One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :)

С Биляна имаме любим сериал – One Tree Hill. И любима група – Ajabez.

Ако сте добре запознати и с двете, значи сте като нас.

Ако сте чували Аявис, но не знаете за One Tree Hill, гледайте сериала и съм почти сигурен, че след първите 3-4 серии ще се зарибите.

Ако сте чували или виждали само сериала, сигурен съм, че музиката на Аявис ще ви грабне и ще ви докосне по онзи специфичен начин.

Ако пък не знаете нито за едното от двете, позволете ми да ви разкажа накратко.

One Tree Hill е тийнейджърски сериал от САЩ, в който се разказва за историята на двама братя и взаимотношенията им с приятели, гаджета, родители, проблемите им… Сериалът е пълен с музика, баскетбол, постоянна динамика и обрати.

Аявис е българска група, чието име произхожда от А-Явис, като обратното на библейския герой Явис (обратното на скръб и нещастие). Музиката и поведението им доста се различава от това на много изпълнители: ако отидете на техен концерт, определено ще се почувствате уютно, ще се радвате на лъчезарните младежи и ще се наслаждавате на умелото преплитане на стилове…

Дотук – няма много общо, нали?

Но в момента, в който влязохме в Sofia Live Club и видяхме китарите на сцената се почувствахме точно като в популярното заведение от „Трий Хил“. И изведнъж приликите станаха много. И ще ви покажа визуално поне пет.

Прилика 1. Героите в One Tree Hill са група готини, талантливи младежи. Ajabez – също.

Прилика 2. Действието в One Tree Hill започва от местната гимназия в Три Хил.

Аявис започват като училищна група в 21 СОУ „Хр. Ботев“, гр. София.

Прилика 3. Пейтън (една от главните героини) събира средства и създава аудио албум, наречен „Friends with benefits“, като част от приходите се даряват за борба срещу рака на гърдата.

Аявис създават първия си албум със средства на приятели (очаква се албумът да излезе тази година) и е наречен „Made by Friends“. Групата активно се занимава с подпомагането на хората от Уганда, Африка и с проблемите на младежите в големите градове, като част от приходите ще бъдат дарени за тази кауза.

Прилика 4. Заведението в Три Хил се казва „Трик“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш изпълнението на Гавин Дегроу „I don’t wanna be“, няма как да не се изкефиш.

Заведението, в коетo Аявис пяха се казва „София Лайф Клуб“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш Мишо да започне с „Hello, how are you, my name is Stranger…“ няма как да  не настръхнеш.

Прилика 5. И в One Tree Hill, и в музиката на Аявис се преплитат хип-хоп, рок, реге и какви ли още не стилове. Във всеки епизод на Три Хил има надъхващи цитати, казани най-често от главния герой Лукас. На всеки концерт на Аявис фронтменът Мишо казва неща, които те докосват по дълбок и неповторим начин…

Да… и Три Хил, и Аявис ме докосват по един особен, приятен и невидим начин.

И сериалът, и бендът успяват да вдъхнат кураж и надежда на младежите, да ги надъхат в объркания им тийнейджърски живот.

Но приликите май са дотук.

One Tree Hill е направен с много пари, за да се изкарат още повече пари. Аявис (засега) събират средствата за издаване на албума си от приятели и то не с комерсиална цел, а за благотворителност.

Обожавам да слушам отчетливия английски на актьорите, но родното „Дъм-дъм-дъръдъ-дъм“ вече трети ден звучи в главата ми и ме кара да се радвам, че има такава група в България.

Дайте да си го кажем – Три Хил е измислено място. Американците са си създали герои като Лукас и Пейтън, дали са милиони за сценаристи, музиканти, изпълнители, актьори… за да докоснат младежите по онзи невидим начин. Аявис го правят другояче – просто са си те: истински, неподправени, обичащи и даващи музика и надежда!

Искам и аз да им дам нещо… капчица популярност, за да можете и вие да бъдете докоснати от Аявис.

Ще завърша с цитат от One Tree Hill:

Три Хил е само място някъде в света. Може би прилича много на вашия свят. Може би изобщо не прилича. Но, ако погледнете по-отблизо, може да видите някой като вас. Някой, който се опитва да открие пътя си. Някой, който се опитва да открие мястото си. Някой, който се опитва да открие себе си. Понякога е по-лесно да се чувстваш сякаш си единствения на този свят, който се бори, който е обезсърчен, недоволен или едва свързва двата края. Това чувство е лъжа. Но ако поспреш, ако намериш кураж да се бориш всеки следващ ден, някой или нещо ще те намери и ще оправи всичко. Защото на всички ни е необходима помощ понякога. Някой да ни помогне да чуем музиката в света, да ни напомни, че нещата няма винаги да са такива. Този някой е някъде там. И този някой ще ви открие…

Nemiroff – водка с люта чушка

Украинска. С цвят на уиски. Люти алкохолно-чушково. Но е със страхотен вкус…

Няма я в България, поне доколкото аз знам…

Как бихте изглеждали през 50-те, 60-те, 70-те… ?

„Всяко време с нещото си!“, казвал съм неведнъж.
Яна ми изпрати страхотен сайт, на който качваш своя снимка и откриваш как би изглеждал през годините – от 1950 до 2000 г. И така, ето някои от резултатите, т. е. какъв пич бих бил в абитуриентския албум, ако бях завършил през ’56, ’76, ’80, ’94 и ’96 г.

Ако искате и вие да се видите през 1950 г., 1952 г., 1954 г. и т. н. чак до 2000 г., пригответе си портретна снимка и посетете http://www.yearbookyourself.com/.