VW Club Fest 2012

На 11 март 2012 г. посетихме VW Club Fest 2012. Както гласи слоганът, изложението е „от фенове за фенове“ и главен организатор е Български Volkswagen Клуб. Като цяло мероприятието беше едно от най-добре организираните – ще започнем от това, че имаше безплатна занималня за деца, където Вики прекара известно време, за да може мама и тати да разгледат по-спокойно:Браво на организаторите! Както се досещате, фокусът на мероприятието е автомобили на VW-клуба, така че бързам да зарадвам Данчо с този пясъчно зелен Passat 1.9 TDI:

Естествено, имаше много други интересни екземпляри, като например рядък Golf 2 Rallye (5000 екземпляра в света) с 680 к.с. двигател. Ето как изглеждат нещата под капака:Друг Golf 2 пък имаше доста интересно озвучаване и осветление, заради което дори промених осветлението на логото в синьо, за да е в унисон:

Аудиото в същия този Голф:

И преди да сте започнали да говорите за Перник, бързам да ви представя един модел на Beetle от Враца, за който очаквам възклицания от читателките на блога:

Забележете, че снимката е семейна, т.е. с дядовците на новия Beetle, a на паното отзад можеше да се види и моделната история на VW. В същата зала бяха изложени и ретро автомобили, като този VW 181 Trekker oт 70-те например:Децата пък можеха да се снимат пред станалите традиционни за феста стари автомобили, покрити със слама:Посетителите можеха да оставят и пожелания (или каквито си решат тъпи надписи, разбира се) върху Полото на В. Павлов:

Тук бяха и колегите от Аudi-форума с три автомобила, като на снимката можете да видите Audi S2 Competition (в червено), а отзад е Audi 100S от 1967 г. (в оранжево):

Покрай любителските автомобили, VW България направи и три премиери за България (Passat CC, Up! и Beetle), а посетителите можеха да се насладят на цялата гама от нови модели на VW, всички в черно:

И докато Вики се прехласна по мигачите на новия Touareg, мама и тати си харесаха Phaeton (не може да отречете, че Phaeton ходи на якето на Биляна):

И покрай десетките асистенти, 4-зоналния климатроник, скъпата пластмаса, наподобяваща полускъпоценен камък и десетките контроли за седалката (вижте седалката на снимката по-горе внимателно) открихме, че Phaeton побира само 4 души… Да, не е проблем да са 200-килограмови двуметрови сумисти, но все пак – едва четириместен автомобил… Но с перфектния му интериор и инфотеймънт-системи, ще му простим:

Накратко – догодина пак сме на феста!

А дотогава – карайте умно и се наслаждавайте на вятъра в косите през идващите топли пролетни и летни месеци!

Можете ли да разпознаете скъпата от евтината мода?

Петър: Винаги имам особено мнение за модата, което много ясно се изразява с тази популярна картинка. С Биляна имаме фундаментален спор относно това дали дрехи на известни и скъпи марки като Calvin Klein, Ralph Lauren Polo, Hugo Boss, Ben Sherman и Georgio Armani за 1000-2000 лв. стоят също толкова добре, колкото евтините марки, конфекцията на родните ни фирми и дори тази на кака Сийка от Илиенци… като можеш да се облечеш от горе до долу за 50-300 лв.

Биляна: Не съм съгласна! За мен също няма значение дали марката е чуждестранна или българска, важно е качеството на плата и изработката. Но за мен марки като изброените, както и голяма част от бг-производителите не могат да се сравняват изобщо с качеството на кака Сийка от Илиенци – там хвърчат конци, дрехите се захабяват бързо, след второто изпиране се свиват или отпускат съвсем.

Петър: Да, материята има значение, но скъпо е различно от здраво и качествено. Обувките Clark’s поне при мен издържаха доста по-малко от българските Matstar (чийто централен склад е точно в Илиенци). Да не говорим, че именно в България шият голяма част от костюмите, които се продават в чужбина под името на известни брандове (останалото е Турция, Индия, Пакистан, Китай)… Мисля си, че и един костюм, ушит по мярка ще стои по-добре и от най-скъпия Pierre Cardin в мола, но това си е мое мнение. И държа да подчертая – тук не говоря за българско и чуждо, а за евтино и скъпо.

Биляна: Добре – и двамата сме наясно, че въпросът не е до чуждо и родно, а до евтино или скъпо.

Петър: Айде на бас, че е много трудно да се различи евтино от скъпо. По-долу е колаж с 12 модела, облечени по последна мода според мъжката есенно-зимна колекция, като 8 от тях са с дрехите на водещи световноизвестни дизайнери (разбирай над 700 евро), 3 ползват много по-достъпните родни производители, а 12-тият – евтината верига Primark (т.е. последните четири влизат в графата три, четири и повече пъти по-евтини). Е, кои са четиримата с евтините дрехи?

Петър: Биляна се справи наполовина със задачата – позна два от общо четирите евтини модела, като в графа „евтини“ сложи Армани и Бен Шърман.

Биляна: Това е само защото са на картинка и не мога да ги пипна… ще си замълча, че единият го познах, защото познавам модела.

Петър: А вие, читатели на блога, как ще се справите?

Верният отговор – тук!

Пред гумаджийницата

Снимка: Fangleman

Случката, която ще ви разкажа се случи този уикенд в Русе. Отивам да сменям летните гуми със зимни…

Пред мен в гумаджийницата има три автомобила – Citroën Xantia, BMW 3 Е36 и VW Polo 6N 1.0 (същото като нашето).

Гумаджията тъкмо приключва със Ситроена и чувам само финалните му думи:

– И пак ти казвам, на задната ти гума имаш много голям балон, ако вдигнеш над 50-6о км/ч, ще се претрепеш…

– Да, бе, разбрах… аз само да си свърша работата и пак идвам при теб и ще я сменим с нова!

Пичът скочи в колата, потегли и профуча поне със 70 км/ч още през първото кръстовище.

* * *

BMW-то беше куриозен екземпляр само по себе си. Беше вкарано от Испания, номерът му дори още не беше сменен. Типичен представител на определението ми за „селски тунинг“ – кола от 90-те, ксенони зад пожълтелите от времето пластмасови фарове, LED стопове от турски магазин, спойлер и ръжда по купето, широки нископрофилни гуми с лъскави 17″ джанти…

Е, това последното не знам как да го опиша. Ще започна от марката – двете предни гуми бяха … Не го четете? И на мен ми беше трудно, но всъщност гумите са Continental Winter Contact – толкова изтъркани, че общо взето само това се четеше от гумата… Не говоря за протектор, не говоря въобще за грайфер… наистина седиш и се чудиш как може автомобилът да се движи с такова подобие на гума… Но това не е всичко – лявата задна гума е някаква лятна RoadStone 245/40/17 в сравнително добро състояние, докато дясната е старо Pirelli – 225/40/17… Сантиметър и половина разлика във височината, ама… к’во ти пука, ще се изравнят с времето. Сетих се за тъпия виц, че по време на криза се купуват алуминиеви джанти само от страната, паркирана пред дискотеката…

– Айде, бе, човек, няма ли как да закърпим положението?

– Абе казвам ти – тази гума е брак! Тотален брак! – заявява му гумаджията

– Е, нямаш ли някоя друга?

– Ами имам там едни хвърлени, ама и те имат проблеми…

– Тая става ли?

– Ами тя е друг размер.

– Как, бе, нали е седемнайсет цола?

– Да, ама ще ти стърчи джантата, много е тясна…

– А, щом ще стърчи – не!

– Тази мога да ти я дам, но и тя е брак… Изпуска постоянно!

– Нищо, аз ще я помпя по бензиностанциите.

– Както искаш… Казвам ти, много е зле, после да не изляза аз крив. Да я слагам ли?

– Слагай я!

* * *

Поглеждам собственика на Полото… Оглежда ми колата. Забелязва, че го гледам, въобще едно неловко гледане се получава и в крайна сметка той първи прекъсва тишината и ми обяснява:

– Гледам, че си със стандартния размер… Аз съм с малко по-големи гуми и се чудя дали ще опират…

– Колко по-големи? – питам.

– Ама, не, бе, аз само отпред ще ги сложа, отзад вече съм с големи…

– Добр, колко големи?

– Ами 185/65/14… такива намерих!

За сравнение, стандартът за това Polo е 155/70/13… Нямам идея дали опират (бих казал по-скоро да), но разликата в диаметъра е около пет сантиметра… Това си е доста голяма разлика, да не говорим, че в движение реалната скорост ще е винаги десетина километра по-висока от тази на километража.

Както и да е, монтирах си гумите, направих баланс и реглаж на предния мост, така че откъм зимни гуми съм готов… За останалата част от „зазимяването“ („заземяване“ е друго, вижте си речника) заслугите са изцяло на баща ми, така че му благодаря публично.

Но не моята кола е на фокус. Познавам много хора, които може и да не карат турбо-ултра-мега-интеркулер-резачко-бръсначки с цялата азбука отзад, но си поддържат колите си изправни. Познавам и хора, които не отдават чак такова значение на безопасността на автомобилите си… Това, което видях в гумаджийницата обаче тотално ме стресира.

Дали просто бях карък и нацелих 3 от 3 „проблемни“? Или наистина по-голямата част от шофьорите, с които се разминавам всеки ден имат калпави гуми, които ще обърнат колата им на първия завой? А дали им работят спирачките? А стоп-светлините? А мигачите? Кормилото им наистина ли завива? Съединителят им не приплъзва ли? Имат ли застраховка? А шофьорска книжка?

Колкото повече въпроси си задавам, толкова по-притеснен ставам…