VW Club Fest 2012

На 11 март 2012 г. посетихме VW Club Fest 2012. Както гласи слоганът, изложението е „от фенове за фенове“ и главен организатор е Български Volkswagen Клуб. Като цяло мероприятието беше едно от най-добре организираните – ще започнем от това, че имаше безплатна занималня за деца, където Вики прекара известно време, за да може мама и тати да разгледат по-спокойно:Браво на организаторите! Както се досещате, фокусът на мероприятието е автомобили на VW-клуба, така че бързам да зарадвам Данчо с този пясъчно зелен Passat 1.9 TDI:

Естествено, имаше много други интересни екземпляри, като например рядък Golf 2 Rallye (5000 екземпляра в света) с 680 к.с. двигател. Ето как изглеждат нещата под капака:Друг Golf 2 пък имаше доста интересно озвучаване и осветление, заради което дори промених осветлението на логото в синьо, за да е в унисон:

Аудиото в същия този Голф:

И преди да сте започнали да говорите за Перник, бързам да ви представя един модел на Beetle от Враца, за който очаквам възклицания от читателките на блога:

Забележете, че снимката е семейна, т.е. с дядовците на новия Beetle, a на паното отзад можеше да се види и моделната история на VW. В същата зала бяха изложени и ретро автомобили, като този VW 181 Trekker oт 70-те например:Децата пък можеха да се снимат пред станалите традиционни за феста стари автомобили, покрити със слама:Посетителите можеха да оставят и пожелания (или каквито си решат тъпи надписи, разбира се) върху Полото на В. Павлов:

Тук бяха и колегите от Аudi-форума с три автомобила, като на снимката можете да видите Audi S2 Competition (в червено), а отзад е Audi 100S от 1967 г. (в оранжево):

Покрай любителските автомобили, VW България направи и три премиери за България (Passat CC, Up! и Beetle), а посетителите можеха да се насладят на цялата гама от нови модели на VW, всички в черно:

И докато Вики се прехласна по мигачите на новия Touareg, мама и тати си харесаха Phaeton (не може да отречете, че Phaeton ходи на якето на Биляна):

И покрай десетките асистенти, 4-зоналния климатроник, скъпата пластмаса, наподобяваща полускъпоценен камък и десетките контроли за седалката (вижте седалката на снимката по-горе внимателно) открихме, че Phaeton побира само 4 души… Да, не е проблем да са 200-килограмови двуметрови сумисти, но все пак – едва четириместен автомобил… Но с перфектния му интериор и инфотеймънт-системи, ще му простим:

Накратко – догодина пак сме на феста!

А дотогава – карайте умно и се наслаждавайте на вятъра в косите през идващите топли пролетни и летни месеци!

Най-добрият автомобил (според сравнителните тестове на Autobild)

Чета Autobild редовно. Дори съм абониран. Но при сравнителните тестове вече познавам крайния резултат преди да съм отворил списанието. И днес реших да събера резултатите от няколко броя: 1, 5, 21, 41, 44, 47, 49-52, 248, 265, 270-284 (подбрани напълно случайно – всичко, което съм си взел и е оцеляло от Вики).

И така, след 427 кандидата за сравнение при различните тестове, три са компаниите и три са моделите автомобили, които печелят:

1. VW Golf (Не може цял Autobild и цял Перник да грешат, явно наистина е най-универсалният автомобил)

2. BMW серия 5 (За 40 години баварската петица е станала почти съвършен автомобил)

3. Mercedes E-класа (Забележете, не S- а Е-класа, тъй като се оценяват не само екстрите, а и доколко е практична колата, колко е здрава и подходяща за ежедневието – да не говорим, че този модел е и най-популярното такси в Европа).

Германското трио е следвано от „нечупливата“ и екологична Toyota Prius, следват още четири немски модела (Audi A6 и BMW 1,3 и 6 серия), след тях е Ford Ka, който поне статистически в сравнителните тестове е пред Porsche 911, Opel Astra и VW Passat. Ето и цялата таблица:

Как са направени изчисленията: Взимат се всички сравнения и се гледа средно представяне на автомобила. В горния тест участват автомобили, включени в два или повече сравнителни теста. Естествено, ако в един тест сравняваме Porsche, Ferrari и Lamborghini, а в друг VW, BMW и Opel, и в теста победят VW и Porsche, ще излезе, че VW е по-добър автомобил от Ferrari и Lamborghini. Да, италианците може да са по-бързи, по-скъпи, по-мощни и въобще по- от Golf-чето. Но целта на това сравнение е да видим кои автомобили печелят най-много сравнителни тестове… и те са показани по-горе!

Колкото до компаниите-производители, нещата не стоят по-различно в челната тройка, само че там BMW излиза леко пред VW, а Mercedes oстава доста назад и по-скоро се изравнява с Audi. Ford е твърдо на пето място, а Toyota и Skoda водят усилена борба за 6-тото място, както и Opel и Hyundai – за осмото (аз лично съм изненадан, тъй като Hyundai винаги са били добре лансирани от Autobild). И за да допълним десятката, включваме Honda и Renault:

Не знам дали ви прави впечатление, но сред топ-автомобилите няма нито един френски, италиански, корейски или английски. Всъщност, като изключим пo един Ford (САЩ, но се прави в Кьолн – не се брои), Toyota (Япония), Honda (Япония) и Skoda (Чехия, част от VW-концерна, не се брои), всички останали автомобили са немски. Всъщност, първият френски автомобил в тази класация е на далечното 41-во място и се нарича Renault Laguna. Да, чувал съм, горубленски сентенции за „аз от теа дет’ ядат спъгети и теа дет’ въртът’ минети, батка, ъфтомобил не купу’ам“… Но на автоизложенията с Биляна винаги си харесваме по някой французин – Peugeot 5008 и Citroën C3 Visiodrive. Тези автомобили обикновено возят по-комфортно, предлагат по-добър обзор, по-добро оползотворяване на пространството и имат нелоши дизелови двигатели. Но в крайна сметка аз досега не съм виждал френски или италиански автомобил да бие немски, а какво да говорим да стане шампион!

Не мога да твърдя, че разбирам от автомобили кой знае колко, нямам и условията да тествам стотици такива… И не ми и трябва. Накратко – статиите на Autobild са супер, за цена от 2 лв. на брой списанието дава много интересна информация, но специално за сравнителните тестове, би ми било интересно да видя и какво пише в италианските и френските списания – за да се уверя, че става въпрос за професионални сравнителни тестове, а не за немски шовинизъм…

Пред гумаджийницата

Снимка: Fangleman

Случката, която ще ви разкажа се случи този уикенд в Русе. Отивам да сменям летните гуми със зимни…

Пред мен в гумаджийницата има три автомобила – Citroën Xantia, BMW 3 Е36 и VW Polo 6N 1.0 (същото като нашето).

Гумаджията тъкмо приключва със Ситроена и чувам само финалните му думи:

– И пак ти казвам, на задната ти гума имаш много голям балон, ако вдигнеш над 50-6о км/ч, ще се претрепеш…

– Да, бе, разбрах… аз само да си свърша работата и пак идвам при теб и ще я сменим с нова!

Пичът скочи в колата, потегли и профуча поне със 70 км/ч още през първото кръстовище.

* * *

BMW-то беше куриозен екземпляр само по себе си. Беше вкарано от Испания, номерът му дори още не беше сменен. Типичен представител на определението ми за „селски тунинг“ – кола от 90-те, ксенони зад пожълтелите от времето пластмасови фарове, LED стопове от турски магазин, спойлер и ръжда по купето, широки нископрофилни гуми с лъскави 17″ джанти…

Е, това последното не знам как да го опиша. Ще започна от марката – двете предни гуми бяха … Не го четете? И на мен ми беше трудно, но всъщност гумите са Continental Winter Contact – толкова изтъркани, че общо взето само това се четеше от гумата… Не говоря за протектор, не говоря въобще за грайфер… наистина седиш и се чудиш как може автомобилът да се движи с такова подобие на гума… Но това не е всичко – лявата задна гума е някаква лятна RoadStone 245/40/17 в сравнително добро състояние, докато дясната е старо Pirelli – 225/40/17… Сантиметър и половина разлика във височината, ама… к’во ти пука, ще се изравнят с времето. Сетих се за тъпия виц, че по време на криза се купуват алуминиеви джанти само от страната, паркирана пред дискотеката…

– Айде, бе, човек, няма ли как да закърпим положението?

– Абе казвам ти – тази гума е брак! Тотален брак! – заявява му гумаджията

– Е, нямаш ли някоя друга?

– Ами имам там едни хвърлени, ама и те имат проблеми…

– Тая става ли?

– Ами тя е друг размер.

– Как, бе, нали е седемнайсет цола?

– Да, ама ще ти стърчи джантата, много е тясна…

– А, щом ще стърчи – не!

– Тази мога да ти я дам, но и тя е брак… Изпуска постоянно!

– Нищо, аз ще я помпя по бензиностанциите.

– Както искаш… Казвам ти, много е зле, после да не изляза аз крив. Да я слагам ли?

– Слагай я!

* * *

Поглеждам собственика на Полото… Оглежда ми колата. Забелязва, че го гледам, въобще едно неловко гледане се получава и в крайна сметка той първи прекъсва тишината и ми обяснява:

– Гледам, че си със стандартния размер… Аз съм с малко по-големи гуми и се чудя дали ще опират…

– Колко по-големи? – питам.

– Ама, не, бе, аз само отпред ще ги сложа, отзад вече съм с големи…

– Добр, колко големи?

– Ами 185/65/14… такива намерих!

За сравнение, стандартът за това Polo е 155/70/13… Нямам идея дали опират (бих казал по-скоро да), но разликата в диаметъра е около пет сантиметра… Това си е доста голяма разлика, да не говорим, че в движение реалната скорост ще е винаги десетина километра по-висока от тази на километража.

Както и да е, монтирах си гумите, направих баланс и реглаж на предния мост, така че откъм зимни гуми съм готов… За останалата част от „зазимяването“ („заземяване“ е друго, вижте си речника) заслугите са изцяло на баща ми, така че му благодаря публично.

Но не моята кола е на фокус. Познавам много хора, които може и да не карат турбо-ултра-мега-интеркулер-резачко-бръсначки с цялата азбука отзад, но си поддържат колите си изправни. Познавам и хора, които не отдават чак такова значение на безопасността на автомобилите си… Това, което видях в гумаджийницата обаче тотално ме стресира.

Дали просто бях карък и нацелих 3 от 3 „проблемни“? Или наистина по-голямата част от шофьорите, с които се разминавам всеки ден имат калпави гуми, които ще обърнат колата им на първия завой? А дали им работят спирачките? А стоп-светлините? А мигачите? Кормилото им наистина ли завива? Съединителят им не приплъзва ли? Имат ли застраховка? А шофьорска книжка?

Колкото повече въпроси си задавам, толкова по-притеснен ставам…