Отново за пилотния сингъл на група "ФМИ"

След излизането на пилотния сингъл на групата, останах силно впечатлен от това колко бързо можеш да станеш известен по Интернет… Имаше отзиви от цял свят, не само от България, за един ден посещенията станаха 12 000, а клипчето влезе в TOP 100 на най-гледани, най-високо оценени, най-дискутирани и най-линквани видео-файлове в YouTube. Според неофициални източници гледаемостта на клипа е надминала дори тази на Music Idol 😛
Ето някои отзиви (запазвам оригиналния правопис и текст), с коментари от мен:
Ebahti ludite kopelata, tva FMI naistina e ebahti LUDNICATA ! NE VLIZAITE TAM !!!
На това мога да отговоря само с друг коментар:
ahahah :)) egati qkoto! 🙂 FMI rules! (vsichkite FMI-ta 😉 )
Естествено, коментари от рода на „рулират“, „бахти лудницата“, „браво, копелета“, „хаха“, „кефи“, „кърти мивки“, „цепи мрака“, „яде винкел“ и тем подобни изобилстват… Оказа се, че дори американците са се впечатлили от изпълнението и в САЩ вече пеят „dva gigabaita, dva gigabaita…“, а текста заедно с превод е следният:
Броеничка v1.0
2 GB, 2 GB Сложих си Виста, мада фака, копеле Сложих си Виста, RAM-ът не стига
3 GB, 3GB Ъпнах си RAM-а, мада фака, копеле Ъпнах си RAM-а, 3G не стигат
5 GB, 5GB Windowsa тръгна, мада фака, копеле Друго не тръгва, още рам иска
6 GB, 6 GB Свърших парите, мада фака, копеле Компът работи, нов Win излезе….
Rosary (RAM counter) v1.0
2 GigaBytеs, 2 GigaBytеs I installed Vista, mother f***, bastard man… I installed Vista, the RAM is not enough.
3 GigaBytеs, 3 GigaBytеs I upgraded my RAM, mother f***, bastard man… I upgraded my RAM, 3G are not enough.
5 GigaBytеs, 5 GigaBytеs Windows is working, mother f***, bastard man… Progs aren’t working, more RAM is needed
6 GigaBytеs, 6 GigaBytеs I’m out of money, mother f***, bastard man…Everything works now, a new Win is released….
Kuv piloten singal be, tva si e 4ista proba kavur! <.
Не е кавър, а гавър… Що си мисля, че кавър-версията означава същия текст и музика с леки изменения… При нас текстът е съвсем авторски, а мелодията е от албума на Куку-Бенд „Ръгай чушки в боба“, „Don’t kill my mother“…
Абе вие сте луди веее :)Приемате ли членове към групата ?Аз мога да пия, после и да пея 😉
Съжаляваме! Не ставаш! В групата приемаме само такива, които не могат да пеят!
Triashe s tva da idem na EuroVision …
Не знам за EuroVision, но следващото парче ще го запишем на DoubleVision 🙂 Наздраве!
kak se kazva pesenta nakraq kato gi predstawqt..
Песента е на българската група Artery и се казва Control. Мен лично ме кефят и ще се радвам, ако това клипче допринесе за тяхната популярност.
искам мп3
MP3-файл можете да си изтеглите от тук.
А ако ви трябва по-качествен видео файл, щракнете тук.
mai hich nqma kvo da praite tam na selo, a?
С риск да заприличам на проф. Вучков, ще кажа, че това са „граждани“, които много искам да попитам какво са направили там в града, а? Животът не е само единици и нули, както казва един мой много близък човек… И силно препоръчвам на „заетите“ като този човек да прегледат ето тази история.
С голям първоначален интерес и нескрито последвало огорчение, преливащо във възмущение, се запознах с творческите ви „достижения“. Засрамете си! Не ви прилича да се занимавате с подобни неща. Толкова ли са ви размити ценностите и естетическите критерий?Какви са ви целите в живота и какво искате да кажете и покажете на другите с този blog? Подобен вулгарен език и просташко поведение е срам не само за вас, но и за Университета, в който учите.
Уважаема госпожо, госпожице или господине (въпреки че бих заложил на първото), първо искам да ви кажа, че споделяме първоначалния ви интерес и нескрито последвало огорчение… И ние с голям интерес записахме първия дубъл на това експериментално произведение и с още по-голямо огорчение НЕ записахме втория, защото изкарахме ангелите на комшиите си в 2 часа през нощта… Тук е мястото да благодаря на хората, че не извикаха полиция, защото си го заслужавахме. Но знаете ли, във време, когато Азис, Устата, Носа, Далака и тем подобни не се срамуват; във време, когато простотията е водещ фактор в толкова области на живота ни; във време, когато таксиджии и затворници определят политиката в държавата; във време, когато посещенията на този клип са повече от посещенията на блога ми за цяла година… Не, не се срамувам да покажа една простотия. Не се гордея с нея, но не се и срамувам… В крайна сметка простотии трябва да има, за да се разграничаваме истински стойностните неща, нали? Тъй че ценностите и естетическите ни „критерий“ (пише се с „и“ накрая, между другото) не са размити, щото просто не търсим такива в това видео… А и ако аз слушам чалга (щото слушам, макар и рядко, в колата, когато включвам от четвърта на пета), а вие слушате метъл и прогресив, това не ви дава правото да обявявате ценностите ни за размити… нали? Искам да ви кажа, че за мен най-голямата ценност е приятелството между четирима колеги от университета, което успя да се съхрани дълго време след завършването ни, а колко сме размити, измити или немити нека всеки сам да прецени. Колкото до въпроса какви са целите ни в живота и какво искаме да покажем в този блог, ще съм кратък и ще ви кажа само три неща. Първо, блогът е лично мой, а не на цялата група. Второ, целите ни в живота са нещо, което се променя, индивидуално е за всеки и в никакъв случай не се изразява в „мада фака, копеле“… И трето, това, което искаме да покажем на бъдещето ИТ-общество е, че младите хора трябва да ядат сирене, защото то съдържа калций и укрепва костната система на организма… Всичко друго, което критиката пише за пилотния ни сингъл е измислица на болни мозъци… С което завършвам и без това дългия си коментар, като казвам, че „Фатални мозъчни изкривявания“ и „Факултет по математика и информатика“ е просто съвпадение на абревиатурите, също както ПУТКИ е Професионално училище по текстил и кожени изделия. Между другото, вие къде видяхте да сме писали нещо за университет или факултет в този клип? Бъдете сигурна, че всички ние се гордеем с университета (и особено с факултета), в който учим, направили сме доста, за да го прославим (вж. резултати от състезания по информатика 2001-2005 г.) по света и у нас, обичаме да се забавляваме… И ако вулгарния език е копиран 1:1 от уважавани днес хора като Слави Трифонов, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова, Васил Василев и Стефан Рядков, то как разбрахте, че поведението ни е просташко? Може би си мислите, че правим нещо, когато аз се наведа под масата, а Митко, Никола и Дамян се наредят в курниз (редица от мъже се нарича курниз, градски фолклор), но ви уверявам, че нашите отношения са чисто приятелски… и аз ще го отстоявам до доказване на противното 🙂 Да живее свободата!!!
Все пак днес е трети март – празник, свързан с нашата свобода… Да ни е честит!

"Бизнес среща"

Една история от миналата седмица, която просто няма как да не се разкаже…
Бях в Пловдив, на прощално парти на моята приятелка Яна – в момента е на специализация в Испания. Срещата ни бе в „Петното“, където прекарахме няколко часа в сладки разговори и светлината на една свещичка, която в момента също е в Испания.
Както и да е… Всъщност интересното се случи, когато продължихме партито в домашни условия и още по-точно на следващия ден. Събуждам се аз в хола на Сребрин (гаджето на Яна). Никакви хора наоколо, само разни разхвърляни чаши, бутилки… и три компютъра, щото Среб използва хола за офис. Ставам, разхождам се, оглеждам апартамента… Часът е едва девет и би било тъпо да влизам да ги събудя. Затова решавам да пооправя малко и да измия чашите. Да, ама се оказва, че и кухня няма! Всъщност има, ама е заключена, тъй че отивам и ги измивам в банята… След като завърших, подрънчах малко и на китарата, ама като цяло скука-а-а, скука-а-а… Всеки знае колко е досадно да стоиш и да чакаш някой да се събуди…
„Ще се изкъпя“, реших твърдо, макар и без разрешение от спящия ми домакин. Съблякох се и запях с цяло гърло:

 

Пях си през цялото време докато си взимах душ, накрая си обух слиповете и излязох от банята… ОБАЧЕ:
Насреща ми стои едно ококорено момче, изглеждащо като програмист и напълно вкаменено от вида ми – все пак съм само по слипове, с мокра глава и стичаща се от мен вода…
– Здравей! – казвам аз.
– Ъъъ… здрасти!
– Ти сигурно си от програмистите на Среб… Как се казваш?
– Христо.
– Сериозно? Христо, дето е работил по Битка.нет?
– Да, защо?
– Ами аз съм Петър Събев от сп. Computer, преди два дни ти правих интервю за Top Games…
Чак след като си подадох ръката, осъзнах колко глупаво е да се запознаеш с някого мокър и по слипове 🙂
Выйду ночью в поле с конем
Hочкой темной тихо пойдем
Мы пойдем с конем по полю вдвоем
Мы пойдем с конем по полю вдвоем