Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш … че днес можеш да разчиташ на мен …
Безусловно.
Тази и още други мисли за душата може да прочетете в най-новата книга на аржентинския писател и психотерапевт Хорхе Букай „Приказки за размисъл“. Ако не сте запознати с неговото творчество, горещо ви го препоръчвам, за да бъде изпъстрен светът ви с повече топлина, свежест и любов.
Хей, този стих ми хареса. Даже ще го research-вам, този писател. Напиши ми името му с латински букви ако може, да знам как точно се пише 🙂
Всъщност намерих го. Това което наистина ми се иска да имам е същото стиготворение в английски превод. Ако го имаш или знаеш къде да го намеря, прати/кажи ми pls
Здравей, нямам го, но ще го потърся. Ако не успея, ще се опитам да го преведа точно и ще ти го изпратя 🙂
Здравейте!И аз харесвам Хорхе Букай.Скоро ще излиза нова книга.Чакам я с огромно нетърпение!Блогът ви е страхотен!Продължавайте все така!