За салфетките и малките неща…

Имате ли бебе вкъщи, трябват ви и салфетки… Вярвайте ни, понякога трябва да се реагира изключително бързо (който е родител – знае!) и поради тази причина имаме няколко кутии, разположени на стратегически места (по 2-3 за всяка стая).

Много ни допадат „кубчетата“ с животни („Soft Animal Collection“), произвеждани от „ИПКО“ ООД. Произведени са в България, стоят добре, дърпат се лесно и на всичкото отгоре ушите, устата и опашките на животните могат да се отделят.

Сетили са се и за още нещо – когато салфетките са на привършване, по последните няколко има цветна предупредителна лента! Дотук – чудесно. Само че лентата беше боядисана в червен цвят и можете да си представите как си изкарахме акъла първия път, когато вдигнахме салфетката от носа на Вики и видяхме кърваво червената следа по салфетката.

Писахме на фирмата и точно три дни след това ни се обадиха, за да ни благодарят за мнението, както и да ни кажат, че вече са взели мерки. Дори ни изпратиха мостри със сменения цвят. Сега лентите са в зелено, така че оттук нататък само марсианците ще се шашкат… 😉

Ето една кутийка от старите и една – от новите:

Понякога малките неща имат голямо значение.

А ние силно се надяваме, че все повече фирми ще са като тази – ще вслушват в мнението на клиентите си и ще реагират толкова бързо и адекватно!

 

Един реален вторник…

Вторник. Пролетен вторник. Хладното утро прави път на топлия и слънчев обяд, който ни приканя с лъчите си. Излизаме с Вики с парка. Щастлива съм и с всеки изминал ден ставам като че ли по-щастлива. Вики открива света, а аз вълшебството на майчинството; тя се учи да се изправя сама и да ходи, а аз да съм търпелива, спокойна, да се наспивам бързо; радва се на гълъбчетата в парка, котенцата и играещите дечица, а аз на нейната радост!
След дълга разходка се спираме на шарена сянка под липов цвят, Вики е вече заспала, а аз с набръчкано заради слънцето носле отправям поглед към веселите игри на децата. Група момиченца се спират пред мен и ме питат: „Бебето спи ли? Може ли да го видим?“ В сияещите им малки лица виждам невинност и нежност, събрани в едно. Минава възрастна дама с 2 кученца, а след нея тийнеждър забързано върви, пуши и говори неврно по телефона. Паркът е пълен с млади жени, бутащи колички – като мравчици кръстосват алеите в парка, носейки най-ценния „товар“ със себе си. Две момченца си подават топка; скоро проходило детенце се е надвесило над теменугите, докато майка му му говори нещо; няколко възрастни господа разгорещено обсъждат някоя нашумяла по медиите тема, докато подпират бастуните си, а точно срещу тях влюбена двойка се докосват с очи и устни;
Вторник. Прохладен пролетен вторник. Поглеждам Вики. Сякаш усещам дъхът и – спокоен, топъл, чист. Замислям се колко я обичам. Изваждам книжка и се зачитам. Топката на двете момченца се спира до краката ми, забързано едното момче бяга към мен и ми се усмихва, след като му я подавам. Зачитам се отново.
Изведнъж се чуват силни викове, обръщам се и само на няколко крачки от себе си виждам жена, която избутва около 6-7 годишно момче на земята, нахвърля му се…не вярвам на очите си…започва да го рита в корема, в краката, по цялото тяло, докато му крещи. След което го хваща за качулката на якето, отправя му обидни думи и го кара да се изправи…ударите и не спират, виковете стават по-силни. Момченцето не помръдва. Свило се е на земята като малко беззащитно котенце и умира от страх. С ръце предпазва главата си. Дали тя е негова майка? Оглеждам се около тях и виждам няколко майки и татковци, малки деца, няколко баби вперили очи от недоумление в тях, но…никой не прави нищо! Не издържам!!! Кръвта ми кипва, за секунди се приближавам и избутвам майката от детето. Жалкият поглед на момчето и зачервените треперещи ръце на майката се препритат пред развълнуваното ми съзнание. Последва бърз разговор:

– Какво правите? Ще пребиете детето! Луда ли сте да го удряте така?, казвам аз. Обиждам я без да искам, но думите се изтревлат от мен по-бързо от мислълта ми.

– Я, не се месете как да си възпитавам детето!

– Така ли го възпитавате, като го пребивате?! Каква е тази агресия? Кажете ми трите си имена, аз ра…! (Това последното го казвам, преди да поясня, че „работя“ в „Закрила на детето“ за да я стресна поне малко, но разгневената жена ме прекъсна.

– Не знаете какъв идиот е той, само бели прави!

Достатъчно хора са ни наобиколили – никой не реагира. Никой не ме защитава, не я порицава, никой друг не се опитва да я спре.

В този момент жената го пуска с ненавист, обръща се и си тръгва. „Малкото котенце“, което лежи на земята се изправя, погледът му става свиреп, детските ръчички се свиват в оргомни юмруци, гръбнакът и тялото като че ли се издължават и с кръвожаден скок и яростен вик пред очите ми „котенцето“ се превръща в „тигър“. С няколко „скока“ то застига своя тиранин и започва да го блъска, драска, удря по гърба. Отдалечават се, но крясъците от следите им не заглъхват дълго за всички нас.

След около час Вики се пробужда. Усмихната и видимо отпочинала протяга ръчички да я изправя. Усмихвам и се и се надвесвам над нея, за да я гушна. Щастлива съм, че тя не бе свидетел на случката преди час. Но ме срам, че всичко това се случи пред очите на други деца; че едно момче бе удряно, псувано и унижавано пред приятелите си; че никой друг родител не реагира, сякаш не бяха там, не искаха да се месят в „чужди“ работи или просто се наслаждаваха на сеира; че една майка „възпитава“ детето си да стане неконтролируем насилник и смята, че това е възпитание.

Замислям се, че може би не постъпих по най-правилния начин, но реагирах импулсивно, трябваше да отдръпна майката по-рано, да кажа други думи, да повикам полиция, да направя нещо повече, а не го сторих…

В Закона за закрила на детето по-късно прочитам:
„…Закрила срещу насилие
Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо,
психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо,
психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.“

Ако родителите системно го нарушават и децата им страдат, то наша е отговорността да реагираме, ако видим насилие върху децата. Детето не е само на родителите си, то е личност и „плод“ на това общество. Няма безгрешни родители, не мисля, че и аз съм перфектна майка, но искам да съм най-добрата майка за детето ми.

Скоро след като публикувах поста си за майките – пушачки, получих много противоречиви коментари. Би ми било интересно да ми споделите в коментар мнението си по въпроса за родителите – побойници, а също така и за близки теми като родителите – с любовници;  родителите – работещи; псевдо-родителите, на които бабите им гледат децата; майките – проститутки,, да и те са майки! Майките – неготвещи, които водят децата си на вечеря в „Макдоналдс“, бащите – алкохолици и.т.н! Какво кара един родител да унижава, обижда, малтретира, проявява агресия към детето си? Защо се стига до тук? Не можем ли да бъдем по-добри за децата ни? За себе си… или е късно да се променим?

Вторник. Реален вторник. Ден като всички други!

 

Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона

ezero

Ако имате повече от един-два дни в Барселона, непременно посетете Parc de la Ciutadella и градския зоопарк. Посещението отнема половин ден, но определено си струва.
Въпросната цитадела е била най-голямата крепост в Европа по времето на Филип V. Крепостта била звездообразна и изключително мразена от местните. Ето защо била и съборена между 1869 и 1878 г., като от нея до днес са останали само замъкът (Castel dels Tres Dragons) и прекрасният парк. Замъкът днес е превърнат в музей на зоологията, а паркът е най-централният в Барселона и определено ще ви впечатли, особено ако обичате животните.

В центъра на парка се намира голямо езеро, в което ще откриете редица красиви птици – гълъби, чайки, патици, гъски, папагали… Между другото, папагали в Барселона се срещат толкова често, колкото и чайките във Варна. Дори цвъкат като чайки! За първи път видяхме и гнездо на папагал:

parc

Срещу 3 евро/човек можете да си наемете лодка за половин час (повече не ви и трябва), с която да се разходите в езерото…

lodka

Гледката на Каскадата (Cascada) пък е напълно безплатна и определено си заслужава. Правена е в продължение на шест години от Josep Fontsère, като негов асистент е бил Гауди, тогава студент в местния еквивалент на УАСГ:

park

Напълно безплатно е и ползването на съоръженията в парка, както и разглеждането на невероятните статуи на животни:

park-add

Всичко дотук би трябвало да ви отнеме не повече от час. Но ако сте си отделили половин ден, непременно влезте в зоопарка. Това е най-голямата, най-богатата и най-разнообразната зоологическа градина, в която сме били. Ето малка част от нейните обитатели:

zoo

Ще ви направи впечатление, че някои от животните се разхождат спокойно (пауни, фазани). Другите пък като цяло имат доста простор, така че на моменти се чувствахме по-скоро като на сафари, отколкото в зоологическа градина. Друг голям плюс за зоопарка е, че ще се натъкнете на любопитна информация за животните, като например дневното меню на различните птици и това доколко си приличат картините, рисувани от малки деца и от маймуни:

zoo-additional

И като стана въпрос за маймуни, за финал ви предлагаме един видеопоздрав от барселонската зоологическа градина, заснет от нас и оформен с музиката на другаря Питър Налич: