Намерено е куче!

Снимка: http://www.flickr.com/photos/samtheshepherd88/4107404263/

Вече сме писали подобна публикация, ама този път е по-различно и много по-забавно…

Днешната история започва с обичайната вечерна разходка из квартала на семейство Събеви.  Движим се с количката, прибирайки се към вкъщи и изненадващо и за трима ни към нас тичешком се приближават две задъхани момчета:

– Извинете, да сте виждали едно голямо черно куче? – пита запъхтяно едното от тях.  – Немска овчарка…

– Не, не сме, ние идваме от тази пресечка – посочвам – и не сме го виждали…

– Благодаря.

Момчетата продължават забързани и нервно се обвиняват:

– Казах ти да го вържеш, брат ми!

– Казах ти, че го вързах, бе, брат ми, скъсало си е каишката!

– Толкоз си тъп, че… не знам к’во ще те направя, ей!

Три минути по-късно иззад ъгъла се чува дрънченето на синджир и скоро виждаме оплезения език и влачещата се скъсана каишка на черна немска овчарка, която минава покрай нас и ни поглежда с две очи, които искат да кажат само едно:

– Да сте виждали двама ненормалници да ме търсят?

Петьо бавно се приближи, хвана синджира на кучето и го омота три пъти около китката си. Кучето обаче реши да продължи търсенето си и с цялата си сила повлече близо 100-килограмовият Петър на зиг-заг из квартала.

Аз, какво да правя, тръгвам с Вики и количката след тях… Представете си гледката: Петър тича на зиг-заг с някакво непознато куче, търсещо двамата си заблудени стопани из всички улици в квартала, а аз галопирам с бясна скорост след тях с количката, в която Вики пищи от радост от динамичните характеристики на превозното си средство и най-вече заради това, че баща й си има куче…

Постепенно нещата се успокоиха и започнахме да разпитваме хората в квартала дали някой не е питал за кучето и накъде е тръгнал…

– Извинете, да сте виждали стопаните на това куче? – пита Петър, държейки каишката и след като среща само оглупели погледи, обяснява – Две момчета минаха от тук и казаха, че си търсят кучето… ние го намерихме, ама изгубихме момчетата! Ако минават, кажете им да ни чакат на онази площадка, ще минаваме там на всеки 15 минути…

* * *

– И сега какво правим с това куче?

– Айде да си го вземем вкъщи за през нощта… утре ще ги намерим тези „братя“…

– Да! – каза Вики (винаги го прави в най-подходящите моменти)

– Не, дай да обикаляме наоколо, все някъде в квартала ще се засечем…

* * *

10 минути по-късно наистина се засякохме с момчетата и така тази забавна история приключи по скучен, но щастлив начин…

А вие ако случайно си изгубите кучето, котето или жирафа, казвайте координатите си на хората, които го търсят, за да не попаднете в ситуацията на „братята“. Или най-добре сложете телефон за връзка в нашийника му…

Кокиче с четири венчелистчета

Казват, че да откриеш четирилистна детелина било страшен късмет. Родителите ми откриха над 100 детелини това лято. А какъв ли късмет е да откриеш четирилистно кокиче в началото на март?
Забелязан почти случайно, този приятел леко се извисяваше над трилистните си братлета… Когато снимаш отдолу обаче си изглежда наистина дългуч спрямо останалите!
Освен мой любимец, четирилистното кокиче беше любимец и на пчеличките наоколо…


Държа да отбележа, че всички снимки са „as is“ – без грам обработка.


Между другото, кокичето (но горското, а не градинското) е застрашен от изчезване вид… Но тъй като четирилистният ми приятел си е чисто градинско кокиче (при това в двора на къщата ни), откъснах специалното кокиче и го подарих на едно специално момиче…

Забавни тестове от Brainfall

Понеже знам, че много обичате да се тествате, специално ви изрових едно сайтче, пълно със забавни тестове, но всички са на английски!
Ако последното не ви е пречка, ето и любимите ми:
Резултатът ми е Компютърни науки… значи все пак съм направил правилния избор (исках и психология да уча навремето).
Оказа се, че съм от буйстващите алкохолици… Хлъц! По лично мое мнение, като се напия съм много кротък и всички обичам, ама…
Космополитно… Не знам какво означава, ама… наздраве!
Тук ударих два с един удар – Hummer и Toyota Prius. Но истината е, че съм с две ръце за Prius-а, както споменах преди време.
Като чувствена личност и поет по природа, компютърът отсече: отивай в Париж! Ами като не знам френски?!
Че съм музикален помияр, музикален помияр съм… Но „Bubblegum Pop“ и снимка на „Spice Girls“ в резултатите ми дойдоха като Азис на блекметълист…
Аз като един „виден“ представител на женския пол все пак си направих теста… Падам си по чувствителни мъже, току-що го разбрах!
Събев. Петър Събев… мда, на Джеймс Бонд ме оприличиха.
Та… кой съм аз? Пепе… ляшка 🙂 Бачкам яко по цял ден и всяка вечер – бал в двореца, в краен случай – в Студентски град 😉
Рафаел… Кой друг, при условие, че ми е любимец от първи клас!
И ако не ви стига – ето нещо за феновете на сериалите „Приятели“ (любимецът ми Джоуи ми пасва най-много и като характер), „Зайнфилд„, „Отчаяни съпруги„, „24“ и естествено, „Мечо Пух“ (за когото нямах никакви съмнения, че ще се получи като резултат – нали уж съм сладък, лаком, глуповат и наивен).
Ако и това не ви стига, вижте тестовете от един по-стар пост