Този блог е на 10 години!

Песента “Happy Birthday To You” била изпята за първи път през 1893 г., при това с текст „Good morning to all“. За първи път торта за рожден ден се споменава в Оксфордския речник през 1785 г., а първата картичка за рожден ден – през 1902 г. За първи път преди 10 години Петър реши да създаде блог точно на тази дата, а през последните 10 години много неща се промениха – както за Петър, така и за блога… Първо Биляна и Петър обединиха блога си, после и те самите се обединиха 🙂

Според „Аз жената“ има 11 неща, които задължително всяко 10-годишно дете трябва да може да прави:

1. Да си направи сандвич – в нашия блог също можете да откриете рецепта за сандвич.
2. Да направи чай с електрическата кана – правено, в Шотландия.
3. Да си пише сам домашните – доста хора си пишат домашните именно чрез информация от нашия блог, няма да даваме конкретни примери.
4. Да изхвърля боклука – дори го правим разделно
5. Да помага в седмичното почистване на дома – да, харесахме си бърсалка още в Белгия…
6. Да си отсервира обяда – за обяд не знаем, но когато Биляна реши да отсервира вечерята на Петър за първи път, нещата приключиха в Пирогов…
7. Да си избира сам дрехите за деня – и дори се научихме как да разпознаем скъпите от евтините дрехи
8. Да честити празник на член от семейството – разбира се, даже на цялата нация
9. Да помага в пазаруването – помага с гуми, памперси, детски седалки и идеи за подаръци на мъж и жена
10. Да си знае адреса – знаем го, знаете го и вие… www.peter.and.bilyana.net
11. Да знае как да поиска помощ от съседи – да, при това без да сме предубедени.

От горното следва, че имаме три деца: Симеон (на 2 години), Виктория (на 5 години) и блога ни (на 10 години). И макар (логично!) да отделяме много повече време на хуманоидните ни деца, за последните 10 години нещата с виртуалното ни дете в цифри изглеждат така:

  • 2 749 746 са уникалните посетители за последните 10 години.
  • Имайки предвид, че 90.46% от посещенията ни са от България, това означава, че 2 487 420 българи са ни посещавали или приблизително всеки трети българин някога е попадал на блога ни.
  • 59.1% от домакинствата в България имат достъп до Интернет, което значи, че над половината от българите, ползвали интернет са отваряли блога ни.
  • Тези числа растат все повече и повече – само през последната година (2015 г.) са ни посетили 419 000 уникални потребители – това са всички хора в Пловдив и Асеновград заедно…
  • От чужбина най-много блогът ни се чете в Германия (2%), Великобритания (1,8%), САЩ (1,5%), Русия (0,6%), Испания (0,5%) и Гърция (0,5%).
  • Средностатистически 872 души всеки ден посещават блога ни, от които 753 са уникални! През последната година не сме падали под 1000 души на ден.
  • Всеки пети посетител е под 25 г. (19.17%), всеки четвърти между 35 и 44 години (23.60%), а най-много са между 25 и 34 години (37.78). Едва 2.87% от посетителите ни са над 65 години (бабо, здрасти!)
  • Най-големите ни фенове са фенове на филми и сериали (5.51%), спортни фенове (4.75%), технофили (4.66%), шопинг-маниаци (3.95%) и пътешественици (3.82%).
  • Редовните ни читатели (чели над 10 публикации) са едва 3,5%, но това са почти 100 000 души!!! И, вярвате или не, над 20 000 души са чели над 200 статии в блога ни (да, всеки от тях поотделно!).
  • 17.69% от потребителите ни са ни чели от мобилно устройство (таблет или смартфон). За миналата година този процент е 36%, т.е. над една трета!!!
  • Най-често хората попадат в нашия блог след търсене на информация за официални празници, подарък, забележителности, гуми, рецепти за октопод, икони за skype и една-две нецензурни думи…
  • Средно хората прекарват 1:36 мин. на посещение в блога ни. Но истината е, че един голям процент остават само 10-20 секунди, докато останалите се задържат поне за 5 минути, а понякога четат и с часове.

Но извън числата, има нещо много по-важно… блогът ни стана повод за много интересни запознанства, неочаквани приключения и приятни емоции…

След 10 години онлайн присъствие, решихме, че е време да работим и в една друга насока – наша собствена фирма за онлайн маркетинг и реклама, дигитално присъствие в Интернет, консултации, организиране на събития и обучения и др., която създадохме преди броени дни… Дами и господа, представяме ви Уебикус ООД:

Webbicus-square-simplecolor

Запомнете това име и лого и очаквайте много новости там… Надяваме се, че ще го виждате по-често и на повече места.

А ние продължаваме напред – стискайте ни палци 🙂

Една чанта и нейният път до Биляна

Тези, които следят блога ни, знаят, че наскоро бяхме в Атина и обещахме да разкажем уникалната история на една чанта… Ето я и нея:

bag-pink

Както си вървяхме по ул. Ерму (атинската „Витошка“), една витрина грабна погледа на Биляна – голяма дамска чанта, в мек розов цвят, комбинация от плетка и кожа… Биляна се влюби в нея от пръв поглед. Цялата работа трябваше да стане лесно – влизаме в магазина, плащаме и си излизаме с чантата. Биляна знае гръцки, така че съвсем няма грижи. Да, ама не:

– Добър ден, искам да купя чантата от витрината – каза Биляна.

– Чудесно, имаме я в бяло, черно, бежово и сиво.

– Искам я в розово.

– Нямаме я в розово.

– Е, на витрината е в розово.

– Да, но тя е капарирана и запазена. Нямаме други бройки. Не можете да я купите.

– Тогава защо е на витрината именно в този цвят?

– Защото изглежда чудесно там… нали?

В такива моменти човек си представя как запраща десен прав в лицето на продавачката… Имаш парите, виждаш стоката, искаш да платиш и не можеш! На всичкото отгоре, чантата стоеше на витрината по време на целия ни престой в Атина, което ни побъркваше още повече. Кой капарира стока и я оставя на витрината, при това за три дни?!

В края на краищата, Биляна се примири, че няма да има такава чанта и се прибрахме в България. Петър обаче им писа мейл, в който обясни историята:

Скъпи Kelly’s,

Аз и жена ми бяхме в Атина миналата седмица. Тя много си хареса една дамска чанта в розово, предлагана в магазина Ви на ул. Ерму. За съжаление се оказа, че розовата чанта е запазена за някой друг и жена ми стана наистина разочарована. Погледнах на сайта Ви, но открих, че там я предлагате само в черен цвят:

<линк, който вече не е актуален, иначе това е техният сайт>

Бих бил много щастлив, ако се намери начин да купим въпросната розова чанта (прикачам снимка). Ние живеем в София, България и съм готов да покрия всички разходи по транспонтирането ѝ.

Очаквам Вашия отговор.

Най-добри пожелания,
Петър Събев

Скоро се получи отговор:

Добро утро, Петър!

Направих всичко, което е по силите ми и съм щастлив да Ви съобщя, че открихме една-единствена останала бройка от розовата чанта в магазина ни в Солун. Чантата е запазена и след като ми пратите сумата, ще Ви я пуснем по DHL, заедно с малък подарък от нас.

Поздрави,
Габриел Мигклис

След още няколко разменени мейла с Габриел уточнихме адресите и точната сума, но таксите за банков превод излизаха колкото половината чанта… Тук изпробвахме една чудесна услуга – TransferWise.com. Aко често правите банкови преводи от/за чужбина, непременно ползвайте този сайт. Пример: превод за 100 EUR от българска към чуждестранна банка излиза между 15 и 65 EUR според конкретната тарифа, тоест за да получи Вашият човек (например в Германия) 100 EUR, вие ще дадете между 115 и 165 EUR!!! С тази услуга ще платите 100.5 EUR, които нареждате от БГ към БГ банка, а те имат грижата 100 EUR да си стигнат от немска банка до банката на Вашия човек. Гениална услуга, разработена от създателите на Skype, като към момента се поддържат всички държави в Европа (без Русия и Украйна) плюс Турция, САЩ, Канада, Австралия, Индия, Япония, Нова Зеландия, Сингапур, Грузия, Малайзия, Нигерия, Бразилия и Пакистан. Именно чрез TransferWise си спестихме около 36 лв.

Впечатлени останахме и от DHL – доставиха пратката на следващия ден, като за по-напряко в рамките на едно денонощие чантата от Солун до София се е придвижила по маршрута Солун (Гърция) – Атина (Гърция) – Бергамо (Италия) – Кьолн (Германия) – София (България):

2015-04-30 15_21_42-Tracking, Track Parcels, Packages, Shipments _ DHL Express Tracking

В крайна сметка чантата бе доставена в офиса на Петър и на него му се наложи да се прибира с розова дамска чанта в ръка. Сложи я пред прага над вратата и звънна на Биляна:

– Здрасти, вкъщи ли си?

– Да.

– А ти ли ми беше казвала, че е лоша поличба, ако си сложиш дамската чанта на земята?

– Да, така е…

– Ами защо си си оставила чантата пред вратата?

– ?!? Как така?

– Ами така, излез и виж…

Биляна прекъсна разговора и се втурна към вратата, а там я чакаше мечтаната чанта 🙂 А в нея имаше чудесен златист шал, като подарък от Габриел. На следващия ден пратихме на Габриел щастливата ѝ физиономия:

bibi-bag

В крайна сметка, дамските чанти са като приятелите – никога не можеш да имаш прекалено много…



Реклама:

Booking.com