Детската железница „Знаме на мира“ в Пловдив – преоткрит детски спомен

vlakche1

Спомням си дългите разходки в слънчев и прохладен Пловдив с кака, баба и дядо, леко изморителното изкачване до паметника на Альоша, щурите снимки на козлето в парка на Младежкия хълм – точно там, където ни чакаше влакчето, готово да ни понесе в приказния свят на весели песни и магични приключения…

Минаха години и пораснах. Създадох свое семейство, имам дете и винаги съм искала да заведа Виктория там някой ден, но знаех, че детската железница отдавна не работи и милият спомен ще остане само в сърцето ми. Докато този уикенд не разбрах, че от няколко години влакчето отново радва десетки деца и техните родители. Решихме веднага да заведем Вики, но тъй като вече бяхме изпуснали часа за тръгване, отложихме тази емоция за другия ден.

vlakche6

Пътуването започва от гара Пионер, която е съоръжена с просторен перон. Пътят на влакчето минава през мост, железопътен прелез с бариери и тунел с дължина около 50м. След тунела започва изкачване по мостче във формата на шестица. Следва спирка Снежанка и крайната гара – Панорама.

vlakche4

На гара Панорама има кратка почивка, по време на която пътниците могат да се насладят на красивата гледка към Пловдив и да си направят снимки. След извършване на маневрата с влаковия локомотив, влакчето продължава към гара Пионер.

vlakche2

По-късно през деня прочетохме, че на 22.09.2007 г. детската железница официално отново е пусната в експлоатация. Влакчето е с капацитет 50 места. Съставено е от локомотив и три вагона и изминава трасе от около 1 км. Прави по 5 курса на ден, а цената на билета е само 1 лев.

vlakche3

Ако и вие сте решили да пробвате детската железница в Пловдив, най-важното, което трябва да знаете, е следното:

Координати:

42.135014,24.729647

(42°08.10084′, 024°43.77882′ или +42° 8′ 6.05″, +24° 43′ 46.73″)

Гара „Пионер“ се намира в парка на Младежки хълм. Разстоянието е 10 минути пеш от Централна гара Пловдив. С автомобил е най-добре е да свиете зад Факултета по дентална медицина (има къде да се паркира) или ако предпочитате да се почерпите, да спрете на паркинга на заведението „Central Park“, като карате по бул. „Христо Ботев“ от Централна гара в посока запад, качите се на бул. „Копривщица“ и веднага завиете вдясно (има две такива заведения в Пловдив – внимавайте, другото е в центъра на града).

Работно време:

от сряда до неделя включително

Зимно: 16 октомври до 31 март
10:30, 11:30, 12:15, 14:30, 15:30, 16:30 ч.

Лятно: 01 април до 15 октомври
10:30, 11:30, 12:15, 15:30, 16:30, 17:30 ч.

Почивни дни: понеделник и вторник

Времетраене на една обиколка: 25 минути, тръгване от гара Пионер

Цена на билета за всички възрасти: 1 лв.

(деца до 10 години пътуват задължително с придружител)

Предварителни резервации: 0878924420

(съветваме Ви да си направите резервация)

vlakche7

На гара Панорама успяхме на направим няколко снимки на влакчето отвън и отвътре, да се разходим до панорамата на град Пловдив, дори Вики се качи и да „покара“ малко влакчето, като не пропусна и да надуе свирката силно!

Детската железница изглежда прекрасно, персоналът е съставен от мили, засмени и приятни хора, които обожават децата и правят всичко възможно да им създадат незабравими емоции. Част от тези хора са пенсионери, бивши служители в БДЖ.

Но има и един проблем – влакчето е на батерии, а животът на старата батерия постепенно свършва. Нова такава струва около 20 000 лв. Силно се надяваме, че детската железница ще намери спонсор и ще продължи да радва малки и големи. Да не забравяме, че влакчето и гарата биха били отлично място за реклама на  детски магазини и стоки, играчки, дрехи, лакомства и какво ли още не.

Железницата има и официална страница във Facebook:

http://www.facebook.com/znamenamira

Два повода за празнуване

Този уикенд определено беше един от най-празничните…

Данчо стана на половин век:

dancho50

А Биляна вече е магистър по славянска филология:

bilyana_master

Да им е честито!

Наздраве!

Румънеца и Събев :)

По случай 50-годишнината от основаването на ЕС реших, че е крайно време да се възползвам от привилегиите ни за свободно преминаване през границата. Така че утре се качвам на колата и отивам до Букурещ (това са си цели 70 км) за няколко дни.
Чувал съм какви ли не неща за румънците – от страшни истории за грабежи и фалшиви полицаи до това с колко светлинни години сме назад от тях. Първият път когато бях в Румъния, не видях нито едното, нито другото… Всъщност, нека ви разкажа за предното ми ходене накратко 🙂
През 2004 г. отборът по информатика на Пловдивски университет се готви цяло лято за състезанието в Букурещ, което се провежда всяка година между университетите в Източна Европа (един от най-тежките региони) и е известно с кратичкото наименование „ACM„. По принцип отборът на ПУ не се представя блестящо, даже да си признаем честничко до 2004 г. хората винаги се връщаха с пълен геврек (нула решени задачи). И ръководството реши, че няма смисъл да дава пари за нас, макар никога НИЕ да не се бяхме явявали на състезанието.

 

Но бяхме млади, луди, способни и знаехме, че ще успеем. И решихме да отидем на състезанието на собствени разноски. Няма да ви тормозя с административни подробности колко е тежко да нямаш ръководител, да се оправяш сам в чужда държава и какво е да представяш университет, който не те пуска да го представяш… Както и да е, Ники и Митко ми гостуваха за една вечер в Русе и на следващия ден хванахме влака за Букурещ (така се налагаше да спим само една вечер в най-евтиния хотел, на два часа път с автобус от мястото, където се състезавахме).
Още с пристигането на гарата засякохме отбора на СУ, начело с доц. Красимир Манев. Като разбра, че нямаме нито ръководител, нито румънски леи, нито представа къде трябва да отидем, човекът ни даде останалите си леи от последното състезание (стигаха за автобусни билети поне), карта на Букурещ и ни изпрати с пожеланието „Момчета, Бог да е с вас…“

Първият път сбъркахме автобуса. Всъщност, нацелихме автобуса, но объркахме посоката, в която трябва да го хванем. Така си изгубихме около два часа, за да достигнем покрайнините на града… Най-накрая успяхме да се довлечем до далечния хотел. Скоро обменихме парите и се почувствах като мултимилионер за първи път в живота си (друго си е да дадеш 10 000 за обществена тоалетна).

Трябваше да се доберем обратно до университета и затова започнахме да разпитваме хората на английски как да стигнем до метрото:
– Excuse me, do you speak English?
– Yes, a little bit.
– Do you know how to get to the subway?
– What?
– Subway.
– What?
– Tube, you know.
– Sorry…
– Er… Metro?!
– Oh, this way…

И човекът ни прати до другия край на Букурещ, но не до метро, а до магазин „Метро“… Добре че там един симпатичен младеж, студент от същия университет ни взе с колата си и ни откара до най-близката метростанция.

Така или иначе, оправихме се, а което е още по-яко, на състезанието направихме най-доброто представяне в историята на Пловдив дотогава, а ако изключим Софийски университет, и на всички останали университети от България… а и ванилова кола имаше!
Засега толкова, а скоро очаквайте още интересни случки от Румъния следващата седмица…


Реклама:

Booking.com