Toshiba Satellite L300-1AK: Наистина ужасен лаптоп

Принципно към Toshiba съм подхождал с типичното ми за японските марки уважение… Наскоро обаче видях в Technopolis един лаптоп, който определено заслужава внимание, но не и уважение. Цената му е само 799 лв., което си е доста добре за характеристиките на компютъра: 3 ГБ памет, 160 хард, сносен процесор, камера…
Едва ли щях да се впечатля толкова, ако компютърът не идваше без операционна система и без каквито и да било драйвери! Дори най-глупавите фалшификатори, най-смотаните китайски производители слагат диск с драйвери към продуктите си…
След няколко псувни, изтеглих драйверите от компютъра. Явно, че компютърът е доста бавен (или звуковата му карта е друга), защото още при началния сигнал за зареждане звукът е доста накъсан…
Огледах компютъра по-отблизо.
Стикерът отзад е като отпечатан от лазерен принтер върху обикновена хартия:
Пантите, свързващи монитора и основата са доста неравномерно разположени:
Надписът Toshiba никъде не е релефен, така че всеки може да го направи с подходяща щампа и спрей от кварталния магазин:
Клавиатурата е изключително некадърно надписана, като част от символите се застъпват, а други са изтъркани:

Не издържах и реших да отворя лаптопа:
На хард-диска има лепнат стикер, който не съответства на релефа и формата на диска:

Останалите компоненти са от Samsung и неизвестни на мен корейски марки…

Накратко – не може да имате нищо против този компютър. Всичко съответства на спецификациите му, производителят не е длъжен по закон да ви предостави диск с драйвери, нито да прави релефни щампи, холограмни стикери и т. н.
Но лично за мен има две положения:
  • Или този компютър е гаден фалшификат, подобие на Adibas и Reebck, с който официално е залята търговската мрежа. Ако е така, много ще се радвам някой от Toshiba да направи инспекция на компютрите, предлагани в „Технополис“;
  • Или от Toshiba страшно са смъкнали нивото на качество на продуктите си. Ако е така, това говори много, много лошо за марката Toshiba.

И в двата случая, не бих взел подобен лаптоп, въпреки изгодната му на пръв поглед цена. Дайте 100-тина лева повече и вземете нещо, каоето наистина си струва… Напоследък съм многоа доволен от Acer например – те имат драйвери, холограмни стикери, релефни емблеми и работят много стабилно.

Разбира се, не считайте мнението ми за експертно. Оставам отворен за коментари и дискусии по темата.

Дъно с лампов краен усилвател

На вниманието на всички любители на хардуерните куриози…
Как бихте се почувствали, ако видите страхотна кола, модел 2008 г., централно заключване, ел. стъкла, борд компютър, GPS навигация и запалване с… манивела??!?!
Аз се почувствах така преди няколко дни, когато видях една дънна платка в Русенски университет по време на зимните състезания. Марката бе световно неизвестна поне за мен – AOpen… Всъщност, след направено проучване, разбрах, че пичовете са дъщерна фирма на Acer.
На пръв поглед дъното AOpen AX4B-533 Tube изглежда нормално:

После поглеждаш към звуковия извод…

… и започваш да се чудиш кой болен мозък слага руска лампа от стар телевизор в съвременно дъно…

На всичкото отгоре, при включване на компютъра, типично по азиатски манталитет около лампата светват весели светодиоди, които й придават вид на летящата чиния от филма „Полицаят и извънземните“.

А сега се дръжте – напрежението към лампата се трансформира към 220250 V (за което е нужен трансформатор, заемащ голяма част от дъното), което вече тотално ме втрещи… Кой нормален човек ще направи подобен предусилвател краен усилвател? И защо?

Оказва се обаче, че има причина! Аудиоманиаците веднага ще ви кажат: звукът от вакуумната лампа е много по-богат от този, произведен чрез транзистори. Особено подходящ е за слушане на джаз и класическа музика. Всъщност, това дъно е било едно от най-скъпите за времето си модели и е направено именно за ценители на качествения звук, готови да платят малко повече, за да слушат истински добре музиката си. И определено има разлика, да ви кажа!

За 3D-звукови ефекти при различни игри и тем подобни обаче ламповият предусилвател тотално губи по точки…

Интересното в крайна сметка е, че не винаги по-старите технологии са по-лоши. И веднага се сещам за факта, че на грамофонните плочи звукът се записва много по-качествено и пълно, отколкото на CD… Единственият проблем е да се преодолее досадното пращене при триенето на игличката в плочата… ABS спирачките при автомобилите също в много случаи дават по-лоши резултати от обикновените спирачки. Старите сръбски радарни системи откриха без проблем американските самолети, оборудвани с „невидимата“ Stealth-технология, за разлика от ултрамодерната техника на много други държави. Дори уискито е по-добро, когато е старо!

Тъй че наздраве и… замислете се следващия път, преди да изхвърлите поредната отживелица… Понякога „всяко ново е добре запомнено старо“ 🙂

P.S. Специални благодарности на гл. ас. Румен Русев от Русенски университет, който ми показа въпросното дъно, както и за корекциите в поста.