Последният концерт на Аявис…

Горе-долу откакто се влюбих в Биляна, съм фен и на Аявис: най-любимата ми българска група към момента. С времето и Биляна се влюби в тази група. Можете да си представите как се почувствахме, когато разбрахме, че групата се разпада.

Остава ни едно – да отидем на прощалния им концерт идния четвъртък. Подробности – тук.

А на нашите приятели от Аjabez – успех, макар и поотделно, с каквото и да сте решили да се захванете оттук нататък!

Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг

Дайте ми 5 секунди!

5 секунди, в които да прочетете, че това не е поредният пост, в който някой си е харесал песничка в YouTube и е решил да я изпляска в блога си, вие сте я видели и сте цъкнали хиксчето… Благодаря!

Сега, след като вече четете, ще ви кажа: Не може да не сте гледали световното и поне веднъж да не сте чули песента-химн на Мондиал’2010:

Give me freedom, give me fire, // Дайте свобода и огън
give me reason, take me higher
// дайте смисъл и високо ме вдигнете,
See the champions, take the field now,
// Нека видим шампионите на терена
you define us, make us feel proud  // и със тях да се гордеем!

In the streets are, hands uplifting,   // С високо вдигнати ръце по улиците
as we lose our inhibition,
// губим всякакви задръжки…
Celebration its around us,
// Празникът е навсякъде около нас,
every nation, all around us   // всички нации са около нас.

Singin forever young, // Пеем вечно млади,
singin songs underneath that sun  // пеем песни под това слънце,
Lets rejoice in the beautiful game.
// нека се радваме на красивата игра
And together at the end of the day.  // и си кажем заедно в края на деня:

We all say     // Хайде, всички!
When I get older, I will be stronger.
// Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.
// Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back
// и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Когато чух песента за първи път си казах: „Много приятна песен, с дух на световно, свежа, с приятна африканска ритмика…“

Чух я и втори път и звученето наистина ми хареса. За съжаление, текстът ми звучеше малко много плосък…

По-Google-их се малко и открих следните неща:

1. Изпълнителят Кейнан (K’naan) е сомалиец, който живее и твори в Канада. Кейнан означава „пътешественик“ на сомалийски и името му доста оправдава биографията на певеца, отраснал в Сомалия, емигрирал в САЩ, а след това заживял в Канада…

2. Когато отива в Щатите, Кейнан не знае английски. Типично за музикалните африканци, започва да го учи пеейки, наподобявайки фонетично звуците от известни хип-хоп изпълнители.

3. Хитът му „Wavin’ Flag“ достига второ място в канадския топ-100, т.е. „Hot 100“, след което канадски изпълнители правят римейк на песента с благотворителна цел, който пък достига и No. 1 в класацията. Не след дълго песента е избрана за промоционална от Coca Cola, става официален трак на играта FIFA 2010 и в крайна сметка – химн на Световното първенство по футбол в Южна Африка…

ОБАЧЕ!!!

Текстът й е тотално променен. Сравнете текста по-горе с оригинала на Кейнан:

Born to a throne, stronger thаn Rome // Роден в империя, по-жестока от Рим,
A violent prone, poor people zone  // сред грубост и насилие, в бедняшки квартал –
But it’s my home, all I have known
// това е домът, който познавам,
Where I got grown, streets we would roam
// там съм израснал, бродейки по улиците.
Out of the darkness, I came the farthest
// От тъмнината избягал, стигнах далеч,
Among the hardest survivors
// оцелял сред най-трудното.
Learn from these streets, it can be bleak // Поучете се от тези улици – може да са тъмни,
Except no defeat, surrender, retreat
// но на тях никой не отстъпва и не се предава.
So we strugglin’, fightin’ to eat  // Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day // и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger. // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.
// Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back
// и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

So many wars, settlin’  scores // Толкова много войни, уреждане на сметки,
Bringin’ us promises, leavin’ us poor
// носят ни обещания, оставят ни беднотия,
I heard ’em say, love is the way  // казват, че „любовта е пътят“,
Love is the answer, that’s what they say
// че „любовта е отговорът“, така казват…
But look how they treat us   // но вижте как се отнасят към нас:
Make us believers, we fight their battles
// Карат ни да повярваме, да се бием за тях,
Then they deceive us
// и ни мамят след това.
Tried to control us,     // Опитват се да ни контролират,
they couldn’t hold us
// но не могат да ни спрат,
Cuz we just moved forward
// защото напред се стремим,
like Buffalo Soldiers
// като чернокожи войници…
So we strugglin’, fightin’ to eat
// Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day
// и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger.   // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.
// Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag
// като развят флаг,
And then it goes back
// и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Е, какво мислите?

Лично за мен е брутален фактът, че песента, в която се пее за контрола и измамата на „благоразположените“ към Африка държави е изменена в утопичен сингъл не от друг, а от хората, свързани с Кока Кола и FIFA.

За мен това е все едно следната песен:

Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!

да я превърнат в:

Maчът наближава и сърца туптят,
шампиони на стадиона ще се появят.
Нека да подскочим, радостно, с песен,
че футболът, това е спорт нелесен!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
знамената да развеем, нека запеем,
че сме свободни, а не робове!

Минимална промяна в думите, огромна промяна в контекста…

Ясни са ми поне част от причините оригиналният текст да бъде сменен… Не знам колко са платили на Кейнан, за да осакатят песента му така, не знам и дали е бил съгласен или не… Не знам и колко хора по света ще чуят оригиналния и колко – модифицирания вариант на песента… Вторите обаче ще са повече от първите (съдейки по посещенията в YouTube, много повече)…

Знам обаче, че на хората в Африка едва ли им пука толкова за това. И на мен едва ли би ми пукало, ако:

  • Повечето ми братя под 5 години са умрели от малария и средно двама са умрели още при раждането;
  • 6 от 10-те ми оцелели братя и сестри са болни от СПИН;
  • знам, че трима от тях ще умрат от туберкулоза така или иначе;
  • живея затворен в нещо като концлагер, където 10 души умират всеки ден;
  • няма как да споделя с вас тези факти, защото нито мога да пиша, нито мога да смятам, а за компютър и мобилен телефон и дума не може да става…

Никога не съм бил в Африка. Но знам, че много хора ще чуят „singing forever young“ вместо „among the hardest survivors“… а и дори тези, които го чуят, едва ли ще осъзнаят, че риалити шоу „Survivor“-ът няма нищо общо с този в Африка. Аз съм един от тях, признавам си. Не мога да си представя какво е да живееш и да оцелееш на Черния континент.

Но знам за един човек, който е бил там. Знам за едни хора, на които им пука…

Казват се „Аявис“ и вече няколко години са приели присърце проблемите на африканските деца, правят благотворителни концерти, а Милен от групата дори отиде на място в Уганда…

Пращам им искрени поздрави и ги заклевам да не спират да се занимават с това, което правят!

One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :)

С Биляна имаме любим сериал – One Tree Hill. И любима група – Ajabez.

Ако сте добре запознати и с двете, значи сте като нас.

Ако сте чували Аявис, но не знаете за One Tree Hill, гледайте сериала и съм почти сигурен, че след първите 3-4 серии ще се зарибите.

Ако сте чували или виждали само сериала, сигурен съм, че музиката на Аявис ще ви грабне и ще ви докосне по онзи специфичен начин.

Ако пък не знаете нито за едното от двете, позволете ми да ви разкажа накратко.

One Tree Hill е тийнейджърски сериал от САЩ, в който се разказва за историята на двама братя и взаимотношенията им с приятели, гаджета, родители, проблемите им… Сериалът е пълен с музика, баскетбол, постоянна динамика и обрати.

Аявис е българска група, чието име произхожда от А-Явис, като обратното на библейския герой Явис (обратното на скръб и нещастие). Музиката и поведението им доста се различава от това на много изпълнители: ако отидете на техен концерт, определено ще се почувствате уютно, ще се радвате на лъчезарните младежи и ще се наслаждавате на умелото преплитане на стилове…

Дотук – няма много общо, нали?

Но в момента, в който влязохме в Sofia Live Club и видяхме китарите на сцената се почувствахме точно като в популярното заведение от „Трий Хил“. И изведнъж приликите станаха много. И ще ви покажа визуално поне пет.

Прилика 1. Героите в One Tree Hill са група готини, талантливи младежи. Ajabez – също.

Прилика 2. Действието в One Tree Hill започва от местната гимназия в Три Хил.

Аявис започват като училищна група в 21 СОУ „Хр. Ботев“, гр. София.

Прилика 3. Пейтън (една от главните героини) събира средства и създава аудио албум, наречен „Friends with benefits“, като част от приходите се даряват за борба срещу рака на гърдата.

Аявис създават първия си албум със средства на приятели (очаква се албумът да излезе тази година) и е наречен „Made by Friends“. Групата активно се занимава с подпомагането на хората от Уганда, Африка и с проблемите на младежите в големите градове, като част от приходите ще бъдат дарени за тази кауза.

Прилика 4. Заведението в Три Хил се казва „Трик“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш изпълнението на Гавин Дегроу „I don’t wanna be“, няма как да не се изкефиш.

Заведението, в коетo Аявис пяха се казва „София Лайф Клуб“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш Мишо да започне с „Hello, how are you, my name is Stranger…“ няма как да  не настръхнеш.

Прилика 5. И в One Tree Hill, и в музиката на Аявис се преплитат хип-хоп, рок, реге и какви ли още не стилове. Във всеки епизод на Три Хил има надъхващи цитати, казани най-често от главния герой Лукас. На всеки концерт на Аявис фронтменът Мишо казва неща, които те докосват по дълбок и неповторим начин…

Да… и Три Хил, и Аявис ме докосват по един особен, приятен и невидим начин.

И сериалът, и бендът успяват да вдъхнат кураж и надежда на младежите, да ги надъхат в объркания им тийнейджърски живот.

Но приликите май са дотук.

One Tree Hill е направен с много пари, за да се изкарат още повече пари. Аявис (засега) събират средствата за издаване на албума си от приятели и то не с комерсиална цел, а за благотворителност.

Обожавам да слушам отчетливия английски на актьорите, но родното „Дъм-дъм-дъръдъ-дъм“ вече трети ден звучи в главата ми и ме кара да се радвам, че има такава група в България.

Дайте да си го кажем – Три Хил е измислено място. Американците са си създали герои като Лукас и Пейтън, дали са милиони за сценаристи, музиканти, изпълнители, актьори… за да докоснат младежите по онзи невидим начин. Аявис го правят другояче – просто са си те: истински, неподправени, обичащи и даващи музика и надежда!

Искам и аз да им дам нещо… капчица популярност, за да можете и вие да бъдете докоснати от Аявис.

Ще завърша с цитат от One Tree Hill:

Три Хил е само място някъде в света. Може би прилича много на вашия свят. Може би изобщо не прилича. Но, ако погледнете по-отблизо, може да видите някой като вас. Някой, който се опитва да открие пътя си. Някой, който се опитва да открие мястото си. Някой, който се опитва да открие себе си. Понякога е по-лесно да се чувстваш сякаш си единствения на този свят, който се бори, който е обезсърчен, недоволен или едва свързва двата края. Това чувство е лъжа. Но ако поспреш, ако намериш кураж да се бориш всеки следващ ден, някой или нещо ще те намери и ще оправи всичко. Защото на всички ни е необходима помощ понякога. Някой да ни помогне да чуем музиката в света, да ни напомни, че нещата няма винаги да са такива. Този някой е някъде там. И този някой ще ви открие…