Ще ни пратите ли в Доминиканската република? (обновена)

И така…

Blizoo са организирали конкурс, в който нашата история е финалист. Малко трудно се разказва цялото ни предложение за брак в някакви си 1500 символа, но явно сме заинтригували журито.

Оттук нататък обаче имаме проблем – 4 истории са избрани по брой гласове, 4 – от журито. Ние сме от втория тип. И имаме само три дни, за да спечелим по брой гласове. Към момента на писането на тази публикация ни водят с над 800 гласа.

Сега е моментът да ви помолим за съдействие – гласувайте за нашата история от Facebook или от e-mail-а си, препратете я на приятели, публикувайте я в Twitter и Facebook…

Този блог се посещава дневно от над 1000 души, така че ако ни се кефите, сега е момента да ни помогнете… В неделя каляската се превръща в тиква.

Нашата история е тук:

http://4svatbi.blizoo.bg/single_story_2tour.php?id=71

Останалите истории и условията на конкурса са тук:

http://4svatbi.blizoo.bg/

UPDATE:

Kакто вече може би сте разбрали, друга двойка спечели голямата награда… Но както fen каза, ние отдавна сме спечелили, че сме се намерили… а до Доминиканската република ще отидем след време, като мине епидемията с холерата и Вики се научи да ходи 🙂

А на Стойчо винаги ще имаме какво да разказваме за знайни и незнайни кътчета на планетата ни… Благодарим на всички, които ни подкрепиха – 320 гласа не са никак малко, да не говорим за хора, които агитираха приятели, приятели на приятели, приятели на приятели на приятелите и т. н… Дори се появи и кратка статия в един русенски вестник за нас 🙂

Колкото до Blizoo, имаме да помрънкаме:

1. След като сте излъчили осем финалиста, занулете точките на всички, за да имат равен шанс. Каква полза журито да излъчва четири финалиста, ако гласовете се запазват?!?! Все едно на световното по футбол първият от едната група и последният класирал се от другата да започват мача с голова разлика 10:2.

2. Най-готината история според нас (освен нашата) беше тази на Налян Генджиева и предложението с диамантен пръстен в рапан на морското дъно… Историята е на последно място само с 25 гласа. Нормално – от blizoo дори не ни съобщиха, че сме финалисти… разбрахме го напълно случайно, един работен ден преди крайния срок.

3. Едната от двете истории с много гласове бе дисквалифицирана. Как обаче другата се сдоби с 1000+ гласа за един следобед, така и не разбрахме, но можем да предположим 🙂

Едно е сигурно – оставаме на Булсатком 🙂

Пред гумаджийницата

Снимка: Fangleman

Случката, която ще ви разкажа се случи този уикенд в Русе. Отивам да сменям летните гуми със зимни…

Пред мен в гумаджийницата има три автомобила – Citroën Xantia, BMW 3 Е36 и VW Polo 6N 1.0 (същото като нашето).

Гумаджията тъкмо приключва със Ситроена и чувам само финалните му думи:

– И пак ти казвам, на задната ти гума имаш много голям балон, ако вдигнеш над 50-6о км/ч, ще се претрепеш…

– Да, бе, разбрах… аз само да си свърша работата и пак идвам при теб и ще я сменим с нова!

Пичът скочи в колата, потегли и профуча поне със 70 км/ч още през първото кръстовище.

* * *

BMW-то беше куриозен екземпляр само по себе си. Беше вкарано от Испания, номерът му дори още не беше сменен. Типичен представител на определението ми за „селски тунинг“ – кола от 90-те, ксенони зад пожълтелите от времето пластмасови фарове, LED стопове от турски магазин, спойлер и ръжда по купето, широки нископрофилни гуми с лъскави 17″ джанти…

Е, това последното не знам как да го опиша. Ще започна от марката – двете предни гуми бяха … Не го четете? И на мен ми беше трудно, но всъщност гумите са Continental Winter Contact – толкова изтъркани, че общо взето само това се четеше от гумата… Не говоря за протектор, не говоря въобще за грайфер… наистина седиш и се чудиш как може автомобилът да се движи с такова подобие на гума… Но това не е всичко – лявата задна гума е някаква лятна RoadStone 245/40/17 в сравнително добро състояние, докато дясната е старо Pirelli – 225/40/17… Сантиметър и половина разлика във височината, ама… к’во ти пука, ще се изравнят с времето. Сетих се за тъпия виц, че по време на криза се купуват алуминиеви джанти само от страната, паркирана пред дискотеката…

– Айде, бе, човек, няма ли как да закърпим положението?

– Абе казвам ти – тази гума е брак! Тотален брак! – заявява му гумаджията

– Е, нямаш ли някоя друга?

– Ами имам там едни хвърлени, ама и те имат проблеми…

– Тая става ли?

– Ами тя е друг размер.

– Как, бе, нали е седемнайсет цола?

– Да, ама ще ти стърчи джантата, много е тясна…

– А, щом ще стърчи – не!

– Тази мога да ти я дам, но и тя е брак… Изпуска постоянно!

– Нищо, аз ще я помпя по бензиностанциите.

– Както искаш… Казвам ти, много е зле, после да не изляза аз крив. Да я слагам ли?

– Слагай я!

* * *

Поглеждам собственика на Полото… Оглежда ми колата. Забелязва, че го гледам, въобще едно неловко гледане се получава и в крайна сметка той първи прекъсва тишината и ми обяснява:

– Гледам, че си със стандартния размер… Аз съм с малко по-големи гуми и се чудя дали ще опират…

– Колко по-големи? – питам.

– Ама, не, бе, аз само отпред ще ги сложа, отзад вече съм с големи…

– Добр, колко големи?

– Ами 185/65/14… такива намерих!

За сравнение, стандартът за това Polo е 155/70/13… Нямам идея дали опират (бих казал по-скоро да), но разликата в диаметъра е около пет сантиметра… Това си е доста голяма разлика, да не говорим, че в движение реалната скорост ще е винаги десетина километра по-висока от тази на километража.

Както и да е, монтирах си гумите, направих баланс и реглаж на предния мост, така че откъм зимни гуми съм готов… За останалата част от „зазимяването“ („заземяване“ е друго, вижте си речника) заслугите са изцяло на баща ми, така че му благодаря публично.

Но не моята кола е на фокус. Познавам много хора, които може и да не карат турбо-ултра-мега-интеркулер-резачко-бръсначки с цялата азбука отзад, но си поддържат колите си изправни. Познавам и хора, които не отдават чак такова значение на безопасността на автомобилите си… Това, което видях в гумаджийницата обаче тотално ме стресира.

Дали просто бях карък и нацелих 3 от 3 „проблемни“? Или наистина по-голямата част от шофьорите, с които се разминавам всеки ден имат калпави гуми, които ще обърнат колата им на първия завой? А дали им работят спирачките? А стоп-светлините? А мигачите? Кормилото им наистина ли завива? Съединителят им не приплъзва ли? Имат ли застраховка? А шофьорска книжка?

Колкото повече въпроси си задавам, толкова по-притеснен ставам…

Ами ако откриете телепорта?!

Добре, да кажем, че съм открил телепорта… Приемете го, ей така – аз съм измислил телепорта, те какво ли не измислят в днешно време! Работи с USB, което се свързва към компютър, изчисляващ връзките между атомите ви и време-пространствения континиум, захранва се от 220 V контакт и наистина телепортира!
Имам обаче няколко важни въпроса:
Как мога да си гарантирам, че изобретението е мое, без да давам 50 000 лв. за международен патент (доколкото знам, някъде толкова струва)? Как и с кого мога да уговоря да го произведе, продава и аз да получавам процент от печалбата – да кажем, че производството му не е по-сложно от това на разклонител за контакт? Трябва ли да плащам нещо за това, че използвам кабели, USB-куплунг или 220 V щепсел (на хората, които са ги измислили/стандартизирали)? Как да си гарантирам, че някой друг не е патентовал изобретението (или част от него) преди мен и няма да ме съди за това, че използвам интелектуалния му труд? Как да съм спокоен, че попаднало пред чужди очи, няма някой друг да представи моите идеи за негови по пътя към официалното му признаване за мое изобретение?

А сега – истината.

Много пъти сме си говорили с Влади за различни наши идеи за изобретения. И в последствие се оказва, че някой също се сеща и ги произвежда. Например:

  • Влади имаше идея да се направи прозрачна кола. През 2007 г. представиха такава на изложението в Женева.
  • Докато карах шофьорски курс преди време се чудих защо спирачката се натиска с крак, а не с бутони на волана, тъй като първосигналната реакция на човек при опасност е да се вкопчи, а не да натиска с крак. Макар и не напълно, тази ми идея бе реализирана във Формула-1.
  • Влади много отдавна говореше за лазерната стена пред светофара, за която писах наскоро именно в блога и се оказа, че друг пич от Китай е реализирал идеята на практика.
  • Аз винаги съм си мислел за GSM бойлер, който да можеш да включваш и изключваш, като му пращаш SMS-и. Така например се връщаш от морето и един час преди да стигнеш до вкъщи, пращаш SMS на бойлера си да се включи. Уви, и тук ни изпревариха с т. нар. GSM Boiler Controller.
  • Влади дълго говореше на приятелите си за GPS reminder. Много често, вместо да ни трябват напомняния тип „На 2 септември, 20:00 ч. да купя препарат против молци“ са ни нужни такива, базирани на локация – „Следващия път като ходя в Metro, да купя препарат против молци“. След това ни е нужно да зададем точна локация на Metro с GPS координати и алармата да се активира примерно в радиус 200 м от тази локация. Идеята е чудесна, лесноизпълнима за всякакви модели мобилни телефони, би могла да донесе купища пари на някой производител (а и на Влади, че се е сетил) и разбира се – пак ни изпревариха.
  • Сега аз имам една идея, за която претърсих интернет и не намерих някой, който да се е сещал преди мен за това. Не е телепорт, но може да ви спести около 20 лв. от сметките за електричество годишно (цената му ще е под 20 лв.) и е приложима за всеки компютър с периферия. Според статистическите данни, в Европа има около 500 млн. персонални компютри. Дори само 1 процент от тях (5 млн.) да притежават това устройство и да държат компютрите си включени 12 часа в денонощието, човечеството ще си спести около 320 000 мегаватчаса електроенергия годишно. Това е само 0,0000865% от годишното потребление на България от една страна, но пък от друга страна е енергията, генерирана от 100 вятърни турбини!!! Въпросите обаче остават: Как мога да си гарантирам, че изобретението е мое, без да давам 50 000 лв. за международен патент (доколкото знам, някъде толкова струва)? Как и с кого мога да уговоря да го произведе, продава и аз да получавам процент от печалбата – да кажем, че производството му не е по-сложно от това на разклонител за контакт? Трябва ли да плащам нещо за това, че използвам кабели, USB-куплунг или 220 V щепсел (на хората, които са ги измислили/стандартизирали)? Как да си гарантирам, че някой друг не е патентовал изобретението (или част от него) преди мен и няма да ме съди за това, че използвам интелектуалния му труд? Как да съм спокоен, че попаднало пред чужди очи, няма някой друг да представи моите идеи за негови по пътя към официалното му признаване за мое изобретение?

Ето защо ще ми е интересно, ако някой може да отговори на тези въпроси и има идея как да реализирам идеите си на практика, да сподели как се осъществява регистрирането, патентоването, дизайна и производството, т.е. как една идея се превръща в краен продукт? Знам, че е „дълга и широка“, но поне начални напътствия за начинаещи изобретатили биха били доста полезни… Благодаря предварително на всички, включили се в темата!