Видове вурстчета

Вурстчетата за Германия са същото като пицата и спагетите в Италия, плескавицата в Сърбия и сладко-киселите вкусотии в Китай: без тях не може! Популярните колбаси толкова са навлезли в немската култура, че немците дори си имат обида на вурст (armes Würstchen, „горкото вурстче“ – значи нещо като „загубеняк“), имат глагол за „шматкам се“ с вурст (herumwursteln, „развурствам се“) и дори наричат на жаргон „турбо гъзарските“ VIP-неща с „Extrawurst„.

С това бързо ръководство ще се опитаме да ви ориентираме за най-популярните видове германски наденички и колбаси, за да направите лесно правилния избор следващия път, когато застанете пред някое от милионите немски вурст-павилиончета и поръчате. Ето ги и тях:

wurstsBratwurst (наричана още Rostbratwurst) произлиза от думата Brät, която означава нарязано на ситно месо. Представлява наденица, получена от фино смляно свинско и говеждо месо и обикновено се пече на скара и се поднася със сладка немска горчица и парче хляб. Леко твърда, с малки нарези и солидно количество кетчуп с къри наденичката се превръща в Currywurst. Това е най-популярният вид по немските будки за сандвичи.

Thüringer Rostbratwurst – братвурстът по тюрингски е подправен с риган, кимион и чесън. Има естествена обвивка от свински черва. Най-популярният начин на приготвяне също е на скара.

Nürnberger Rostbratwurst – в Нюрнберг братвурстчетата ги правят с размера на сръбски кебапчета (големи колкото пръст на ръката). Ароматизирани са с риган и обикновено се сервират на шестици, с гарнитура кисело зеле и картофи със сметана и хрян.

Blutwurst, или кървава наденица, логично леко се доближава до нашата кървавица, както и до английския „черен пудинг“. Прави се с голямо количество свинска или кравешка кръв. В допълнение има и месо, мазнени, хляб и овесени ядки, откъдето идва и разнообразието в този вид вурст. Яде се студена и с хляб.

Bockwurst идва от Франкфурт. Поради тази причина другото ѝ име е Frankfurter. Направена е предимно от телешко месо, с малко примес от свинско, след което е овкусена със сол, черен и червен пипер. В България този вид вурст е известен под името „биренка“. Биренките се варят и се консумират, естествено с бира! Горчицата също си пасва страхотно с този вид вурстчета.

Knackwurst (или Knockwurst) е къс и дебел кренвирш, но се прави изцяло от говеждо и се ароматизира с чесън. Често се предлага и в опушен вариант. Сервира се с кисело зеле и картофена салата.

Landjäger е суровосушен луканков колбас, направен от говеждо, свинско, свинска мас, захар и подправки. Най-близкото до България по моите скромни познания сравнение е колбасът „амбарица“. Оригиналният Landjäger не изисква съхранение в хладилник и може да се яде както студен, така и варен.

Leberwurst се прави от свинско месо, свински дреболии и най-вече свински черен дроб, допълнени с различни ароматни подправки. Всичко това се смила добре и се пълни в свинско черво. Вари се и се консумира чрез мазане, подобно на пастет. Не е за всеки. Има и свинско-телешки вариант (Kalbsleberwurst).

Gelbwurst означава „жълта наденица“ и идва от Бавария. Името ѝ идва от цвета на външната обвивка и бледия пълнеж, в който липсват каквито и да било консерванти. Наденицата е леко подправена с лимон, индийско орехче, джинджифил и кардамон. Съдържанието варира: свинско месо, бекон, телешко, пилешко.

Weiβwurst (бяла наденица) е традиционна за Южна Германия. Прави се от телешко месо и бекон, овкусени с магданоз, лук, лимон и кардамон. Този колбас се вари и яде без обвивка и върви чудесно със сладка горчица, бира и типичните немски гевречета (brezel). Вайсвурстът също не съдържа консерванти и обикновено се яде на закуска.

Bregenwurst (или Brägenwurst) е суров, леко пушен колбас, направени от крехко свинско, лук, сол и черен пипер. Макар че е специалитет в Долна Саксония, силно напомня за нашата домашна наденица. Обикновено се яде с гарнитура от варено зеле.



Реклама:

Booking.com

Sülzwurst (или Sülzеwurst) е колбас, който силно напомня замразена пача: деликатесно месо, желатинирано свинско или говеждо, с добро количество черен дроб, език и сърце. Вариантите са много, като при добавяне на кръв този вид колбас преминава във вече описания Blutwurst.

Естествено, има още десетки, а може би и стотици видове вурстчета, но вярвам, че вече имате ориентир. В крайна сметка, Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei (Всяко нещо си има край, само вурстчетата имат по два!)

Гутен апетит 🙂

Weleda

Внимание! Тази публикация съдържа продуктово позициониране 😉

Както можете да видите и от снимката всъщност. Масата, на която е изложена козметиката от Weleda е направена от масив, покрит с естествен фурнир в цвят „меден дъб“ и ако ви харесва, обадете се на Краси в мебелна къща „Оникс„.

Биляна: – Е, няма ли да напишем нещо за Weleda, все пак?!

Петър: – Тц.

Биляна: – Стига, де.

Петър: – Добре… ама това, че са ни изпратили една торба козметика за тестване, не значи, че ще пишем само хубави неща за тях… Това мирише много хубаво обаче!

Биляна: – Това е подхранващ лосион за тяло с облепиха…

Петър: – Кой какво е облепил?

Биляна: – Облепихата е храст (инфо след справка с Google). Маслото на облепихата притежава много лечебни качества, между които и болкоуспокоителни, при използване в гинекологията, както и при лекуване на незарастващи рани, причинени от изгаряне, лъчеви поражения и др.

Петър: – А иланг-иланг и пачули има ли?

Биляна: – Нееее (смее се).

Петър: – Душ-гелът ме кефи… ухае на цитрусови плодове и маточина. А това какво е?

Биляна: – Бебешки шампоан.

Петър: – Мирише на печурки.

Биляна: – Печурки?! Глупости. Мирише на невен.

Петър: – Да, ама невенът ти е пораснал, заобиколен от печурки!

Биляна: – На мен ми мирише на невен… По-скоро нещо горско…

Петър: – Печурки!

* * *

Биляна:

Понеже Петър си няма и понятие от мазила и от месеци си слага антицелулитен крем на лицето, реших да продължа сама от тук нататък. Използвала съм и използвам в момента много видове козметика – от крем „Здраве“ и „Бочко“ до VICHY и Yves Saint Laurent… Преди Петър да е видял това, държа да отбележа, че „Здраве“ и „Бочко“ може да са евтина козметика, но в никакъв случай не са нискокачествена. А всичко това ви го пиша, за да направя съпоставка с Weleda.

Не знам цените, но като качество съм изключително доволна. Всички продукти са направени от естествени материали.

Петър (по време на редакцията): – Печурки!

Биляна: – Стига, де! Проверих – няма печурки, невен е!

За читателите – душ-гелът и освежаващият крем за тяло с облепиха са невероятни, бебешкият шампоан измива добре и се пени, възстановяващият лосион с нар наистина възстановява. Единствено не успяхме да накараме Вики да ползва гела за зъби за бебета, ама тя си е дете с характер… Иначе гелът има вкус на нормална паста за зъби с приятен аромат, но няма флуор, съдържа екстракти от невен и копър и е лимонено жълта на цвят. От мен толкова – а сега стискайте палци да навия Петър да изпробва масажното масло върху мен 😉

Ботаническата градина в Кьолн

Clerodendrum trichotomum (клеродендрум или клеродендрон) е храст, идващ от Япония и достигащ 3-4 метра височина. Цветовете, които се появяват през август и септември, излъчват приятен аромат, но големите листа миришат ужасно, когато ги смачкате. Плодовете са звездовидни и приличат на човешки фигури.

Aristolochia arborea е застрашено растение, което се среща много рядко (предимно в дъждовните гори на Колумбия). Цветовете му са месести, на пипане са нещо средно между гъба и чушка, но имат отвратителен аромат – миришат на мърша.

Taxus canadensis (Канадски тис) е разпространен в Северна Америка, близо до реки и заблатени месности. Листата, клоните и плодовете му са токсични. Древните племена обаче са варели чай срещу ревматизъм. Екстрактът от канадски тис се ползва за производство на паклитаксел, един от основните инхибитори при химиотерапия с цел лечение на рак.

Victoria cruziana е една от най-големите водни лилии в света и расте предимно в Парагвай, Бразилия и Аржентина. Листата ѝ са толкова нежни, че ако пуснете сламка перпендикулярно от 30-тина сантиметра, тя най-вероятно ще ги пробие. В същото време, ако теглото е равномерно поставено върху такова листо, то може да издържи до 50 кг. Така малко дете спокойно би могло да седне в средата на лилията:

Снимка: http://fuckyeahbabies.tumblr.com/

Цветовете си Victoria cruziana показва само по тъмно, така че можете да ги видите единствено през нощта, в ранно утро или в късен здрач.

Всички тези растения, както и още 10 000 вида, разположени на 11,5 хектара площ, можете да видите в Ботаническата градина на Кьолн.
Ботаническата градина е отворена всеки ден от 8:00 докато се стъмни, а закритите площи можете да посетите от 10 до 16 ч. ежедневно (от април до септември работното време е удължено до 18 ч.). Входът е безплатен.

Управата на Кьолн се е заела с цялостно модернизиране на ботаническата градина, планирано да приключи чак в края на 2013 г. Ето защо очаквайте някои части на ботаническата градина да са временно недостъпни (централната сграда Flora) или не точно такива, каквито са по брошурите. Ето сравнение на централния вход, заснет на брошурата и от нашия апарат през октомври:

Напролет обаче очакваме всичко отново да цъфти и ухае…

Ако искате да изпробвате макро-функцията на фотоапарата си, това е перфектното място. Ето някои от нашите попадения:

Може да уловите и други интересни неща – например около водните лилии щъкаха огромни рибоци:

В оранжериите реално попадате в тропическа дъждовна гора:

Ако обективът ви не се изпоти, може да щракнете бананите, които между другото са тревисто растение:

Само с преминаването на две врати се озовавате от дъждовните гори в пустинята:

Така може и да не ви изглежда впечатляващо, затова ще сравним тия „малки“ кактусчета долу с Вики:

Накратко – силно препоръчваме! Градината е чудесно място за разходка (особено с бебета), почивка, дори пикник! Можете да си направите чудесни снимки, да научите интересни факти и… да стигнете дотам с S-Bahn 16 и 18, както и с автобус 140. Намира се в непосредствена близост до зоопарка и лифта над река Рейн. Пеш от центъра по брега на реката се стига за по-малко от час.