Иван Матев: Щастието извира отвътре, а не идва от външни източници

Днешното интервю е с нашия приятел Иван Матев, известен сред народа като Супер Любо от една доста популярна реклама на БТК. Иван се е снимал във всякакви реклами и образи – от красивия, умен и прилично дебел Карлсон до сериен убиец-психопат… Роден е през 1974 г. в Стара Загора и е баща на три деца. Иван Матев е един от най-известните караоке-диджеи в България, организира сватбени събития и се занимава с портретна фотография… и най-вече е хубав човек! Всъщност нека питаме директно него за всичко това:

Как се казваш?

По лична карта съм Иван, но в Дружеството на анонимните идиоти съм по-известен като Супер Любо. (смее се) Зад гърба ми съм чувал да ме наричат Диджея, Фотографа, Водещия, Оня от телевизията.

A кой или какво си всъщност?

От екзистенциалната страна на въпроса търся себе си още. Единственият смислен отговор, който съм получил, е в лицата на трите ми деца. Иначе съм си ренесансов олигофрен от XXI век, лутащ се между дарбите си и разбиранията си за достойнство, морал и романтизъм. Критичното мислене ме направи саркастичен циник и непримирим бунтар на моменти. Може би трябва да попитаме другите… Според едни съм бъгав банкомат, според други – уред за емоционално рециклиране, според трети – основна пречка за неосъществените им блянове. Някои млади ме определят и като ментор, но винаги се опитвам да им докажа, че не бива да се бъркат понятията – “лош пример” е по-точното. 

Има ли нещо, което си казваш при започването на деня ти?

Всяко събуждане е като раждане. Кой съм? Къде съм? Защо се събуждам? Проговарям членоразделно по-късно, когато се зареди морално остарялата ми 8-битова операционна система. Ако ме е събудил телефонът, говоря несвързано и избягвам разговори за пари и обещания. Патил съм…

Снимка: личен архив на Иван Матев

И… как минава един твой ден?

Всеки ден е различен. Предвид, че съм избрал свободата на човек с неустановена основна професия (без работно време от 9 до 17 часа, без началник и отпуск) пред сигурния минимално-среден доход под корпоративно иго, живея интересно. Вчера станах в 4 сутринта и полуумрял заспах преди полунощ. Днес се събудих за втори път около обяд. През нощта ставах и посвърших някаква работа. След малко потеглям на път, за да се видя с приятели, междувременно може и да свърша някаква работа. Ще си легна вероятно преди изгрева… вероятно. Иначе основно работата ми през деня/нощта е снимки (като фотограф или актьор, както се случи), репетиции, срещи с клиенти, обработка на снимки, монтиране на апаратура, водене на парти, пеене, писане, режисьорски напъни понякога, мъкнене на колони или осветление, гледане на образователни видеа, четене по професионални теми, много шофиране, досадно говорене по телефона. С две думи, работя – когато трябва, почивам си и спя – когато мога (отново се смее).

Кое е по-трудно – да пренасяш техника за караоке-вечер, за сватба или за фотосесия?

Сватбите определено са “тежките” събития. Там се иска стабилен бас, за да се усети ритъмът. Говоря за по-големите сватби. Последната беше с 300 гости и си имаше сериозен звук, осветление, ефекти. Има и фирмени партита, които съперничат на сватбите, поради факта, че има фирми с по 800-900 души персонал. Тогава си трябва звук. В “най-тежките” случаи си е най-леко, защото обикновено се наема фирма, която се занимава само с озвучаването. Тогава пристигам само с пулт, микрофони и компютър. Фотографията е значително “по-лек” жанр от нютонова гледна точка – 20-50 кг. 

И още нещо – като актьор и фотограф, къде предпочиташ да си – пред или зад обектива?

В киното и телевизията пред обектива ми е комфортно. Все пак правя това от 1996-а година до ден днешен. Но въпреки че съм заставал пред обективите на едни от най-големите български фотографи, в последно време ми е по-приятно да съм зад фотоапарата. Голяма магия е фотографията. Там има техника, творчество, психология, естетика, изкуствознание, физика, математика и какво ли не. Портретът е моята страст, именно поради предизвикателството да “извадиш душата” на модела в името на перфектния кадър, да изрежисираш и уловиш емоцията в максимално чист вид, да композираш картинката, да впрегнеш светлината и да поднесеш идеята си ясно на зрителя.

От теб сме научили, че пред камера не се застава със зелени дрехи и с дрехи на райета или квадрати. Ще обясниш ли на читателите ни защо?

Нека уточним, че в този случай говорим за телевизия най-вече. Темата за облеклото, грима и аксесоарите в телевизията е много дълга. Райето и карето, както и шарките тип “рибя кост” не са препоръчителни на екран, поради спецификата на работа на телевизионните камери. Ако носим раирани и карирани дрехи пред тв камера, често се получава ефектът „моаре“ (характерно трептене на картината), което отвлича вниманието на зрителя. Зеленото пък е цвят, който не присъства в цвета на човешката кожа и това се използва в т. нар. chroma key. Най-яркият пример за тази техника е прогнозата за времето. Водещият стои пред зелен фон. Зеленият цвят лесно може да се изолира от картинката и да се замени с каквото пожелаем, анимация, видео или статична снимка. Премахвайки зеленото, лесно “изрязваме” обекта в различен цвят. Тоест ако облечем зелен костюм на зелен фон…от нас остават само глава и ръце 🙂 Повечето полети на Супер Любо снимахме благодарение на тази техника. Та моят съвет е: ако ви поканят в телевизионно студио, облечете се в “по-убити”, пастелни тонове, различни от черно и бяло. Ако се спретнете в ярък ансамбъл с многобройни аксесоари и тежък вечерен грим, рискувате да стоите на екран като панаирджийска сергия и да отвлечете вниманието на зрителя от това, което имате да кажете.

Снимка: личен архив на Иван Матев

А какви други съвети би дал на хора, на които им предстои да застанат пред телевизионна камера за първи път в живота си?

Поровете се в нета преди това. Медийното поведение си е сериозна наука, но има някои основни тънкости, които човек лесно може да запомни. Не се притеснявайте, но и не преигравайте в ефир. В близките планове много личи. Като начало забравете камерите и си представете, че сте сами с водещия и това е просто непринуден разговор между приятели. 

Да преминем на DJ-ската ти кариера… Ъъъ… Какъв ти е любимият преходник от 3.5 мм жак?

От 3.5 мм стерео към два жака 6,3 мм моно. Без него съм загубен! Ползвам един такъв от 8 години и това са най-добре вложените 15 лeва в живота ми! (отново се смее) 

Снимка: личен архив на Иван Матев

Имаш ли любима технологична джаджа?

Обожавам джаджите! Като се замисля, че преди около 12-15 години носех със себе си навсякъде мобилен телефон, MP3-плейър, GPS, компактен фотоапарат, и джобен компютър (Palm или Pocket PC), мисля, че смартфонът ми към днешна дата е безценно другарче! (Да пребъдат нанотехнологиите! Да се светят микропроцесорите Му! Да са вечни p-n преходите им!) Иначе съм старомоден и не ползвам секс-играчки с вграден Bluetooth… 

Имаш много професии и повечето от тях са нощни… Как те търпят вкъщи?

Не ме търпят… (смее се) Работа е все пак. Просто съм по-продуктивен нощем.

Снимка: личен архив на Иван Матев

Как реши да се занимаваш с караоке-вечерите, фотографията и актьорското майсторство? И кое беше първо?

Първо беше актьорството. Детска мечта от 5-годишна възраст. Майка ми ме качи на сцената на една студентска художествена самодейност да съм миманс на селска седянка по чудомирови текстове. Вдишах прахоляка на сцената, понапекоха ме прожекторите, чух аплодисментите в тъмнината на салона и… магията ме хвана!  Както казва Бате Енчо, “секунда невнимание и цял живот… актьор!” Караокето ми беше любимо забавление и в един момент, когато бях останал без работа, реших да стана KJ, като временен източник на доходи. Та така – 10 години “временно” продължавам. Покрай него се закачи и диджейството. Преди шест години ме привлече фотографията. Влюбих се до степен да не мога да спя. Четях, гледах видеа, срещнах менторите си. Жена ми ми подари курс при Големия Начо Каменов. Той пък ме подпали съвсем… и както се бях зарекъл да оставя поне едно хоби, неусетно хората започнаха да харесват снимките ми, да ме викат за комерсиални поръчки. А техниката е скъпа и все не ти достига я обектив, я светкавица… На шега, на майтап – те ти Иване нова професия! 

Къде може нашите читатели да те намерят, да те гледат, да получат автограф или да се снимат с теб?

Ами обществените ми събития, свързани с караокето и новия формат Дъртотека (диско-рок-поп-фънк-ретро парти) официално обявявам във фейсбук страницата Караоке със Супер Любо. А театралното представление, в което играя с няколко талантливи колеги, се казва “Умиращ трудно” и също има страница в социалната мрежа. Офис нямам.:)

Ако някой пее много фалшиво, трябва ли да ходи на караоке? Защо?

Караокето е социално забавление. Всеки е добре дошъл да се забавлява. За тези години пред очите и ушите ми минаха много фалшиво пеещи, които с постоянство постигнаха прилични резултати. Пеенето е нещо, което се учи. Хората, които идват при мен са благосклонни към фалшивеещите и дори искрено ги окуражават с аплодисменти. Побеснявам, когато някой ми каже “Спри му на тоя микрофона, не може да пее!”. Мамка му, той пее човекът! Пее колкото може и го прави с желание, а това е истинският смисъл на караокето. Това не е концерт на изявени изпълнители. Кой си ти, че да спреш човек, който е отворил сърцето си и иска да пее?!

Препоръчай три български и три чуждестранни песни за хора, които за първи път ще пеят в караоке-бар.

Има песни, които са ми дошли до гуша, честно! Няма да кажа кои са. Пак казвам, това е забавление. Ако щеш Карузо пей като див вълк. Пей песента, която те радва… Това е просто забавление! 

Има ли редовни посетители на караоке-вечерите ти?

О, разбира се. За тези години около мен се събра голяма група от редовно пеещи на моите участия. Най-хубавото е, че тези хора се превърнаха и в мои приятели – верни и истински.

Снимка: личен архив на Иван Матев

Как се оправяш с подпийналите момчета, които ти крещят в ухото “Пускай Цеца”?

Онези с “Пущи Цеца бърже” за щастие са малко и рядко се връщат втори път. Имам си механизъм елегантно да им внуша, че са объркали заведението. Човек става психолог, когато работи нощем по баровете. Въпрос на оцеляване е понякога. Историята помни какви ли не случки. Алкохолът е лош съветник за слабите натури. Заплашвали са ме, псували са ме… В тази професия най-важното предимство е да си най-трезвеният в заведението. Останалото наистина е психология и понякога “влияние на висшия разум върху низшия” (отново пуска чаровна и загадъчна усмивка)

Снимка: личен архив на Иван Матев

А какво ще кажеш за страстните, хубави, прекрасно пеещи фенки?

Фенките… (чаровна и загадъчна усмивка) има ги! Но както и в горния случай, аз съм трезвен и на работа. Ако ще и Лив Тейлър да ми се качи на врата, нямам право да забравя защо съм там. В крайна сметка, приключи ли вечерта, събирам техниката и се прибирам вкъщи сам. Най-много да разкарам по домовете част от окъснелите или да отидем групово да хапнем нещо и после – кой откъде е. 

Кои са трите най-тъпи въпроса, които можеш да зададеш на DJ?

Ха-ха-ха! Повече от три са. Любимият ми е “Пусни онази песен новата, бе. Как да не я знаеш?! Дето един черен пее и има една много яка мацка в клипа… В YouTube първа излиза, като отвориш.” (В моя браузър излизат клипове за фотография или олд скул рок, джаз…)

Случвало ли се е хора да започнат романтична връзка от твоята сцена? 

Караокето, като всяко социално забавление, предразполага към междуполови взаимоотношения. Започването на любовна връзка между посетители е почти ежедневие.

Кои са най-интересните истории, които са ти се случвали по време на караоке-парти?

Случвало се е да се прави предложение за брак, романтични изненади, онлайн видео връзки, в които някой пее на друг песен… Въпреки, че съм на работа, виждам всички скрити погледи, свалки, несподелени трепети. Случвало се е да вляза в ролята на Амур и да ускоря процесите… Нескромно ще прозвучи, но успехът на моето шоу се дължи на умението ми да създам непринудена приятелска атмосфера и да заразя аудиторията с щуротията си. От там вече купонът тръгва. Имали сме всякакви импровизации, акробатични номера, акомпанименти с музикални инструменти, балети, актьорски етюди…. Случвало се е да се продъни сцената от скачане. Какво ли не. Винаги е весело.

А по време на сватба?

Младоженец е хвърлял букет, вместо булката. Кумска реч на 4 езика, друга – като PowerPoint-презентация със слайдове на мултимедия. Булка чупи менче с ритник. Всяка сватба има поне по една весела история.

Най-странната сватба, на която си бил?

Абе и тук са доста. Всеки си прави сватбата по свое желание, със своите си странности. Моята задача е да я направя точно както младите си я представят. Имало е рок сватби, рап сватби, изцяло фолклорни, сватби в нетипични пространства… Спомням си една, на която младоженците искаха цяла вечер музиката да е валсове и балади… Твърде нетипично за подобно парти. Обикновено са динамични песни, хора, рокендроли. Накрая пуснахме “Боса по асфалта” на Роси Кирилова и… никога не съм виждал такова избухване на това парчe! 

Снимка: Нина Абрашева

Ако организираш сватба, трябва ли да предвидиш храна и питиета за фотографa, видеооператорa и DJ-a? От една страна е разход и не са на сватбата, за да ядат и да пият, от друга – може би ситият е по-добър професионалист от гладния… Къде е истината?

Последната сватба беше за мен работен ден от 23 часа. От подготовката до стоварването на техниката вкъщи. Логично – ако не се храня, в движение вероятността да припадна от изтощение е голяма. Диджеят няма много време да се застоява на трапезите, ако си върши работата съвестно. Но все пак е минимум осем часа ангажиран. Случвало се е да ме пропуснат в списъка, тогава просто си поръчах от кухнята и си платих. После ми се обаждаха да ми се извиняват, милите. Обясних им, че това не ми е било проблем. Все пак съм там да работя. Всичко трябва да е с мярка – и яденето, и особено пиенето по време на работа. Виждал съм потресаващи неща. Бях фотограф на една сватба и станах свидетел на това как диджеят плющеше ракия с млечна салата, а младоженците чакаха да ги покани да влязат официално в ресторанта. До средата на сватбата беше пиян и съответно неадекватен. От персонала в заведенията съм чувал истории за диджеи, изпиващи по кило концентрат, падащи, повръщащи, линейки… провалящи най-важния ден на клиентите си. Немислимо е това. Докато не вдигнеш аудиторията до ниво да се самозабавлява, не можеш да мислиш за ядене и пиене. Сватбата е отговорно събитие и ти трябва да си последният трезвен там. 

Коя песен си тананика лицето Иван Матев след тежка работна вечер?

Обикновено последната, която съм пуснал. Остава в главата и “радиото” я върти до полуда.

Доколко те вълнуват нещата, които вълнуват “нормалните” хора – ядене, пиене, коли, жени, футбол, политика… ?

Не съм нормален! От футбол и коли не разбирам, жените не разбират мен. Не се напивам, от политиката образувам киселини… Ям колкото ми е сладко.

Какъв войник беше?

Свързочник. Не осъзнавах смисъла на казармата. Усещах, че губя ценно време за глупости. Свободата ми липсваше. Простотията ме съсипваше. Написах около 300 стихотворения, защото имах потребност да творя. Това ми помагаше да оцелея интелектуално. Не можех да се впиша в средата. Сега осъзнавам, че съм се научил на стоицизъм, но за това биха били достатъчни 2-3 месеца. Останалите 15 са си чиста загуба на време. Време, което ми трябваше.

Снимка: личен архив на Иван Матев

А какъв пенсионер ще бъдеш?

Здрав, работоспособен и весел, надявам се. Предвид темповете, с които се увеличава пенсионната възраст тук, мисля, че на 95 ще встъпя гордо в редиците на пенсионерите и най-после държавата ще направи нещо за мен. 

Кое е любимото място по света на Иван Матев?

Не разбирам хората, които се привързват трайно към една геостационарна точка и все ги влече натам. Щастието на човек е вътрешно състояние. Любимо място е навсякъде, където си щастлив. А щастлив си там, където те обичат безусловно, където имаш потребност да правиш някого щастлив и там, където е спокойно и пълниш душата си с живот и погледа – със съзерцание. Една бира в някой тих кът с приятен събеседник може да е много по-приятна от петзвезден хотел на екзотично място, фрашкан с шумни туристи, дошли да си предявяват претенциите и да си раздвижат Инстаграма с парвенюшки демонстрации на стандарт, закупен на безценица от сайт за колективно пазаруване. Иначе – обичам Прага, Валета, Ню Йорк, Париж…

Колко дни можеш да изкараш без интернет?

Не знам. Не съм опитвал. В днешно време си е необходимост – като електричеството, например. Виж, без телевизия и телефонни разговори мога много. Всъщност интернетът не е зло и няма смисъл да се демонизира и “веганизира”. Проблемът е в начина на потребление. Често поучавам младите с думите “Ей, едно време кръгозорът ми беше ограничен до пределите на градската библиотека, чаках някой да върне книга по темата, която ме вълнува, със седмици, за да получа отговорите си. А сега имате цялото знание на света в дланта си и не го ползвате! Отворете го тоя Гугъл и му задайте умен въпрос!” Филтър за простотия трябва да инсталират в социалните мрежи и търсачките. Иронията е в това, че смартфоните често са “по-смарт” от собствениците си. Държиш в ръка технология, изобретявана с години от армия гении, за да зяпаш коли и жени, които никога няма да имаш. Отваряш пълния със стойностно интелектуално видео съдържание YouTube, за да видиш как преуспяла проститутка, без елементарни познания по химия, ти обяснява как да си нарежеш хляба, без да му убиеш витамините… и как точно да акаш, за да имаш като нейния силиконов бюст! Няма да започвам темата за чалга-културата и масовия вкус. Ще бъда лицемерно мил. (усмихва се загадъчно)

Вероятно всички, които четат това, го правят от другата страна на компютърен дисплей или мобилен телефон. Какво би им казал и пожелал за финал?

На тримата или четирима мои скучаещи близки роднини, стигнали до тук, желая крепко здраве, щастие и късмет! А на тези, които са скролнали до тук, прескачайки хилядите глупости, които изговорих, искам да благодаря за вниманието! Обичайте безусловно и не дълбайте в дреболии! Щастието извира отвътре, а не идва от външни източници! Еволюцията ще победи, рано или късно!

Снимка: личен архив на Иван Матев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.