След снега, който ни изненада за първа пролет, днес истински се зарадвах на слънцето. И сякаш напук на нежеланието на зимата да си отиде, очакването на щъркелите и свенливостта на пролетта, лятото прелетя в мислите ми. Разбудиха се те и затанцуваха. Усетих в шепите си морски миди, пясък под краката ми…и се усмихнах.
Подобни публикации
Етикети: живот, зима, лятно, миди, настоение, пролет, пясък, танц
Da polaha na lqtoto se use6ta dori i da ne e tolkova toplo, vijda6 napapili drav4eta dori cafnali na mesta, pti4kite peqt, naroda se razdvijva, zavedeniqta vadqt masi navan…i t.n. i t.n. VSI4KI ISKAME DA E LQTO DA E TOPLO … Da sloji6 kasite ga6ti potnika i djapankite estestveno vsi4ko v razli4en topal cvat i da tragne6 na razhodka…ili na more:)
Аз май съм един от малкото хора, които не изпадат възторг при мисълта за слънчеви лъчи…
В моето съзнание е вечно лято. Важно е как се чувстваш на пук на стъда и снега:)))