Една чанта и нейният път до Биляна

Тези, които следят блога ни, знаят, че наскоро бяхме в Атина и обещахме да разкажем уникалната история на една чанта… Ето я и нея:

bag-pink

Както си вървяхме по ул. Ерму (атинската „Витошка“), една витрина грабна погледа на Биляна – голяма дамска чанта, в мек розов цвят, комбинация от плетка и кожа… Биляна се влюби в нея от пръв поглед. Цялата работа трябваше да стане лесно – влизаме в магазина, плащаме и си излизаме с чантата. Биляна знае гръцки, така че съвсем няма грижи. Да, ама не:

– Добър ден, искам да купя чантата от витрината – каза Биляна.

– Чудесно, имаме я в бяло, черно, бежово и сиво.

– Искам я в розово.

– Нямаме я в розово.

– Е, на витрината е в розово.

– Да, но тя е капарирана и запазена. Нямаме други бройки. Не можете да я купите.

– Тогава защо е на витрината именно в този цвят?

– Защото изглежда чудесно там… нали?

В такива моменти човек си представя как запраща десен прав в лицето на продавачката… Имаш парите, виждаш стоката, искаш да платиш и не можеш! На всичкото отгоре, чантата стоеше на витрината по време на целия ни престой в Атина, което ни побъркваше още повече. Кой капарира стока и я оставя на витрината, при това за три дни?!

В края на краищата, Биляна се примири, че няма да има такава чанта и се прибрахме в България. Петър обаче им писа мейл, в който обясни историята:

Скъпи Kelly’s,

Аз и жена ми бяхме в Атина миналата седмица. Тя много си хареса една дамска чанта в розово, предлагана в магазина Ви на ул. Ерму. За съжаление се оказа, че розовата чанта е запазена за някой друг и жена ми стана наистина разочарована. Погледнах на сайта Ви, но открих, че там я предлагате само в черен цвят:

<линк, който вече не е актуален, иначе това е техният сайт>

Бих бил много щастлив, ако се намери начин да купим въпросната розова чанта (прикачам снимка). Ние живеем в София, България и съм готов да покрия всички разходи по транспонтирането ѝ.

Очаквам Вашия отговор.

Най-добри пожелания,
Петър Събев

Скоро се получи отговор:

Добро утро, Петър!

Направих всичко, което е по силите ми и съм щастлив да Ви съобщя, че открихме една-единствена останала бройка от розовата чанта в магазина ни в Солун. Чантата е запазена и след като ми пратите сумата, ще Ви я пуснем по DHL, заедно с малък подарък от нас.

Поздрави,
Габриел Мигклис

След още няколко разменени мейла с Габриел уточнихме адресите и точната сума, но таксите за банков превод излизаха колкото половината чанта… Тук изпробвахме една чудесна услуга – TransferWise.com. Aко често правите банкови преводи от/за чужбина, непременно ползвайте този сайт. Пример: превод за 100 EUR от българска към чуждестранна банка излиза между 15 и 65 EUR според конкретната тарифа, тоест за да получи Вашият човек (например в Германия) 100 EUR, вие ще дадете между 115 и 165 EUR!!! С тази услуга ще платите 100.5 EUR, които нареждате от БГ към БГ банка, а те имат грижата 100 EUR да си стигнат от немска банка до банката на Вашия човек. Гениална услуга, разработена от създателите на Skype, като към момента се поддържат всички държави в Европа (без Русия и Украйна) плюс Турция, САЩ, Канада, Австралия, Индия, Япония, Нова Зеландия, Сингапур, Грузия, Малайзия, Нигерия, Бразилия и Пакистан. Именно чрез TransferWise си спестихме около 36 лв.

Впечатлени останахме и от DHL – доставиха пратката на следващия ден, като за по-напряко в рамките на едно денонощие чантата от Солун до София се е придвижила по маршрута Солун (Гърция) – Атина (Гърция) – Бергамо (Италия) – Кьолн (Германия) – София (България):

2015-04-30 15_21_42-Tracking, Track Parcels, Packages, Shipments _ DHL Express Tracking

В крайна сметка чантата бе доставена в офиса на Петър и на него му се наложи да се прибира с розова дамска чанта в ръка. Сложи я пред прага над вратата и звънна на Биляна:

– Здрасти, вкъщи ли си?

– Да.

– А ти ли ми беше казвала, че е лоша поличба, ако си сложиш дамската чанта на земята?

– Да, така е…

– Ами защо си си оставила чантата пред вратата?

– ?!? Как така?

– Ами така, излез и виж…

Биляна прекъсна разговора и се втурна към вратата, а там я чакаше мечтаната чанта 🙂 А в нея имаше чудесен златист шал, като подарък от Габриел. На следващия ден пратихме на Габриел щастливата ѝ физиономия:

bibi-bag

В крайна сметка, дамските чанти са като приятелите – никога не можеш да имаш прекалено много…

Ергенско парти

„Човек и добре да живее, се жени…“, казва баща ми. Преди две години бях на сватбата на един от най-близките ми хора, който обаче живее много, много далеч от мен.
Имаше много интересни неща в тази сватба – най-малкото е ужасно трудно да подготвиш подобно празненство през океана… Но най-яркият спомен, който ми остана беше ергенското парти на моя приятел.
Когато стане въпрос за ергенска вечер, повечето хора веднага се сещат за стриптийз, дамска еротична група, торта върху голо женско тяло и т. н. Със сигурност можехме да му осигурим наточени голи мадами, лепнеща торта и топъл душ за след това…
Работата е там, че той поиска друго. Покрай всички приготовления, единственото време, в което беше сам и можеше да подготви изненада за бъдещата си съпруга, беше ергенското му парти…
И докато всички мислеха, че куфеем с полуголи мацки в някой клуб, ние отидохме в парка с една стара китара. Седнахме под една пейка с бутилка бяло вино и изрепетирахме изненадата – авторска песен, посветена на булката… трябваше да видите физиономията на момичето след като „поднесохме“ изненадата…
Рядко ми се случва „да женя“ приятел, а още по-рядко – близък приятел. И когато знаеш, че човекът, с когото сте си споделяли хиляди неща, боричкали сте се в снега, гонили са ви от час заедно и сте играли мач и компютърни игри до припадък се „бракува“, нещо вътре в теб крещи: „хеей, това е приятелчето ти, нима ще го оставиш в ръцете на коя да е?!?…“ и тайно, дълбоко в себе си започваш да се съмняваш… Но сега… Сега беше различно.
Не знам дали жената на моя приятел знае как протече ергенското му парти… Не знам и дали ще разбере някога. Но, заклевам се, това беше най-готината ергенска вечер в живота ми – няколко пеещи другари, вече порастнали момчета, китара, бутилка вино и самотна пейка в парка. А и когато видиш някой толкова влюбен, че да зареже всичките стриптийзьорки на света, за да изненада своята любима, някакси разбираш, че това е жената, на която би го „отстъпил“ без да се замисляш…
Днес моят приятел ми се обади и ми каза, че ще става баща… Да са ми живи и здрави!

Asus EeePC

От днес съм горд собственик на Asus Eee… За повечето от вас това е достатъчно, за да ми кажат „Честито!“ и да не четат надолу.
За останалите – Аsus Eee (произнася се „иии“) е съвместна разработка на Asus и Intel. Машинката се води в клас subnotebook, т.е. по-малък от нотбук както по размери, така и по характеристики.
Всъщност, размерите са най-впечатляващото от целия мини-компютър. Asus Eee е толкова малък, че ще ви накара да възкликнете: „Иии, ама той е като истински!“
Вероятно толкова много хора са възкликнали „Иии…“, че от там е дошло и името на компютъра („Eee“), а не от Easy to learn, easy to work, easy to play (лесен за учене, работа и игра)…

Asus Eee има размерите на половин клавиатура, книга среден формат, шест мобилни телефона един до друг или пък CD и половина… въобще, сравнявайте го с каквото си решите.
Аз ще използвам момента да кажа, че „Необичайно полезна книга за Web“ е страхотно четиво за всеки начинаещ уебдизайнер, стига да се справи с проблема „Какво е искал да каже автора?“ след некадърния превод на български. Но да се върна на Asus-a…
След първоначалният възторг, ще откриете, че компютърът наистина е по-скоро играчка и ако имах 5-6 годишно дете, би бил страхотен подарък за рождения му ден…
За останалите – става за чат, поща, Skype, редактиране на някой-друг документ докато сте на път или сърфиране из нета, докато сте в леглото (в случай, че си нямате по-интересни занимания там). Ако успеете да нацелите мащаба на копчетата (аз лично все още пиша на GSM-а си по-бързо, отколкото на Asus-a) и свикнете с touchpad-а, наистина ще се влюбите в сладурската машинка.
Не очаквайте да си държите всичките MP3-ки и филми на нея (това става при комбинация с MyBook-а), тъй като разполагате само с 4 GB дисково пространство. Процесорът (0.9 GHz) и оперативната памет (512 MB) стават наистина само за неизискващи ресурси операции браузване и дори подозирам, че ако гледате филми в по-добро качество, те сериозно ще насичат. За 3D игри и гъзарийки може да забравите.
Батерията на чудото държи впечатляващите 3 часа, тъй като хард-дискът му е SSD. Има и уебкамерка, в случай, че се радвате на такива гъзарийки.
Цена: 500-600 лв. според курса на долара и магазина.

Колкото до софтуера, машинката има Linux Xandros и няколко интересни безплатни програмки, но може да й сложите и Windows…

По мое лично мнение, компютърчето е най-симпатично в бяло, но е и много по-женствено, така че като мъж си избрах черния цвят. Иначе бялото му братче изглежда така:

Съветвам ви да НЕ купувате Asus Eee на партньора си, тъй като това значително ще се отрази на интимния ви живот. Прави ми впечатление, че Asus е много по-обсебващ за дамите. Може би поради факта, че се побира в дамска чанта…

В заключение: Asus Eee е много удобна джиджавка, но със сигурност няма да може да замести лаптопа, ако планирате да си купите такъв (освен ако не го ползвате само за нещата, за които ползват родителите ми – електронна поща, интернет и пишеща машина). Малките размери създават редица удобства и неудобства, така че ще ви трябва време да свикнете. Със сигурност обаче привлича погледите, което още веднъж доказва, че размерът има значение!

Дисплеят му (7″) е наистина много малък и те кара да се звериш, но добрата новина е, че всеки момент ще пуснат 9″ версия на пазара.

Ако ви е станало интересно що за машинка е Asus Eee, можете да получите още информация и от: