Статуята на София – факти и числа

 

Височина: 26 метра
Тегло: над 5 тона
Инициатор: Стефан Софиянски, 1998 г.
Официално откриване: 28 декември 2000 г.
Позлатяване: 2001 г.
Място на издигане: Западната порта на древна Сердика, на мястото на паметника на Ленин, премахнат през 1991 г.
Посока: статуята гледа на изток  (към площад „Независимост“)
Цена: $200 000
Брой части: 160
Време за сглобяване на място: 3 дни
Време за изработка: 9 месеца
Скулптор: Георги Чапкънов
Символи:
• езическа богиня с антична прическа и женствени форми;
• короната на Тюхе (древногръцката богиня на съдбата) има форма и на крепост;
• лавров венец в дясната ръка – символ на слава;
• антични монети в лявата ръка – символ на благополучие;
• сова, кацнала на левия лакът – символ на мъдростта и познанието (от античната дума „софия“);
• прорези в метала вместо учи, като антична златна маска;
• не е християнски символ и няма общо с първоначалния замисъл за статуя на Света София.

 

Златна сватба

Какви ли не материали се споменават, когато стане въпрос за годишнина от сватба – хартия, дърво, кожа, стъкло, сребро, перли… Но като че ли най-класическата си е златната сватба… Не мога да си представя какво е да живееш 50 години с един човек, но на тази Задушница баба и дядо празнуваха половин век брак!
Събрахме се в един ресторант в Разград… Видяхме се с братовчедите ми, които не бях виждал години наред… Неописуемо е усещането да видиш автомобили от всички краища на България да пристигнат на едно място, по едно и също време.
Очаквах поредното скучно родово събиране, но този път нещата бяха по-различни. Дядо пропя и то хубави народни песни, някои от които чух за първи път. Ресторантът беше в битов стил и по едно време една от окачените хурки падна от стената. Баба като я видя и почна да преде, а всички й пеехме „Прела баба, прела баба, две недели…“
Накратко, старците събраха погледите ни, та и тези на останалите посетители и обслужващия персонал.
А ако вие мечтаете да празнувате златна сватба, ето някои от тайните, които споделиха „младоженците“ за 50-годишния си брак:
  1. През първата брачна нощ младоженецът трябва да заспи. Всъщност, всяка вечер трябва да си лягате рано.
  2. Като станете сутрин, тропнете му едно хорце!
  3. Трябва да изядете заедно поне една питка, изпечена в конски изпражнения… Без майтап! Много вкусно било…
  4. Мъже, колкото и груби и недодялани сте, като ходите в гората, винаги откъсвайте по едно цветенце…
  5. Жени, гответе на мъжете си боб. Фасулът сближава хората!
  6. И най-важното: в основата на дългата и стабилна връзка са компромисите… И това май ще трябва да си го сложа с големи червени букви на стената.

Много ми е жал само за едно – пропуснах едно друго важно за мен и за хора, които обичам събитие – завършването на Випуск’06 във ФМИ-Пловдив. Е, все така да се случва – да се чудя с кого по какъв повод да празнувам 🙂

Любэ – Конь

Една от най-любимите ми песни в авторски превод на български език…Вдъхновена от този английски превод и сърдечен поздрав за всички фенове!

Любэ – Конь

Руски Български
Выйду ночью в поле с конём,
Ночкой тёмной тихо пойдём.
Мы пойдём с конём по полю вдвоём,
Мы пойдём с конём по полю вдвоём.
Ночью в поле звёзд благодать…
В поле никого не видать.
Только мы с конём по полю идём,
Только мы с конём по полю идём.
Сяду я верхом на коня,
Ты неси по полю меня.
По бескрайнему полю моему,
По бескрайнему полю моему.
Дай-ка я разок посмотрю
Где рождает поле зарю.
Аль брусничный цвет, алый да рассвет,
Али есть то место, али его нет.

Полюшко моё, родники,
Дальних деревень огоньки,
Золотая рожь да кудрявый лён –
Я влюблён в тебя, Россия, влюблён.

Будет добрым год-хлебород,
Было всяко, всяко пройдёт.
Пой, златая рожь, пой кудрявый лён,
Пой о том, как я в Россию влюблён!

Пой, златая рожь, пой кудрявый лён…
Мы идем с конем по полю вдвоем…

Тръгвам с моя кон във нощта,
тихо през полето вървя,
През полето ний двама с коня ми
През полето само двама с коня ми.
Светват звездните небеса,
в полето няма жива душа,
само ний летим двама с коня ми,
само ние двама с коня летим.

Яхвам коня си и така
дълго той ме носи в нощта
по безкрайното мое поле,
по безкрайното мое поле.

Ех, веднъж да видя пред мен
как полето ражда нов ден
в боровинкова, рубинена зора
сякаш можеш да я пипнеш със ръка.

Мое мило родно поле,
блесва като огън далеч
твойта златна ръж, ленът от седеф,
о, Русия, аз съм влюбен във теб.

И за здраве и берекет
нека пеем всички навред
пей, ти златна ръж, пей, ти, кичест лен,
пей, защото в Русия съм влюбен.

Пей, ти златна ръж, пей, ти лен любим…
Само ние двама с коня летим…