Малмьо: „малкият брат“ на Копенхаген

Malmo-CopenhagenLittleBrother
Малмьо

Отдавна се каним да посетим Скандинавския полуостров и да разгледаме Дания и Швеция. Ако четете пътеписи, ще видите, че не сме първите (няма и да сме последните), които използват евтините полети на WizzAir до летището в Малмьо (Швеция), за да посетят и столицата на Дания – Копенхаген. Нещо повече – оказва се, че е доста по-евтино да спите в Малмьо и да пътувате до Копенхаген всеки ден, тъй като датската столица е много по-скъпа в сравнение с третия по големина в Швеция Малмьо. Ето малко актуални цени от Booking.com към днешна дата:

Вид хотел Копенхаген Малмьо С транспорт
(+93 лв.)
Спестявате
Хостел 156 лв. 84 лв. 177 лв. -21 лв.
259 лв. 173 лв. 266 лв. -7 лв.
★★ 340 лв. 207 лв. 300 лв. 40 лв.
★★★ 357 лв. 207 лв. 300 лв. 57 лв.
★★★★ 399 лв. 207 лв. 300 лв. 99 лв.
★★★★★ 646 лв. няма няма няма

Офертите са взети за двама души в двойна стая от най-евтините хотели в съответната категория с оценка 7+. Накратко – полетът от София до Малмьо ще ви е най-малкият разход – ако все пак решите да спите в хотел с две или повече звезди, в Копенхаген дори хотел две звезди ще ви излезе над 300 лв. за нощувка, а в Малмьо за 207 лв./вечер можете да намерите 4-звезден хотел.

IMG_3389

Двупосочен билет за двама с връщане до 24 часа с влак струва точно 440 SEK (93 лв., купете си билети от гарата, няма смисъл да е предварително) и ще видите две държави и два града вместо един. Влаковете между двата града се движат денонощно, като през по-голямата част са на всеки 20 минути. Понеже смятането между шведски крони, датски крони и български лева е трудно, съветваме ви да си направите и един бърз „пищов“ с курсовете, като този на снимката. Пари в брой на практика няма да са ви нужни – с кредитна карта няма проблем нито в Швеция, нито в Дания, при това говорим за гарата, мола, кварталното магазинче и дори уличната вестникарска будка, картите просто се приемат навсякъде!

И така, след като обосновахме решението си – да се върнем на историята. Въпреки че излетяхме със закъснение, пристигнахме по разписание и след близо час висене на летището, най-накрая се озовахме пред входа му. Тук е мястото да кажем, че вместо да поръчвате трансфер от WizzAir (за който чухме доста лоши неща от други пътници), ви съветваме да си вземете билет от Flygbussarna. Цената е същата.

bus

Автобусите са нови, разписанията са синхронизирани с полетите, резервацията е онлайн, билетите може да се ползват в рамките на месец след това и представляват баркод, който може да вкарате и в телефона си, а по време на път можете да ползвате безплатно Wi-Fi и дори да заредите телефона си. Впечатли ни и че коланите в Швеция са задължителни в автобусите, а на борда предлагат дори детски столчета.

malmo-facts

Малко факти за Малмьо, докато трае 35-минутният ни трансфер от летището до централната авто- и ж.п. гара:

10 бързи факти за Малмьо

  1. Малмьо е третият по големина град в Швеция (след столицата Стокхолм и Гьотеборг), с население 320 000 души.
  2. 30% от това население се придвижва изцяло с велосипеди, но за целта има изградена подходяща инфраструктура – неслучайно Малмьо спечели награда „най-добър град за колоездене“.
  3. Малмьо е по-близо до Италия, отколкото до най-северните територии на Швеция (до Тренто, Италия разстоянието е 1350 км, а до най-северната точка на Швеция, Кумавуопио – 1990 км) – да, Швеция е толкова дълга!
  4. Сред официалното население на Малмьо има регистрирани 170 различни националности – неслучайно девизът на града е „ако си видял Малмьо, значи си видял света“.
  5. Малмьо е родният град на актрисата Анита Екберг („La dolce vita“, 1960), легендарният футболист Златан Ибрахимович и камионите Scania.
  6. Малмьо принадлежал на Дания до 1658 г., когато след Втората северна война между данско-норвежкия крал Фредерик III и шведския крал Карл X Густав се сключва примирие, с което голяма част от територията на Дания става шведска, в това число и област Скания, заедно с град Малмьо. Ето защо за шведската история Малмьо е сравнително млад град.
  7. Малмьо е един от трите най-зелени града в света според класацията на сп. Green Uptown и има куп награди: столица на часа на Земята, награда на WWF за грижа за околната среда, награда на ЕС за устойчиво развитие, най-екологичен град на Швеция, град на електрическите автомобили.
  8. След горното едва ли ще се учудите, че го наричат Града на парковете – в Малмьо има четири големи парка (Folkets Park, Slottsparken, Pildammsparken и Kungsparken), както и 16 по-малки, повечето от които са свързани и оформят зелен коридор между прекрасния Ribersborg, градските канали и стадиона. Добавете шест голф-клуба, зоопарк и скейтпарк и картинката става ясна.
  9. Градът е и важен пристанищен, пътен и железопътен възел – свързан е с Копенхаген посредством Йоресундския мост, построен през 2000 г. и е наричан „малкият брат“ на Копенхаген.
  10. Малмьо е и с най-голям брой ресторанти на глава от населението в Швеция, а тъй като е заобиколен от китни гори, тучни ливади и плодотворни земи, тук е и най-добрата храна в цялото кралство.

malmo-night

До хотела – първи впечатления

Автобусът пристигна на централната гара и затътрихме куфара по равните плочки на тротоара, минавайки покрай романтичния нощен фар и отразяващите се във водата градски светлини. Първо впечатление – шведите си обичат Volvo.

volvo

Второ впечатление – май повече си обичат велосипедите, къде другаде сте виждали двуетажен паркинг за колелета?

bike

След 15 минути вече бяхме пред хотела – трето впечатление: домашните любимци са повече от добре дошли тук – на входа на хотела ни чака кофа с вода за измиване на лапичките, чисти кърпи за подсушаване, гранулки за хапване и купичка с чиста шведска водичка за четириногото!

pets

Рядко пишем за конкретни хотели в блога си, но препоръчваме Park Inn by Radisson с две ръце, заради отношението цена-качество. При три нощувки цената падна на 156 лв. за двойна стая с включена закуска (на шведска маса, разбира се!), което за тези ширини си е направо евтино. Пред хотела има голям супермаркет, а на броени метри са плажът Ribersborgs и Turning Torso (виж по-долу).

park-inn-malmoЛеглото бе наистина удобно, в стаята има ютия и кафеварка, но стига реклама – както се шегуваме, бай Радисън е хубав човек. Жена му прави чудесни палачинки с плодове и ужасно вкусна херинга с горчица (да не се чудите какво да избирате от богатата шведска маса). Така че резервирайте смело.

Както казахме, пеш от хотела до гарата и центъра е около 15-20 минути. След три дни обикаляне, накрая решихме да изпробваме и градския транспорт в Малмьо. Точно пред хотела се намира и автобусна спирка, която ви свързва с останалата част от града чрез автобус No. 3 (кръгова линия през хотела, гарата, Pildammsparken, стадиона и плажа Ribersborg). Можете да си вземете единичен билет за 22 SEK, 24-часов билет за 65 SEK, 72-часов за 165 SEK (всички дотук се предлагат и на рецепцията на хотела), билет за еднократно минаване през Oresund за 249 SEK с 25% отстъпка за Тиволи и други атракции в Копенхаген и др. (вижте https://www.skanetrafiken.se/sa-reser-du-med-oss/valj-ratt-biljett/).

Централна гара

malmo-central-station

През следващите два дни ходихме до Копенхаген, така че единственото, което видяхме от Малмьо, бе гарата. Странно, но сякаш си в градските хали, а не в гарата: приятни магазинчета, кафенета, кътчета за хапване, книжарница, магазин за сувенири и change бюро…

centralna-gara-malmo

След построяването на Йоресундския мост, 400 влака дневно преминават през Малмьо, т.е. по един влак на всеки три минути и половина, през цялото денонощие, с пътникопоток от 17 млн. души годишно и чак се чудиш как е възможно да се чувстваш толкова уютно на подобно място…

vlak

Донякъде за това допринася тунелът, построен през 2011 г., с който влаковете вече не се налага да обръщат посоката, а просто преминават през гарата, а цялата инфраструктура с коловозите, шумните влакове и забързаните пътници е под земята.

ploshtad-do-garata

Но и над земята около гарата ще видите интересни неща – в близост до нея се намира площад „Ана Линд“, с прочутата си скулптура на завързан пистолет (не го снимахме, беше в ремонт) и цветен монумент плюс детска площадка в едно, наречен Spectral Self Container.

Йоресундският мост

oresund2

Разбира се, за двата дни до датската столица, преминахме и Йоресундският мост, свързващ Малмьо и Копенхаген. С дължината си от 7845 метра и теглото си от 82 килотона той е най-дългият и най-големият комбиниран автомобилно-железопътен мост в Европа. Той е и единствената сухопътна връзка между Скандинавия и Западна Европа, ако не броим далечния 5063-километров алтернативен „вариант“ през Санкт Петербург. По двете платна, всяко с по две ленти плюс аварийна средно 17 000 автомобила преминават моста всеки ден. Отдолу минават два отделни ж.п. коловоза, както и редица кабели, подсигуряващи бърз Интернет-достъп на Скандинавия (може би тук е мястото да кажем, че в Швеция не се скъпят толкова за безплатен wi-fi и такъв се предоставя почти навсякъде). В същото време свободното пространство под моста с височина 57 м и ширина 490 м позволява безпроблемно преминаване на натоварения корабен трафик. Южно от моста е разположен и Lillgrund – най-големият масив от вятърни електроцентрали в Швеция.

oresund-electricity

Строителството на моста започва през 1995 г. и завършва през 1999 г., като официалното му отваряне е през 2000 г. Мостът преминава от шведския бряг до изкуствения остров Пеберхолм, откъдето връзката продължава с 5 км подводен тунел до датския остров Ама и там излиза директно на летище Копенхаген.

oresund1

Ние преминахме моста с влак и автобус (с автобус гледката е по-добра, билетите – по-евтини, но пък тръгват малко встрани от гарата в Копенхаген и на билета ни пишеше автобус 325 до Малмьо, а в крайна сметка се оказа, че трябва да хванем автобус 300 до Осло, а уж редовният 999 изобщо не съществува вече, така че сте предупредени за неуредиците при автобусния транспорт и препоръчваме да действате „на сигурно“ с влак).

Както се досещате, през моста Йоресунд преминава границата между Дания и Швеция. Макар и двете държави да са шенгенски, покрай емигрантската криза от 2015 г. често се извършват паспортни проверки. И тук минахме през двете крайности – от случай, в който дори не ни провериха билетите във влака, до такъв, в който ни провериха два пъти на датската и веднъж на шведската граница.

И така – най-накрая, на ден трети и последен от престоя ни, тръгваме да обикаляме из Малмьо. Съветваме ви да си наемете велосипед, но може и пеш…

Църквата Св. Петър

st-petri

Пускаме се на юг от Централна гара и пред нас се извисява най-старата сграда в Малмьо. Построена е през 1319 г. и е висока 105 м. Надникваме вътре – близо до 700-годишния мраморен под стои модерна ИКЕА масичка и кашонче с играчки за децата: да се занимават, докато родителите им са на църква.

ikea-church

Площадите и главната улица Södra Förstadsgatan

Продължаваме през централния площад „Сторторгет“ (в превод – „голям площад“), със статуя на гореспоменатия шведски крал Карл X Густав.

statui

Малко по-надолу виждаме още един площад (Густав Адолф), а накрая стигаме и до любимия ни малък китен „Лила Торг“ (в превод – „малък площад“).

lilla-torg

horse-dalaОколо площада започва търговската зона, в която ще видите десетки ресторантчета, кафенета, магазини за сувенири. Ако искате да вземете нещо типично шведско, заложете на кончето Дала, станало световноизвестно през 1939 г., когато по време на световното изложение в Ню Йорк пред шведския щанд била поставена негова гигантска дървена фигурка. Лошата новина е, че кончетата са скъпи. Добрата – че са нещо наистина шведско и са ръчна изработка.

glavna

Пускаме дълъг тегел по главната улица. Времето е чудесно, но ни правят впечатление и минувачите: ведри, усмихнати и спокойни. Възрастните хора се обличат стилно и елегантно – ако ги гледаш в гръб, няма как да познаеш, че пред теб ходят 70-80-годишни. Шведките: красиви, руси, синеоки, нежни, изящни… Няма да е политически коректно да пишем за реакцията на Петър, но дори Биляна се удивляваше на някои от тях. Направи ни впечатление и още нещо – както в почивните, така и в работните дни кафенетата и баровете стояха полупразни, а времето беше повече от прекрасно като за Малмьо. Явно високите цени не са по джоба дори и на местните жители.

obuvki-monument

Достигаме до един от каналите – на моста има статуи от обувките на известни шведски актьори. Може да си наемете и лодка, с която да разгледате града от друга перспектива. Предлагат се от двуместни водни колелета до немалки лодки за канален пикник с тайфа от около 20 души 🙂

canal

От Триъгълника (Triangeln), където свършва главната търговска улица, може да си вземете влакче за една спирка или, aко имате сили и поне час-два време, можете да хванете двата парка Pildamsparken и Stadionparken, да минете покрай стадиона на ФК „Малмьо“, да се пуснете през още един парк (Kroksbäcksparken) и да стигнете до Hyllie, където е най-големият шопинг център в Малмьо (Emporia). Времето за шопинг не го броим, а и ние нямахме такова, така че продължихме към

Кралският парк

park1

Кунгспаркен (Kungsparken) е най-старият парк в Малмьо (1872 г.). Известен е с разнообразието си от дървесни видове, летните фестивали, големите тревни площи, приятните езерца и това, че е дом на едно от всичките четири казина в цяла Швеция.

park3

Отворен е 24-часа в денонощието, входът е свободен и мястото е прекрасно за релакс, пикник, сутрешен джогинг или следобедна разходка с велосипед.

park2

Сядаме да отморим и след броени секунди на една ръка разстояние минават патици и най-необезпокоявано се насочват към съседната група… Прави впечатление, че тя се състои предимно от татковци. Има си и ясна причина за това – от 2016 г. мъжете в Швеция имат право на три месеца напълно платено бащинство, а двамата родители имат право на общо 480 дни платен отпуск, когато им се роди или пък осиновят дете, като поне 60 от тях трябва да се ползват от бащата. Добавете 30 дни редовен годишен отпуск и ще осъзнаете, че Швеция е страхотно място да си баща…

park-people-malmo

Децата тичат свободно, катерят се по дърветата, боричкат се, излизат на улицата, крещят… Е, как пък един път не чухме „Едвине, облечи си пуловер, че ще настинеш… Елза, ела тук веднага казах… Лиаме, Лиаме, пак си озелени анцуга, значи!!! Оскаре, не удряй Елба и Стела, че аз ако те свитна… Валтере, виж си врата отзад колко е изцапан! Алва, изчисти си устата! Густаве, млъкни, бе, момченце, спри се, бе… Олеле, Ида, ще паднеш в езерото… спри, спри!!! Мелвине, не гони патките! Едит, не ми реви, че ще ти дам истинска причина да го правиш… Филипа, момиченце, само да се приберем вкъщи и ще ти счупя главичката…“ Сигурни сме, че културата, драконовските закони за детска закрила и отнемането на родителски права като „стой, та гледай“ в скандинавските страни играе огромна роля за това (което пък е другата страна на монетата), но определено прави впечатление колко много свобода дават родителите на децата си, което носи и много позитиви за всички.

Плажът Ribersborgs

beach

Излизаме от парка и виждаме широка, тучна поляна с безкрайна морска шир на хоризонта. Досега не бяхме виждали брегова ивица, където зелената трева се докосва директно до синьото море, разделена само от няколко камъка. Местната флора и фауна се наслаждава на прекрасната гледка също колкото и ние.

malmo-swans

Все пак има 2,5-километрова плажна ивица с пясък, където може да се изкъпете голи или по бански, да си направите сауна или да се насладите на кафенета и ресторанти. Водата обаче е толкова студена, че единствено две малки кученца се наслаждават на плискащите се балтийски вълни…

sand

Няма как да пропуснете и

Turning Torso

turning-torso

Почти отвсякъде в Малмьо можете да видите новия символ на града – небостъргачът Turning Torso, който е най-високата сграда в Швеция и Скандинавия въобще. Някои източници твърдят, че Turning Torso е и най-високата жилищна сграда в ЕС, но това не е вярно и директно ви казваме няколко по-високи: The Shard (Лондон, 2012), Sky Tower (Вроцлав, 2012), Milennium Tower (Виена, 1999) , Intempo (Бенидорм, 2014) и Złota 44 (Варшава, 2012).

turning-torso2

Височината обаче не е най-важното, въпреки че именно тя е един от отличителните белези на зданието. Втората по височина сграда в Малмьо е едва 26 етажа (Kronprinsen), като повечето постройки в града са максимум на по 5-6 етажа. Защо тогава на шведите им е трябвал висок, 190-метров провокативен небостъргач, с неправилна и усукана форма, която на всичкото отгоре е доста скъпа за изпълнение?

Шеturning-torsoфът на HSB (компанията-собственик на имота) бил много впечатлен от творчеството на испанския архитект Сантяго Калатрава, известен с органичните си, нео-футуристични сгради. Ето защо от HSB искали именно Калатрава да направи една красива, интересна сграда в Малмьо. Градската легенда разказва, че когато се свързали с Калатрава, той директно казал да не го занимават със сгради под 200 метра… Явно са си стиснали ръцете за компромисните 190 м и ето ни небостъргач!

„Въртящият се торс“, както повечето превеждат Turning Torso, се състои от 9 „кубчета“, всяко от по 5 етажа, като има и по етаж между всички „кубчета“, използван за различни цели като конферентни зали, фитнес-зали, зали за парти и др. „Кубчетата“ всъщност имат основа с формата на петоъгълни „прешлени“ от човешкия гръбнак (откъдето се е вдъхновил и самият Калатрава), като всеки е леко извит спрямо предишните, така че да се получи ъгъл от 90 градуса между долния и горния край на сградата. Полезната площ на всеки етаж е 400 кв. метра. Може би е важно да кажем и че реално подвижни елементи в сградата няма – просто усещането, което създава, когато я погледнеш, е сякаш сградата се движи и е спряна на стоп-кадър.

turning-torso3

Строителството на Turning Torso продължава почти пет години, като първата копка е направена през 2001 г., бетонният фундамент е завършен през 2002 г. и следва строеж на 54-те етажа, така че в края на 2005 г. хората спокойно да се нанесат… И без оглед на близо тройно по-големите разходи от първоначално предвидените, тази сграда е новият символ на Малмьо.

Обратно към София

Хващаме обратния път – централната гара и автобусът до изцяло жълтото летище. Мятаме се на самолета на WizzAir, който отново излита с 35 минути закъснение. И си мислим: Малмьо далеч не е най-туристическият град, не е пълен със забележителности като Копенхаген, но пък е толкова приятен, спокоен и зелен, че със сигурност бихме предпочели да живеем там, вместо в датската столица…

IMG_3211

Капитан Шевченко настъпва яко и залепя колесниците на минутата в дъждовна София. Не, че има чак такова значение дали ще кацнеш в 00:55 или 01:00 през нощта… Прибираме се вкъщи, взимаме по душ и си лягаме. Както казват шведите,

Borta bra men hemma bäst
(Да си далеч е добре, но вкъщи си е най-добре)

Booking.com

Франкфурт и Кьолн

 

Миналия октомври бяхме в Германия и се разходихме от Франкфурт до Кьолн и обратно. Обещахме, че ще разкажем за престоя ни там накратко, но все не оставаше време. Но по-добре да спазиш обещанието си късно, отколкото да не го спазиш въобще…

Пътуването от София

Пътувахме с Lufthansa и останахме много доволни от това. Естествено, има и по-евтини варианти за придвижване, но когато си натрупал точки покрай бизнес пътуванията (програмата се нарича Miles & More), а освен това си с малко бебе и ти трябва много багаж, сметката в крайна сметка излиза. Има и още една врътка, за която ни светна Ива (много благодарим!). Ако си доплатите 25 EUR към цената на полета, можете да използвате цялата мрежа на немските железници, за да достигнете до която си искате точка на Германия – изключително удобна опция.

Ние също не изпуснахме възможността първият влак в живота на Вики да е влакът-стрела (а и самите ние не се бяхме качвали на такъв) и от летището във Франкфурт за по-малко от час достигнахме до Кьолн с Inter-city Express (ICE). За сравнение, това е да вземете София-Видин за 1 час (други два примера: София-Асеновград, София-границата с Гърция)… Кога ли ще се случи с БДЖ?

Кьолн

Едно от най-бруталните неща на Кьолн е, че излизайки от входа на Централна гара, моментално се озовавате пред най-голямата забележителност на града – Кьолнската катедрала, за която вече писахме подробно. Какво можете да видите оттук нататък?

Имате няколко варианта:

Вариант 1: На изток. Можете да тръгнете на изток и практически веднага да прекосите р. Рейн по прословутия ж.п. мост над реката. Ако изберете този вариант и сте с любимия си човек, непременно си вземете и катинарче. Така ще можете да „заключите любовта си“ за металната ограда на моста, а ключето от катинара да хвърлите в реката, както са направили хиляди влюбени:

Ние също допринесохме за увеличаването на теглото на моста с няколко грама (открийте катинарчето сами):

След като преминете моста, пред вас ще се появи висок небостъргач, известен като Триъгълника. Срещу няколко евро можете да се качите на върха на сградата и да се насладите на чудесната гледка, но за това има и друг вариант. Ние качването на небостъргачи си го оставихме за Франкфурт, но за това – малко по-надолу… И понеже забележителностите от тази страна на реката не са чак толкова много, може да ви хрумне да се върнете по моста Deutzer Brücke, под който видяхме корабче с огромен шах и мини-голф на палубата:

Имахме възможност да видим и подвижната статуя на сивия автобус пред една от болниците:

Тази статуя се мести из германските градове на всеки няколко месеца и символизира сивите автобуси, с които над 200 000 души с недъзи или умствени увреждания са извозени и убити в газове камери, оставени са да умрат от глад или са отровени с лекарства. Повече информация – тук. В днешно време обаче отношението към инвалидите е съвсем различно. Практически можете да обиколите Кьолн надлъж и нашир с инвалидна количка и без придружител. Удобно бе и за хора като нас – с бебешка!

А сега да оставим за малко този бряг на р. Рейн и да се върнем там, откъдето започнахме – Кьолнската катедрала. Край на вариант 1.

Вариант 2: На запад. Всъщност югозапад! От Кьолнската катедрала в непосредствена близост ще попаднете на няколко музея: Римско-немски, Музей на приложните изкуства и музея Лудвиг. В крайна сметка, в един момент ще трябва да завиете повече на юг, отколкото на запад и да се озовете на търговската улица (виж вариант 4).

Вариант 3: На север. На север следва да се подготвите за дълга разходка по кея на р. Рейн и да се разходите чак до следващия мост (Zoobrücke). Малко преди моста има миниатюрен парк с интересни скулптури – Kulturpark:

Преминава се за 10-тина минути, след което се озовавате на входа на Кьолнската зоологическа градина с прилежащите ѝ аквариум, магазин за сандвичи и продавач на балони.

Ние я пропуснахме, тъй като за пълното й разглеждане ще ви трябват поне половин ден и 15 EUR/възрастен. Непосредствено до нея е ботаническата градина с безплатен вход, за която писахме подробно:

Още нещо, за което не ни остана време, но не ни пречи да ви посъветваме: Ако се озовете в този район по залез слънце, непременно се възползвайте от въжените кабинки над р. Рейн – казват, че гледката била най-красива именно по това време на денонощието… След толкова ходене най-вероятно ще сте уморени, така че тук е моментът да ви кажем, че общественият транспорт на Кьолн е добре структуриран и лесно можете да стигнете от всяка до всяка точка. Машини за билети има на всяка спирка, както и вътре в самите влакчета, но за тях трябва да имате подготвени монети.

Вариант 4: На юг. Може би най-атрактивната посока от Катедралата е именно юг. Дали ще вървите по реката, където ще видите десетки улични артисти, китни кафенета и пристана на корабчетата за разходка (с които можете да направите кратка обикола, както и да отидете до Бон, Кобленц, Линц, Рюдесхайм, Мьозел, Майнц и още няколко съседни населени места) или пък ще седнете в някое от заведенията и ще се наслаждавате на чаша „Кьолш“ (типичната кьолнска бира) с пържени картофки и вурстчета, оставяме на вас…

Може би тук е мястото да кажем няколко думи за бирата Кьолш, приготвена по строги немски правила – има сламен цвят, мек и лек вкус, но и високо съдържание на въглероден диоксид. Поради този факт бирата има качество да успокоява стомаха, подобно на нашата газирана вода. Произвежда се от няколко пивоварни – Gilden, Sester, Sion, Küppers, Kurfürsten, Richmodis, Severins, които пък са купувани от по-големи такива, продавани на трети и т. н. Освен вкусът, общото е и чашките, в които се сервират – 200 мл „мензури“, наричани „щанге“. За по-големи компании се носят по този начин:

И понеже двестаграмките влизат „като в къртичина“, както се изразява един мой познат, много е готин и начинът, по който отбелязват примерно пет изпити бири:

Предполагаме, че носенето на гумичка за триене на молив е строго забранено в немските кръчми 🙂 Иначе вървейки по кея видяхме най-уникалното изобретение EVER: подвижен вело-бар – плащаш, сядаш, въртиш педалите и пиеш бира на корем с весела компания! Очакваме ентусиазирани наши читатели с инвеститорски дух да въведат подобна атракция в големите градове още това лято – ние ще се включим!

Достатъчно за бирата в Кьолн… Продължавайки на юг, ще стигнете до другия край на вече споменатия мост Deutzer Hängebrücke. Там е и огромният хотел Maritim, в който се настанихме именно заради сравнително добрите отзиви и добрата локация… Мебелировката в стаите е поостаряла, но пък за сметка на това фоайето с размер на средно голям мол, рецепцията и общите части на хотела с мрамор, позлатени външни асансьори, саксии и кошчета за боклук накараха Биляна да се чувства като във филма „Хубава жена“:

Само на пет минути оттук по кея е Музеят на шоколада (за който разказахме подробно), както и още няколко музея, за които не остана време (като например Музеят на спорта).

Да преминете през сградата на хотела е и най-лесният и приятен начин да се придвижите от кея до началото на търговската улица, простираща се между станциите Heumarkt и Neumarkt – вече писахме подробно и за това. Това, с което приключихме разказа си за пазаруването в Кьолн, бе, че шопингът продължава до късно вечер:

Трафикът и хората дори се увеличават късно вечер, а типичното „капанче“ в Кьолн изглежда така (някакси успяхме да съберем всичко в една снимка):

Какво имаме предвид:

  • бирата идва веднага;
  • радиаторна печка отоплява улицата – не е много енергийно ефективно, но е по-добре от нищо – октомври е хладен в Германия;
  • одеялце за всеки посетител – поради същата причина;
  • свещичка, която да ви сгрее душата – незнайно защо, електронна, а не восъчна;
  • пепелник – навън може да се пуши;
  • меню с ценоразпис на всичко пред входа – явно ги задължават.

Страшно ни впечатли и как народът се редеше на опашка за бира в едното заведение, докато другото стоеше съвсем празно:

Колкото до следващата снимка, Петър просто искаше да снима огромната опашка от чакащи пред баровете таксита… Честно!

Но дори и да сте решили просто да се разходите през нощта, Кьолн си остава уникално красив, интересен и учудващо романтичен:

Лягаме си уморени… Колко дни мислите ни трябваха, за да видим всичко това? Пет дни, седмица, месец? Истината е – точно 48 часа! Но съветът ни е: за да се насладите истински на Кьолн, ще са ви необходими минимум 4-5 дни.

Ставаме рано. Отзивчив турски таксиджия ни откарва от хотел „Maritim“ до гарата. Разстоянието е около километър. „Йеди еуро, комшу“ (7 EUR) и след минути сме във влака…

Питаме Вики (леле, колко мъничка е била само!):

– Как прави влакчето?

– Фиуууу….

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

Спускаме се към Музея на холокоста – нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

Продължаваме надолу и стигаме до брега на р. Майн. Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: „Зайо Байо“) определено им харесват!

Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

Продължаваме към прочутия площад Рьомер. И изненада – строително-ремонтни работи:

Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад „Рьомерберг“ е отворена за туристи.

Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се „Рьомер“ и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена „Зала на кралете“. През Втората световна война голяма част от „Рьомер“ и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре.

Ние обаче продължаваме към вече оживеното „стъргало“ на Франкфурт:

Отбиваме се за кратка почивка и един последен „прос’т!“ (на немски „Наздраве“ е „Prosit!“):

Биляна си поръчва спагети:

– Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: „Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!“). Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в „ситито“:

Предварително сме си набелязали Main Tower. Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип „летище малко след сигнал за бомба“ ни пускат да се качим в асансьора…

Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала 🙂

Скоро пред нас се разкрива красивата гледка на Франкфурт. Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо:

Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към ж.п. гарата. Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

Въобще Германия се е променила значително (или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012… 🙂

На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

 



Реклама:

Booking.com

Тайпе 101 и 2 билярдни топки

Петък е… отдавна не съм ви мъчил със логически загадки, така че ако сте в настроение, четете по-надолу…

Вляво е сградата „Тайпе101“, най-високата сграда в света до тази година, когато откриха Бурж Халифа в Дубай…

Та, представете си, че имате две билярдни топки и искате да разберете, кой е най-високият етаж, от който може да хвърлите билярдна топка, без тя да се счупи.

Единственият начин да го направите е емперично, тоест чрез множество опити.

Ясно е, че ако счупите двете билярдни топки преди да разберете отговора, мисията ви ще е неуспешна.

Ясно е, че ако хвърлите топката първо от 1-ви етаж, после от 2-ри, после от 3-ти и т. н., докато най-накрая се счупи, след най-много 100 опита ще знаете отговора на въпроса.

Големият въпрос е: как ще разберете отговора с две билярдни топки и минимален брой опити?

Чакам коментари.