„Тилт“

Така и така сме го подкарали на съвременни български филми в киното, не мога да не разкажа и за „Тилт“… Няма смисъл да обяснявам подробно за трейлър, актьорски състав, история и т. н. Сайтът на филма получава моите адмирации: има цялата информация, която ви е нужна.

Ще се спра само на няколко неща:

За кого е „Тилт“?

„Тилт“ ще се хареса на всички, които са преживели бурните години на прехода, но е особено подходящ за хората от набор 1965-1975. Феновете на „Стъклен дом“ също ще се изкефят…

Кого ще видите?

Радина Кърджилова (Беки) определено е дръпнала много като актриса в сравнение с първите сцени в „Стъклен дом“. Да, има и гола сцена! 🙂 Явор Бахаров си е естествен както винаги и цепи мрака (то и брат му не му отстъпва в Love.NET, де), а и като цяло и при останалите млади актьори го няма онова типично преиграване, познато от ТВ сериалите. Или са се научили да стоят пред камера, или просто режисьор-продуцентът Виктор Чучков и снимачният екип са си свършили работата. Пак да кажа – мое лично мнение, с което може и да се съгласите, може и да не се… Колкото до по-възрастните, на Биляна всъщност най-много й хареса играта на Георги Стайков и наистина има защо.

Какво ще видите?

Много неща. Бой, е.ане и сръбска музика, както се казва… За мен най-ценното от филма е тоталното връщане към онова време, което всички сме забравили: масовото емигриране; видеокасетите, озвучени от един-единствен човек; скейтърите пред НДК, предлагащи я порно, я нещо по-незаконно; падането на Берлинската стена (леле, бил съм на 7 години); електронните игрички с ръчки и монети; жълтите регистрационни номера на Ладите и Москвичите; телевизорите без дистанционно…  вече съм говорил за тези неща в поста за ретро-чалгите

Разбира се, има и неща, които си остават непременени във времето. Сещам се за две такива: любовта и вагоните на БДЖ.

Иначе „Тилт“ е един от малкото филми, в които сюжетът се натоварва, ситуацията се усложнява и към края вече се чудите – добре, де, как ще свърши? Ами… в последните пет минути всичко си идва на мястото, макар че аз очаквах малко по-холивудски финал, но пък избраният завършек е отворен и много силен в същото време.

Между другото, Любен Дилов-син и в момента пише едноименна книга, в която можете и вие да се включите. На сайта има повече информация. А аз вече очаквам с нетърпение „Тилт 2″… и да дойде уикенда! 😉

Лична оценка: 8/10

One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :)

С Биляна имаме любим сериал – One Tree Hill. И любима група – Ajabez.

Ако сте добре запознати и с двете, значи сте като нас.

Ако сте чували Аявис, но не знаете за One Tree Hill, гледайте сериала и съм почти сигурен, че след първите 3-4 серии ще се зарибите.

Ако сте чували или виждали само сериала, сигурен съм, че музиката на Аявис ще ви грабне и ще ви докосне по онзи специфичен начин.

Ако пък не знаете нито за едното от двете, позволете ми да ви разкажа накратко.

One Tree Hill е тийнейджърски сериал от САЩ, в който се разказва за историята на двама братя и взаимотношенията им с приятели, гаджета, родители, проблемите им… Сериалът е пълен с музика, баскетбол, постоянна динамика и обрати.

Аявис е българска група, чието име произхожда от А-Явис, като обратното на библейския герой Явис (обратното на скръб и нещастие). Музиката и поведението им доста се различава от това на много изпълнители: ако отидете на техен концерт, определено ще се почувствате уютно, ще се радвате на лъчезарните младежи и ще се наслаждавате на умелото преплитане на стилове…

Дотук – няма много общо, нали?

Но в момента, в който влязохме в Sofia Live Club и видяхме китарите на сцената се почувствахме точно като в популярното заведение от „Трий Хил“. И изведнъж приликите станаха много. И ще ви покажа визуално поне пет.

Прилика 1. Героите в One Tree Hill са група готини, талантливи младежи. Ajabez – също.

Прилика 2. Действието в One Tree Hill започва от местната гимназия в Три Хил.

Аявис започват като училищна група в 21 СОУ „Хр. Ботев“, гр. София.

Прилика 3. Пейтън (една от главните героини) събира средства и създава аудио албум, наречен „Friends with benefits“, като част от приходите се даряват за борба срещу рака на гърдата.

Аявис създават първия си албум със средства на приятели (очаква се албумът да излезе тази година) и е наречен „Made by Friends“. Групата активно се занимава с подпомагането на хората от Уганда, Африка и с проблемите на младежите в големите градове, като част от приходите ще бъдат дарени за тази кауза.

Прилика 4. Заведението в Три Хил се казва „Трик“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш изпълнението на Гавин Дегроу „I don’t wanna be“, няма как да не се изкефиш.

Заведението, в коетo Аявис пяха се казва „София Лайф Клуб“ и често там пеят известни групи. И атмосферата е невероятна – нямам предвид барът и меката мебел… Просто когато чуеш Мишо да започне с „Hello, how are you, my name is Stranger…“ няма как да  не настръхнеш.

Прилика 5. И в One Tree Hill, и в музиката на Аявис се преплитат хип-хоп, рок, реге и какви ли още не стилове. Във всеки епизод на Три Хил има надъхващи цитати, казани най-често от главния герой Лукас. На всеки концерт на Аявис фронтменът Мишо казва неща, които те докосват по дълбок и неповторим начин…

Да… и Три Хил, и Аявис ме докосват по един особен, приятен и невидим начин.

И сериалът, и бендът успяват да вдъхнат кураж и надежда на младежите, да ги надъхат в объркания им тийнейджърски живот.

Но приликите май са дотук.

One Tree Hill е направен с много пари, за да се изкарат още повече пари. Аявис (засега) събират средствата за издаване на албума си от приятели и то не с комерсиална цел, а за благотворителност.

Обожавам да слушам отчетливия английски на актьорите, но родното „Дъм-дъм-дъръдъ-дъм“ вече трети ден звучи в главата ми и ме кара да се радвам, че има такава група в България.

Дайте да си го кажем – Три Хил е измислено място. Американците са си създали герои като Лукас и Пейтън, дали са милиони за сценаристи, музиканти, изпълнители, актьори… за да докоснат младежите по онзи невидим начин. Аявис го правят другояче – просто са си те: истински, неподправени, обичащи и даващи музика и надежда!

Искам и аз да им дам нещо… капчица популярност, за да можете и вие да бъдете докоснати от Аявис.

Ще завърша с цитат от One Tree Hill:

Три Хил е само място някъде в света. Може би прилича много на вашия свят. Може би изобщо не прилича. Но, ако погледнете по-отблизо, може да видите някой като вас. Някой, който се опитва да открие пътя си. Някой, който се опитва да открие мястото си. Някой, който се опитва да открие себе си. Понякога е по-лесно да се чувстваш сякаш си единствения на този свят, който се бори, който е обезсърчен, недоволен или едва свързва двата края. Това чувство е лъжа. Но ако поспреш, ако намериш кураж да се бориш всеки следващ ден, някой или нещо ще те намери и ще оправи всичко. Защото на всички ни е необходима помощ понякога. Някой да ни помогне да чуем музиката в света, да ни напомни, че нещата няма винаги да са такива. Този някой е някъде там. И този някой ще ви открие…

"Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother)

 

Оценка: 10/10
Трейлър: (не точно, ама по-готино)
 
И така… стига линкове! С две думи – страхотен сериал! Ако бях журналист в „Дейли Боримечка“, непременно бих казал „HIMYM е един чудесен ситком за 20-и-няколко-годишните хора, пълен с алкохол, междуполови взаимоотношения, полови взаимоотношения, още алкохол и много свеж хумор…“
Понеже не съм журналист във въпросното издание, мога да ви кажа така: Хахаха! Какъв свеж хумор, братче! Това е повече, много повече! Тия пичове (и пички) просто разцепват… Но всяко време с нещото си! И тъй, back to the future!
Действието на сериала започва през 2030 г., когато един баща започва да разказва на децата си как се е запознал с майка им… И ни връща в далееееечната 2005 г.!

„Hi, have you met Ted?“ (Здравей, познаваш ли се с Тед)
Това е една от култовите реплики, с които следва и да ви разкажа за Тед… А той е млад, готин пич, но голям карък, търсещ Любовта… онази с голямото „Л“. И ту се влюбва в неподходящите жени, ту не може да задържи подходящите… Четири години подред прекарва нощта на Хелоуин в чакане на мацка, маскирана като секси тиква, с която се е запознал… преди пет години на Хелоуин… Напива се като свиня и се събужда в леглото с мацка… и ананас… и нищо не помни! Забива проститутка и се оказва… (опааа, без малко да ви разваля един от любимите ми епизоди). Въобще, трябва да навлезете в духа на сериала (пробвайте с този откъс), за да усетите за какво става дума…
В Тед виждам голяма част от себе си. И не само в нещата, които му се случват или казва, не само заради наивните му простотии, а и заради начина му на мислене… Ето този мой пост все едно Тед го е писал 😉
Да се върна на сериала… HIMYM по много неща напомня „Приятели“, но тук са 3 момчета и само 2 момичета… Третата мацка постоянно се променя, поради гореописаните особености на Тед… Колкото до останалите:
Барни е готин блондин, безскрупулен костюмар с добри доходи, сваля мацки наред и на принципа „където клъвне“…

 

Барни никога не казва какво работи, обича да стреля с лазерен пистолет срещу 12-годишни и има блог, който постоянно хвали (дали пък всъщност не приличам на Барни?)! Ако знаете колко се изкефих, когато разбрах, че наистина има блог!!! Готин трик в официалния сайт, а?
Следва Робин – красива брюнетка, канадка, журналистка, ужасно симпатична… И естествено, първата мацка, в която Тед се влюбва (не, хора, с Тед се отъждествявам и точка на спора!).

 

Останаха Маршал и Лили… дългогодишни гаджета, които едва свързват двата края, но пък много се обичат. Маршал е най-добрият приятел на Тед (въпреки че и Барни се води за такъв) и е изключително добър във всички игри – от табла до баскетбол, дори си измисля няколко собствени игри по време на сериала… Лили е скромно момиче, което е страхотен приятел и може да стане съвестодарител на годината…
 
Лили: Клаудия се жени утре, така че се моли на Господ да не те хвана да й дишаш във врата… Защото ще взема тези фъстъчета, които смееш да наричаш тестиси и ще ги стисна с всичка сила, докато очите ти изскочат, след което ще те накарам да ги изядеш!
Барни: Кое… очите ми? Или тестисите?
Лили: По едно от всяко!
Бих могъл да ви кажа още много яки неща за сериала… Примерно, че има три награди Еми и нелош саундтрак… Ама няма да ви ги кажа! Защото, хора, време ми е за следващата серия…. 🙂
Тед: Ти си репортер?
Робин: Нещо такова… Отговарям за онези блудкави истории в края на новините… Например „маймуна може да свири на цигулка“… Надявам се на нещо по-голямо някой ден…
Тед: По-голямо… като „горила свири на контрабас“?
На летището:
Тед: И така… кого ще вземем?
Барни: Не знам… нея… или може би – нея? А може би нея?
Тед: Почакай… Когато каза, че отиваме на летището, за да забием някоя мацка, наистина имаше предвид *някоя* мацка?!
Барни: Даааа….