За салфетките и малките неща…

Имате ли бебе вкъщи, трябват ви и салфетки… Вярвайте ни, понякога трябва да се реагира изключително бързо (който е родител – знае!) и поради тази причина имаме няколко кутии, разположени на стратегически места (по 2-3 за всяка стая).

Много ни допадат „кубчетата“ с животни („Soft Animal Collection“), произвеждани от „ИПКО“ ООД. Произведени са в България, стоят добре, дърпат се лесно и на всичкото отгоре ушите, устата и опашките на животните могат да се отделят.

Сетили са се и за още нещо – когато салфетките са на привършване, по последните няколко има цветна предупредителна лента! Дотук – чудесно. Само че лентата беше боядисана в червен цвят и можете да си представите как си изкарахме акъла първия път, когато вдигнахме салфетката от носа на Вики и видяхме кърваво червената следа по салфетката.

Писахме на фирмата и точно три дни след това ни се обадиха, за да ни благодарят за мнението, както и да ни кажат, че вече са взели мерки. Дори ни изпратиха мостри със сменения цвят. Сега лентите са в зелено, така че оттук нататък само марсианците ще се шашкат… 😉

Ето една кутийка от старите и една – от новите:

Понякога малките неща имат голямо значение.

А ние силно се надяваме, че все повече фирми ще са като тази – ще вслушват в мнението на клиентите си и ще реагират толкова бързо и адекватно!

 

Swiffer – Чудесна бърсалка за под

В дома на Ирка открих и една изкючително полезна и удобна вещ – бърсалката й за под Swiffer, продукт на Procter&Gamble, която почиства плочки, паркет и други равни повърхности доста по-добре от разпространените в България сини „мопове“. Не знам защо, но не съм виждал подобни бърсалки у нас, а ви уверявам, че са изключително удобни и чистят по-добре. Белите кърпички се сменят много лесно и се предлагат както в сух, така и във влажен вариант… Ето и още информация… До скоро!

Ако само…

Оценка: 9/10

 

 

Имам една любима песен на The Cure… Казва се Cut Here (текстът тук, видеото тук)… Звучи леко безгрижно, но текстът й е тъжен… пее се за изпуснатите моменти в живота, за това колко често се е случвало да се замислим прекалено дълго, да не кажем нещо, което искаме и след това дълго да си повтаряме „Ако само…“. Но „Ако само…“ често идва прекалено късно…

 

Тази вечер, след купона по случай рождения ден на баба (стана на 70!!!), Дидка ми препоръча един филм с английското заглавие „If only…“

 

Какво би станало, ако ни се даде втори шанс да изживеем даден миг… И въпреки че темата май вече стана от изтърканите, трябва да призная, че филмът е доста добър, нещо средно между „Ефектът на пеперудата“ и онези романтични истории, които гледаме с пакетче носни кърпички в ръка. Любимият ми момент е оценката на Дженифър Лав Хюит, когато вижда нотите на авторската си песен (четири пъти си връщах сцената)… Но за какво точно става въпрос, както винаги предпочитам да разберете сами 🙂