Статуята на София – факти и числа

 

Височина: 26 метра
Тегло: над 5 тона
Инициатор: Стефан Софиянски, 1998 г.
Официално откриване: 28 декември 2000 г.
Позлатяване: 2001 г.
Място на издигане: Западната порта на древна Сердика, на мястото на паметника на Ленин, премахнат през 1991 г.
Посока: статуята гледа на изток  (към площад „Независимост“)
Цена: $200 000
Брой части: 160
Време за сглобяване на място: 3 дни
Време за изработка: 9 месеца
Скулптор: Георги Чапкънов
Символи:
• езическа богиня с антична прическа и женствени форми;
• короната на Тюхе (древногръцката богиня на съдбата) има форма и на крепост;
• лавров венец в дясната ръка – символ на слава;
• антични монети в лявата ръка – символ на благополучие;
• сова, кацнала на левия лакът – символ на мъдростта и познанието (от античната дума „софия“);
• прорези в метала вместо учи, като антична златна маска;
• не е християнски символ и няма общо с първоначалния замисъл за статуя на Света София.

 

Изображения от Рим – преди и сега

Корица на каталога

Един от най-хубавите подаръци, които си направихме от Рим е каталог с изображения от забележителностите на града преди и сега. Купихме я от магазина на нашия любим китаец-продавач на сувенири, който между другото прави доста големи отстъпки, ако си купите повечко сувенири от него.

Самият каталог е с твърда корица и придружаващо CD, преведен е на поне 5 езика (без български обаче) и има детайлна информация за забележителностите на Рим. Най-интересно обаче е прозрачното фолио, чрез което човек може да добие реална представа как са изглеждали древните постройки преди и сега:

Вътрешна страница от каталога
Повече подробности и още изображения от Рим, както и от други древни градове и полиси може да откриете на уебсайта на издателството.

Най-често и най-рядко посещаваните столици в ЕС

След една дълга анкета относно столиците в Европейския съюз като най-предпочитани туристически дестинации, резултатите в блога ми са следните: 20% от читателите не са посещавали дори българската столица София!


Оказва се, че най-посещаваните ЕС-столици са Будапеща и Виена (36%). Плътно ги следват Париж (26%), Букурещ (26%) и Прага (25%). Аз лично също мога да се похваля, че съм посетил и петте. С над 15% посещаемост са също така Берлин, Атина, Лондон, Амстердам, Рим, Братислава и Брюксел.

Ще ми се обаче да обърна по-специално внимание на най-малко посещаваните столици (под 5%), а това са Никозия (Кипър), Валета (Малта), Вилнюз (Литва), Талин (Естония), Рига (Латвия) и Хелзинки (Финландия)…


Като се замисли човек, явно географското положение играе немалка роля, за да се превърне една дестинация в туристическа. И все пак, защо да посетите тези столици? Във Валета (Градът на рицарите) живеят едва около 6500 души, но пък градът е пълен с антични архитектура, магазини с документи, карти, антични предмети и старинна бижутерия. В Никозия пък ще видите Венецианската порта, Кипърският национален музей, както и някои особено колоритни манастири в близост. Хелзинки (макар че се произнася „хелсинки“) се намира на брега на Балтийско море и определено обещава приятен престой в страната на Дядо Коледа, сауната, Нокиа и хилядите езера. Хелзинки е и един от най-безопасните градове в света… А като ви писне, мятате се на ферибота и отивате в Талин. Там също имат катедрала „Александър Невски“, но и Проходът на св. Екатерина и дворецът на великия ми адаш Петър Велики. Талин е побратимен град със столицата на Латвия – Рига. Град Рига е разположен точно там, където р. Даугава се влива в Балтийско море и е пълен със старинни сгради, кули, крепости и цели острови – от задължителните забележителности са замъкът Рига, кулата Пулвер, зоологическата градина, латвийският парламент и музеят с ретро-автомобили… Остана да кажа няколко хубави думи и за Вилнюс – третият тигър на Балтика. Вилнюс ще е културната столица на Европа през 2009 г. Можете да посетите църквите Св. Ана и Св. Парашкева, Кулата Гедиминас, Катедралния площад, Зеления мост, площад Lukiškių (не знам как се чете), артистичния квартал Упис и замъка Тракай…

Няма как да ви разкажа много, тъй като и аз не съм ходил в нито една от тези държави. Но смятам да го променя някой ден. Все пак – нужна е само лична карта! 🙂