Вече писах за Music Idol и колкото и да ми е тъп нашият вариант на формата, признавам, че го следя. По мое мнение третият българо-македонски Music Idol е плосък, скандалджийски и олицетворява жълтата преса в телевизията. Но няма как – гледам го. Първо, защото искам да видя доколко се сбъдват предсказанията ми от предния пост.
Ясно е, че не съм единственият разочарован. Във форума на Music Idol отдавна се вихрят дискусии с въпроси на какъв морал ни учи предаването, как може да се говори нецензурно в праймтайм и къде е СЕМ с „препоръчителен родителски контрол“, по дяволите?!
Вместо да псувам и да обяснявам как не трябва да се прави Music Idol, реших да ви избера няколко клипчета и да ви покажа как го правят по света… Тоест, как е редно да се прави.
За мен преди всичко, изпълнителите трябва да са артистични, с изключителни гласови данни и способности. Ето един пример за това в лицето на групата At Last в America’s Got Talent:
Както вероятно сте разбрали, момчетата пеят без съпровод от какъвто и да е музикален инструмент (т.е. акапелно)… Между другото, препоръчвам ви да продължавате четенето на поста след като изгледате съответния клип. И тъй…
Мисля, че възрастта също не би следвало да има значение… Един китайски философ (ама Конфуций ли беше, Лао Дзъ ли…) беше казал „Цената на един бисер не пада, когато е изваден от невръстен водолаз“. Ето и две доказателства, които определено ще ви впечатлят.
Първото е Бианка Райън, на 11 години:
Второто е Тейлър Уеър, отново на 11 години:
Всъщност, двете момиченца стигат до финала на състезанието, побеждавайки доста по-възрастни от тях каки, батковци, лели и чичковци…
Второто – ако наистина в Music Idol идват хиляди (и то не идиоти), би следвало да имат избор кои откачалки да покажат и кои – не. И определено е гадно и двулично да говориш за децата с увреждания, а в същото време да се подиграфаш с хора, за които си личи, че не са в равностойно социално положение и здравословно състояние…
Да, в Западна Европа и САЩ също показват фрийкове, но техните са ето такива (пример от френския Айдъл):
Да, има и ужасни певци, но никой не се държи с тях като с измет… Обърнете внимание на реакцията на журито – те умират от смях, но да сте чули обида от устата им? За домашно: сравнете с коментарите на Фънки и Мария по време на кастинга…
Нито веднъж в западните еквиваленти на „Айдъла“ не чух обида към някого относно как изглежда, колко е грозен или колко е дебел. Чудя се дали нашето жури щеше да остави малтретираният в училище Пол Потс (съдейки по визията му) въобще да изпее нещо. Всъщност, имаше едно момче в Music Idol 2, което така и не беше изслушано от Фънки.
Но да се върнем на Пол – аз лично настръхнах от изпълнението му:
Всъщност не знам дали проблемът е на журито, организаторите и участниците… или на нацията. Защото се котира това, което се гледа. А след като гледаме (включително и аз) подобни простотии, значи това си заслужаваме… Както психологът Иван Игов казва, „Налага се един стил хората да се забавляват и да се подиграват с неща, които са личностни дефицити. Това ми изглежда изключително некоректно. Аз се срамувам от това, което виждам – известни личности, хора иначе имащи различни умения, буквално се подиграват на тези кандидати. Тези хора по-скоро се нуждаят от помощ и от подкрепа, отколкото от това да бъдат подигравани пред всички. Те не са виновни, че са такива, че са израснали в среда, която ги е направила социално незрели или социално некомпетентни. Ние се подиграваме с тях, но всъщност се подиграваме със себе си. Това е подигравката, че ние тези хора не сме ги научили.“
За сравнение отново ще дам пример със САЩ… Кари Ъндърууд е срамежлива колежанка от Оклахома, храни крави и пее страхотно… Ето я на прослушването й:
За невероятно кратко време тя става любимка на Америка и скоро се превръща в истинска звезда, записвайки хитове като този:
Но това не е всичко. Организаторите на шоуто показват Кари като обикновено момиче, което се превръща в звезда, отговорна, занимаваща се със стойностни, обществено значими каузи…
И докато някъде там на запад хората се опитват да покажат наистина най-талантливите, най-добрите, истинските звезди с огромен потенциал… ние пращаме SMS-и, за да гледаме циците на Мария, тъпите вметки на Фънки, трохите в устите на Иван и Андрей и умопомрачителния хит „Шест кокошки“… Докато американските айдъли се опитват да помогнат на децата със здравословни проблеми, нашите ги показват, за да им се подиграва целият ни народ… Не знам какво повече да кажа, освен едно дълго, меланхолично „Кенлиииииии… тулибудибудаучуууу…“