраве!“ с любимата…

Естествено, вие също можете да се замислите какво би било, ако Съединението не се беше случило. Ето десет причини да празнувате:

  1. Всичките ви приятели от Хасково, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Стара Загора, Сливен, Казанлък, Калофер, Карлово, Копривщица, Кърджали и Карнобат нямаше да са българи, поне не официално.
  2. Автомагистрала „Тракия“ щеше да стига до ГКПП „Ихтиман“.
  3. Слънчев бряг, Приморско, Несебър, Смокиня, Поморие и Ахтопол щяха да звучат толкова чужди, колкото и Мармарис, Кушадасъ, Памуккале и Бадрум.
  4. На герба ни нямаше да пише „Съединението прави силата“.
  5. Родопските песни щяха да ги пеят… от северната страна на Стара планина!
  6. Троян, Габрово и Варна щяха да са на 30-40 км от южната граница.
  7. 100-те национални туристически обекта щяха да са около 63.
  8. Без задграничния си паспорт нямаше да можете да карате ски в Пампорово и да ядете казанлъшки понички.
  9. Къщите-музеи на Левски и Ботев нямаше да съществуват.
  10. „Каменица“ и „Загорка“ щяха да са вносни бири, мастика „Пещера“ – на цената на гръцкото узо, а карнобатската гроздова щеше да се брандира като „текирдаа ракъ“…

Може би четвърт век не съм осъзнавал какво НАИСТИНА означава този празник. И ако в часовете по история ни обясняваха, че почти нямаше да има с какво да се чукнем за наздраве, ако не беше Съединението, щях да внимавам повече…

И макар да знаем, че големият купон е в Пловдив, по стечение на обстоятелствата сме в Русе, откъдето ви пращаме един поздрав горе-долу от времето на Съединението:

P. S. Въпросната снимка е направена без никаква обработка със софтуер. Снимахме я с мобилен телефон на една специално поставена за случая стена, изложена пред Доходното здание в центъра на Русе, така че ако имате път насам, подобна снимка можете да си направите и вие, при това напълно безплатно.

Бяло, зелено, червено…

Трети март е, хора-а-а-а! Време е за купо-о-оон!
Ама защо не купонясвате? Готино си е някак: тия тройки от 3.3. не ви ли изглеждат като малки оцапани дупенца… Ама то ние открай време сме си подай-гъзчета…
НЯМА ДА ПИША ЗА ПОЛИТИКА В БЛОГА СИ!
Съвсем леко ще намекна само, че даже и в националният ни празник като се замислиш, има сравнително малко българско. Какво толкова: на 3 март в Сан Стефано е подписан договор между Русия и Османската империя. Дотук – нищо за България. С него се слага край на руско-турската война. Все още – нищо за България. Според договора освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Ура-а-а! Направо цепим мрака! Нищо, че в територията на България не влизат: Северна Добруджа (за Румъния), Одрин, Солун и голяма част от Македония (за Турция), Ниш (за Сърбия) и разни други прекрасни местенца… Колко му е да си празнуваме поредния „най-светъл“ и „най-български“ празник… Ами така, де… Я наздраве! Може и една шопска салата да сложим, да символизира българското знаме: бяло (сиренцето), зелено (краставичките) и червено (доматчетата). И една ракийка, ако му жулнем така… да освободим напрежението! Само да не излезе някое менте, ама какво пък: „Свобода или смърт“ е казал народът.
Много си я обичам България… И наистина се възхищавам на хората дали живота си за свободата на държавата. Замислям се какво е да си оставиш топлата печка, сланинката и винцето, жената и децата и да тръгнеш да се биеш… и след около 100-150 години да се преобръщаш в гроба си: политици градят рейтинга си с приказки за героизъм, но не могат да поемат наказателна отговорност като останалите граждани; войничета мръзнат по площадите, за да „не се изложим пред Президента, ей!“; бабичка продава български знаменца и връзки магданоз върху кашон от телевизор „Panasonic“. Е, това е глобализацията… Какво да кажа, освен „енджой дъ нешинъл дей ъф Бългерия“!