Не бях посещавала Румъния до момента и затова и не знаех какво да очаквам от северната ни съседка. За добро или за лошо първото ми впечатление след като преминахме Дунав мост се оказаха безкрайните дупки по пътя (най-вече на самия мост, за който ни поискаха такса за поддръжка!!!).
След няколко километра, за щастие, се качихме на магистралата и се насочихме към столицата – Букурещ. И така след няма и 50 километра вече се движихме из улиците на града и колкото повече наближавахме центъра, толкова повече ми харесваше. Естествено, имаше няколко неща, които ме изумиха:
Докато чакахме да светне зеленият светофар на площад „Пиаца Унири“ в центъра, на огромни плазмени дисплеи пред нас се показа българският флаг. Пошегуахме се, че явно така румънците посрещат чуждестранните си гости и сега ни поздравяват.
Дори изразиха и по-силни чувства и емоции.
Румънците нямат подземно окабеляване и поради тази причина кабелите за ток, телефон и т.н. минават през стълбовете на града. От естетическа гледна точка това е много грозно и дразни, но за сметка на това така се избягва копаенето на тротоари при смяна на кабели или поставяне на нови, също така проблемите се решават много по-бързо при аварии.
Реклама:
Booking.com
На няколко сергии из града видяхме да се продават…мартеници! Учудихте ли се? И аз реагирах така. Но явно при тях празникът 1-ви Март не е особено популярен, а по-скоро си подаряват мартенички за здраве по стара българска традиция.
Букурещ е много чист, озеленен и поддържан град. Засаждаха се пролетни цветя из градинките, почистваха се улиците, а на зелените площи из града видяхме монтирани контейнери за удобство на собствениците на домашни любимци.
Поради ремонт не успяхме да посетим Природонаучния музей, но затова пък за еднодневния си престой ни остана повече време за Парламента. За него не бих искала да разказвам много, та аз дори нямам думи да го опиша. Той трябва да се види – втората по големина сграда в света след Пентагона, изградена изцяло с румънски материали, сред които злато, мрамор, дървесина и т.н.) Невероятен е. Огромен е.
На снимката може да видите една от залите в Парламента, за да прецените сами размерите му.
Реклама:
Booking.com
В непосредствена близост до Парламента имаше детска площадка. Изглеждаше доста красива и ние вече леко поизморени решихме да поседнем на някоя пейка, затова се приближихме. Оказа се, че детският кът е изработен от гуми. Да, гуми, изрязани с разнообразни форми и оцветени така, че да даряват радост на децата.
За един ден не успях да видя много, но видях достатъчно. Букурещ е прекрасен град. Толкова прекрасен, че бих искала да дойда отново тук. Сигурна съм, че разликата между останалите градове и столицата е голяма. Знам и че съм пропуснала да видя много неща, за да добия по-пълна представа, но определено ми беше приятно да се разхождам из града и да виждам веселите хора, радващи се пролетното време, да се губя из малките улички и да ни поздравяват с българския флаг в центъра на Букурещ. Лятото сме обещали на родителите ми да ги заведем, така че се надявам тогава да имаме възможност да останем повече.