България и светът при минусови температури

  • 15°C – В Хавай си включват отоплението (ако изобщо имат такова). По Черно море още поръчват студена бира.
  • 10°C – Американците започват да треперят, в Разград сеят царевица.
  • 5°C – Можеш да видиш дъха си. Италианските коли спират да палят. Норвежците се къпят на открито. В Бургас вече нямат комари и спят на отворен прозорец.
  • 0°C – Водата замръзва в Америка, но Дунавът едва започва да се сгъстява в Силистренско. Софиянци мрънкат, че не им се ходи до офиса.
  • -3°C – Зимната течност за чистачки, която би трябвало да не замръзва при -40°C вече не е в течно състояние.
  • -5°C – Френските коли спират да палят. Правителството обявява, че зимата е дошла изненадващо. (Ми, да, кой да ти очаква клинч през декември-януари-февруари…)
  • -10°C – Във Варна пускат намеци на шефовете за командировка до Австралия. Пътищата са проходими при български условия.
  • -15°C – Хлебарките напускат офисната кухня и се ориентират към диваните. В Благоевград обявяват официално начало на зимата.
  • -18°C – В Ню Йорк засилват отоплението на максимум. Руснаците излизат за последен пикник за сезона. В Пловдивско сипват вече по три вместо по две ракии за събуждане.
  • -20°C – Американските коли спират да палят. Котката иска да се пъхне в пижамата ти. В Силистра започват да носят ризи с дълги ръкави.
  • -25°C – Повечето хавайци са мъртви при тази температура. В Перник сериозно са решили да слагат зимни гуми вече.
  • -30°C – Политиците започват да говорят за бездомните. Офисните хлебарки се опитват да влязат в дрехите ни. Във Видин решават, че „Ето това вече е истинска зима!“.
  • -35°C – Японските коли спират да палят. Може да си чуеш дъха.  Котката иска да се пъхне в пижамата ти. В Русе пускат снегорин.
  • -39°C – Немските коли спират да палят. Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Бай Иван от Шумен ругае звучно, рита гумите и пали Ладата.
  • -40°C – Шведските коли спират да палят. Във Велико Търново ближат ракия на клечки.
  • -42°C – Трафикът в Европа замира. Обявяват бедствено положение. Бойко Борисов не си показва носа никъде. В Хасково си обличат пуловерите.
  • -45°C – Политиците започват да правят нещо даже и за бездомните. В Боровец най-накрая всички ски-писти са отворени.
  • -50°C – Цуца от Дупница обявява, че е студено и решава да пуши на терасата отсреща само два пъти дневно. В Аляска хората си затварят прозорците на баните.
  • -55°C – Моржовете напускат Гренландия. Детските градини в Пазарджик организират ски-излет.
  • -60°C – Полярните мечки започват да мигрират на юг. Колата също иска в леглото. В Плевен пускат парното.
  • -70°C – Адът замръзва. В Кърджали нахлупват шапката над ушите.
  • -73°C – Финландските специални служби евакуират Дядо Коледа от Лапландия. В Сливенско закопчават и най-горното копче на ризата.
  • -80°C – Адвокатите си прибират ръцете в собствените джобове. Във Видин обуват ботуши.
  • -114°C – Етиловият алкохол замръзва. Следствие – в Габрово и Стара Загора са много вкиснати.
  • -273°C – Абсолютната нула. Атомите спират да се движат. Българите си признават, че е малко студено и си поръчват по още една ракия на клечка…

Старо, златно, копирано и преправено… Оригиналът е за руснаци и лапландци.

Ice, Ice, Barcelona!

bar-outside

И ето, че посетихме и „най-горещата точка в Барселона“, както някои местни наричат ледения бар IceBarcelona. Заведението се намира на самия плаж Барселонета (зад високата сграда на хотел „Arts“). Отрицателните температури са буквално на метри от горещия пясък. Ето една снимка, която донякъде показва това:

icebarcelona-inside-outside

Още преди да тръгнем към Испания, бяхме решили да дойдем в този бар и да пийнем по нещо тук. Кувертът е 15 евро на човек, като в него е включен коктейл по избор… Облякохме специалните термоизолиращи якета…icebarcelona-jacket

… и от +25 градуса се озовахме на -5 градуса.

bibiicebarcelona

Барът не е особено внушителен по размери, но за сметка на това имахме усещането, че сме попаднали в ледена приказка – столове от лед, маси от лед, чаши от лед, завеси от лед, барман от… кръв и плът, но пък наливаше ледени питиета и огромен плазмен телевизор, на който е пуснат филм (естествено, Ice Age, вие сещате ли се за по-подходящ?). mix

Заведението е пълно и с ледени фигури, включително и впечатляващата Sagrada Familia в детайли:

ice-sagrada

Започнахме да снимаме нас и всичко наоколо. Тук е мястото да предупредим, че при тези температури батериите (и особено литиево-йонните) се скапват буквално за минути, обективът се запотява, снима се доста трудно с ръкавици (или пък алтернативата – замръзнали ръце), а на всичкото отгоре питието ви изстива 🙂

peterbibiicebarcelona

Още преди да дойдем в бара, доста се чудехме къде е тоалетната, как се ползва и най-вече колко е студено вътре… Оказа се, че е просто във външната, т.е. нормалната част на заведението…

Като цяло обаче ледения бар е незабравимо изживяване и определено си струва да го посетите.

Повече информация, видео и резервации: www.icebcn.com

icebarcelonabarmen

Нагъбен

Преди всичко, да кажа, че всяка връзка с реални хора, събития и т. н. е напълно случайна! За всеки случай…. А сега, четете, ако искате…
Я, гъбите подействаха! Още от България бях решил, че ще блогвам напушен… Е, почвам с това какво е да си нагъбен… И тъй като пиша под въздействието на халюциногенни гъби, моля да ме извините, ако постът ми прилича на взрив от мисли… И така, какво е… Ами с една дума: неописуемо е! Затова ето ви снимка на една от моите халюцинации:

Всъщност, тази снимка ясно символизира доколко можеш да опишеш нещата, които се случват… Надя със съжаление каза, че няма как да се опише… Е, аз ще пробвам! Все пак да опишеш зле нещо е за предпочитане пред това да не го опишеш… (мислите влизат в главата ми толкова бързо, че е трудно да фокусираш само върху една от тях).
Първоначалното чувство е, че правиш нещо ужасно незаконно! Истината е, че тук халюциногенни гъби и хашиш се продават под път и над път… или по-точно във всеки Coffee Shop. Можеш да си ги купиш по същия начин, по който си купуваш хляб в България, да кажем. Въпреки това обаче неволно скрих кутията с гъби при преминаването на полицейската кола….
Второначалното чувство: очакваш още щом опиташ, веднага да ти изскочат двадесет таласъма с крокодилски пипала и лигавчета от опаковки на рециклирани бабички… Или нещо подобно, в смисъл някаква невероятно невероятно невероятна картинка…
Истината е, че за да усетиш гъбите, трябва да проникнеш отвъд нещата… След известно време усещаш как мозъкът и чувствата ти започват да работят петкратно повече, в смисъл, ако усетиш студ, ти е пет пъти по-студено от обикновено, ако усетиш тежест като стъпваш, чувстваш се цели пет пъти по-тежък и т. н.
В началото виждаш лека мараня, леко потрепване на света около теб… Като слаб ефект на Photoshop. Леко се сепваш, казваш си „да, бе, да, тия работи са за глезльовците, на мен такива глупости не ми действат“… Лягаш си и виждаш как прозорецът започва леко да се разстяга, стените се раздвижват… Вътрешното ти аз отново се сепва как всичко ти изглежда супер нормално, а не е!… И разтегнатият прозорец моментално възвръща реалния си вид… След което отново трябва да се концентрираш в една точка, да усетиш една странна мараня и да надникнеш в другата реалност…
Съквартирантката на Надя влиза в стаята и след като ни вижда втренчени в стената пита:
– А вие кой филм гледате?
Прихваме да се смеем… И след това… след това всеки си създава собствен свят…
Минава време. Надя отива в стаята си и започва да открива невероятни картини, създава си истории и…. явно е в един по-красив свят! Аз виждам света малко по-размазан и малко по-трептящ… дори ми доскучава в един момент.
– Леле, човече, как не успяваш да го видиш! Знаеш ли колко е красиво?
Надя постепенно заспа и скоро останах единствения буден в къщата. И се концентрирах върху халюцинациите. Първо успях само да си „разпадна“ ръката… Гледаш я, леко разфокусираш и в един момент сякаш се слива с повърхността, върху която съм я поставил. Красиво е…
Стена! Гледаш я най-обикновена, бяла… И след това се взираш в леките грапавини по нея, малките петънца, всичко това е по-необикновено от една стена! Взираш се внимателно, можеш да видиш колко е съвършена природата… гледаш как си е проправила път през бетона, как в малката цепнатина на бетона се прокрадва мъничко влага, как с времето там успява да се вгнезди една обикновена мухълова гъба, как мухълът постепенно расте по цялата стена, как покрива всичко… как стената се превръща в безкрайно поле, покрито от белоснежни ливади, виждаш хиляди лица в стената, които се появяват и изчезват… можеш да напишеш десет тома с нещата, които виждаш, чувстваш, усещаш… Очите ти се отварят за всичко, всичко, което те заобикаля! То е по-различно, в него има много живот… Осъзнаваш колко малко виждаш всъщност, как мозъкът ти съзнателно е изключил 90% от това, което виждаш и чуваш не заради друго, а защото просто не си в състояние да обработиш толкова много информация, която те залива от всичко около теб… Толкова много неща около нас, на които не обръщаме внимание! Толкова важни неща подминаваме в ежедневието си… Просто трябва да спреш за миг и да вникнеш в света около теб… Всичко, което виждаш, докато си нагъбен, напушен, надрусан – то е там, можеш да го видиш по всяко време, просто ти трябва малко фантазия… Трябва ти този, по-особеният поглед… за него не е нужно да си взел каквото и да е… Нужно е да чувстваш, че можеш да твориш… Няма как да се опише всичко около мен… Но трябва да отвориш очите си, да погледнеш на света по-нагъбено някакси… Иначе стената си остава просто една тъпа бяла стена! А ти си един тъп наркоман с празен поглед! И за да разбереш как се чувстват пристрастените към наркотици, трябва да видиш света през тези очи! Поне веднъж!
Но има една много тънка граница…
Да, мога да отида в друг свят и мога да отида в друго пространство… Халюцинациите ми помагат да си създам транс-мелодии от шума на канализацията, търкането на хард-диска… Противопожарният маркуч се превръща в красиво цвете… Но бих могъл да видя маркучът като цвете и иначе, гъбките помагат само за това, да видиш, че животът е прекрасен… Колко хора, които видят един обикновен противопожарен маркуч, ще кажат, че прилича на цвете?!

Сигурен съм, че гениални шедьоври като „Малкият принц“ и „Алиса в страната на чудесата“ са били написани под въздействието на подобни вещества… Защото това си е вашият мозък – дали ще видите страшни чудовища или страхотни красиви гледки си зависи изцяло от вас… От вас зависи да започнете с един противопожарен кран и да си го представите като страхотно цвете, с листа, след което да видите как всъщност това е една деветка, а долната част на деветката всъщност е една усмивка… и т. н.
Да, виждаш повече… много повече! Нещо като разликата между 2D и 3D-киното…
Най-яркият ми спомен от вечерта: окото на Надя! Широко отворено око… Такова, което вижда нов свят, нова Вселена; око, което създава, което вижда повече, и повече, и повече! Само по погледът й можех да си представям на колко прекрасно място е тя всъщност…
Но и аз, и Надя знаем, че с едно мигване, с едно леко разфокусиране можем да се завърнем в реалния свят… Но дали искаме? Колко от вас биха желали да превърнат красивото цвете обратно в противопожарен кран? Или безкрайното снежно поле в тъпа бяла стена?
Е, това е големият проблем на пристрастяването. И когато си пробвал нещо леко, едно вътрешно желание тайно те кара да опиташ нещо по-силно, за да видиш повече! Още повече! Да отидеш в свят, който не просто е по-красив, а където плочките в банята се раздвижват и започват да танцуват с теб, столовете правят луд секс с масата, а сградите подскачат по небето…
Затова напълно разбирам защо са забранени наркотиците… дори леките! Просто за много хора е страшно изкушение да преминат към нещо по-твърдо… и, трябва да призная, аз също почувствах това изкушение за момент!
Затова, накратко: видях един нов свят, хареса ми… Но подобно на „Матрицата“, предпочитам си истинския живот с всичките му несъвършенства пред това да гледам отвора на тоалетната чиния и да му се възхищавам колко е красив всъщност!