Српски роштиль у Бугарску

Или „сръбска скара в България“… Ама не от ония кебапчета и кюфтета със съмнителен произход, дето ги предлагат навсякъде из българия за „сръбски“, а оригинална! Пръстите се облизах в крайпътното заведение „при майстор Миро“, близо до с. Български извор, път Е772 (просто виж картата). Плескавицата и айварът („айвар“ е смляна лютеница със сирене и чесън, страшна вкусотия е) са 1 към 1 сръбски, както съм ги ял от Ниш до Нови Сад… Има и страхотни пърленки… Единствено кебапчетата са с български размер и леко се разочаровах, че не мога да си поръчам 20-30… Целият персонал на заведението са сърби, а цените са като в нормално крайпътно капанче. Ако сте на път и ви се хапва, непременно се отбийте там… Има достатъчно табели и няма нужда да се отбивате, ако сте в направление София-Велико Търново, например.
Между другото, разбрах, че заведение „При Миро“ има и в София и изобщо не знам дали имат нещо общо, какви са цените, каква е скарата и т. н. Ако някой има повече информация, да сподели в коментар…

Ами… 13-ти януари!

Днес е петък, 13-ти… Може би сте видели от датата, но все пак нека го подчертая. Много хора считат, че този ден е страшно каръшки… Но защо?

Първо – числото 13 (по-лесната част). Още древните египтяни са смятали, че човек има 12 фази в житейския си път, а 13-тата е неговата смърт. Много средновековни литературни източници прескачат това число, в някои американски щати няма 13-та улица, а всички християни знаем за 13-тия „апостол“… Колкото до денят петък, това е денят на разпъването на Иисус Христос, така че нещата стават ясни… Страхът от петък 13-ти е известен като Paraskevidekatriaphobia или Triskaidekaphobia и гордо мога да заявя, че не присъства в малкия ми списък от фобии…

Още повече, че на 13-ти срещу 14-ти е сръбската нова година… И най-повече, че ме поканиха в Ниш да празнуваме… Хитри хора са сърбите – празнуват нова година два пъти. При това с очаквано добрата комбинация 3-в-1:

„српски роштиљ, бугарско вино и убави песми“*

И тъй, тази вечер грабвам китарата и заминавам за Ниш…

За Сърбия (че и за Ниш) мога да пиша много, много, много… Това е третият по големина град в Сърбия (след Белград и така любимия ми Нови Сад). Преди 120-130-тина години е бил територия на България и даже прадядо ми е служил там… Градът е заобиколен от красиви планини, а р. Нишава минава през средата му… В центъра на града е запазена крепост, чиято вътрешност е пълна с заведения.

Между другото, внимавайте със сръбските заведения… Например, едно българско кебапче се равнява на осем сръбски, а ако кажете, че искате минерална вода, подчертайте, че искате задължително негазирана…

 

Е, като се върна ще разказвам повече, а дотогава приятен уикенд и честита сръбска нова година!

*сръбска скара, българско вино и хубави песни



Реклама:

Booking.com