Шофьорите в Европа и шофьорите в София

Няколко приятели споделиха следната картинка във Фейсбук:

За един гражданин на САЩ, Германия, Холандия и дори Великобритания (ако игнорираме факта, че при тях движението е обърнато) може би биха се впечатлили от това… Истината е, че ако сравним горепосочената ситуация (в Европа) с типичната тук (в София), се получава следното:

Нещо да съм пропуснал? 🙂

За финал – ако решите да споделите единствено последната картинка във Фейсбук, ще се радвам да го направите чрез този линк. Благодаря.

 

 

Велосипедните алеи в София… с внимание към детайла!

Поздравления!
Велосипедните алеи в София се увеличават. Радвайте се и ликувайте, колоездачи!
Предлагам ви един пробен маршрут – от НДК до Руски паметник.
Заставаме до контейнерите и – СТАРТ:

Упражнение No. 1: Основното правило е да се задържите между двете линии, без да се удряте в билборди, пешеходци и неправилно паркирали автомобили:

Упражнение No. 2: Телепортация… налага се при несъответствие между линиите, обикновено при много дървета, билборди и колчета:

Упражнение 3: гигантски слалом между незнайно защо поставени бетонени колчета… след телепортацията, едва ли ще ви затрудни:

Упражнение 4: Усъвършенстван вариант като комбинация от предходните три: слалом между хора и саксии на опашка за пица на парче:

Упражнение No. 5: Минаване между просяци и под строително скеле едновременно:

Упражнение No. 6: Засилка изпод скелето, прескачане на джип и внезапен слалом покрай билборд:


Финално упражнение: сгъване на 1,50-метров велосипед в завой с радиус 40 см:

На преминалите безгрешно всичките седем упражнения, Община София издава два сертификата: един за софийско жителство и един за официално признаване на извънземни умения!

Сравнете картинките по-горе с тази от Букурещ

Нощни тарикати

Принципно се смятам за толерантен спрямо колегите ми шофьори… Нямам нищо против в големия трафик трилентовият път да се превърне в петлентов, все пак така автомобилите се изнизват малко по-бързо. Търпеливо изчаквам, когато на някой пред мен му изгасне колата на зелен светофар. Не подивявам, когато ми отнемат предимството. Пускам пред мен престроилите се без да искат (или нарочно) в неправилната лента…
Снощи обаче ми падна пердето. Късно вечерта на едно от централните кръстовища в София чакам за ляв завой на червен светофар. Единствен автомобил на кръстовището съм. И един „сладур“ с бавареца си ме заобикаля по най-нагъл начин, закривява колата си по особено странен начин и спира на 10 часа спрямо колата ми в стил „румънски депутат“. „О, приятелю, пълно е с такива!“ ще кажете. О, приятели, виждал съм много такива… Такова нагло набутване на една боя разстояние, при условие че кръстовището е празно и съм единственият автомобил ми напомнят само на шопския кодекс – „И сам да съм у трамваю, па че се бутам!“. Ядосах се…
Включих първа, дадох колата леко напред и буквално я паркирах по цялата й дължина пред предницата на BMW-то. Дивакът в колата ме изгледа учудено, след което започна да върти волана и да се опита да се измъкне на заден ход… Няма как обаче, тъй като зад него имаше поне 40 см бордюр… Начинът, по който беше застанал върху трамвайните релси и наглостта, с която беше минал супер близо до мен не му позволяваха по никакъв начин да се измъкне на заден ход, а за преден ход му пречеше моята кола… И за да съм супер брутален, изчаках да светне зеленото… и не преместих Корсата на йота!
Тарикатът вътре подивя, започна да надува клаксона, ръмжеше с мощния си мотор, чието виене се чуваше от центъра в Люлин-19… Моя милост обаче не помръдна до „тъмно жълто“, след което с мръсна газ се изтеглих от кръстовището в последния момент.
Напълно очаквано, баварецът мина на червено и бързо ме настигна, изпревари ме сякаш съм спрял и в момента, в който мина пред мен – пляс! Палка на МВР… Ченгетата го спряха.
Никога не съм се изнервял така на друг шофьор и никога не съм се кефил толкова на палка на катаджии!