Новият ГКПП Златоград-Ксанти

Министър-председателите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу откриха днес новия ГКПП Златоград-Ксанти на българо-гръцката граница. Това е първият пункт, който свързва област Смолян с гръцката част на Родопите. Новият пункт се открива само седмица след подписването на двустранно споразумение между България и Гърция. Очакванията от двете страни на границата са, че отварянето на пътя Златоград-Ксанти ще даде нов тласък за развитие на икономиката и туризма.

Източник: Deutsche Welle

С Биляна, тъста, тъщата и още две коли народ решихме да изпробваме новия ГКПП Златоград-Ксанти (ГКПП = Граничен контролно-пропусквателен пункт). От Пловдив до Златоград се стига за 3 часа спокойно каране, даже с една-две почивки. Освен ако не сте от Смолянска област, препоръчвам ви да минете през Кърджали и Джебел вместо през Чепеларе. Макар с 20 км по-дълъг, пътят е по-хубав и с много по-малко завои…



Реклама:

Booking.com

Препоръчвам ви и да си останете при вкусните родопски манджи в Златоград и да не преминавате границата. Но ако все пак сте решили да ходите в Гърция, нека ви предупредя:

  • Митничарите работят като вчерашни… Може би поради факта, че минахме границата един ден след като откриха пункта и наистина си бяха „вчерашни“. Все пак, скорост от 15-20 мин. на автомобил си е доста бавна – предполага се, че момчетата предварително са били обучени как се проверяват лични карти, как се проверяват автомобили, как се натиска Enter и т. н. Надявам се, че с времето ще се отракат и ще поемат по-голям трафик.
  • Камиони не се допускат до този граничен пункт. За това си има конкретна причина и може да я видите веднага:

Пътят е стръмен, тесен и ужасно криволичещ. Минете ли от тук, проходът Троян-Кърнаре ще ви изглежда като детска игра. Разминаването на две коли е трудно и обикновено се налага да стъпят в банкета. Изпреварването е почти невъзможно, особено ако изпреварваният не прояви неистово желание да се свие на няколко сантиметра от скалата, за да пусне изпреварващия, който от своя страна е на няколко сантиметра от мантинелата. Гръцките Родопи са много по-високи, а наклонът им е силно променлив. Всъщност, вижте сами! Този път е двупосочен:

Пътни табелки почти няма, а никоя GPS карта все още няма информация за този път. Въпреки това без GPS сте тотално изгубени, така че ви съветвам да си вземете подробна карта на Гърция. City Navigator е много зле, така че препоръчвам да ползвате Auto Drive Hellas.

Колкото до селата и паланките, на места изглеждат по-мизерни и от тези в България. По-голямата част от населението и тук, както и в Кърджалийско са мохамедани. Много неща са същите, сякаш хората не са били разделяни от граница с години.

Самият Ксанти е най-ужасният гръцки град, в който съм бил. Градът има едва 50 000 души, но трафикът му е по-зле от софийският. Има само тесни еднопосочни улички, подобни на Капанът в Пловдив, няма никакви места за паркиране, а тротоарите са толкова тесни, че хората често вървят настрани, за да се разминат с автомобилите. Няма кой знае какво да си напазарувате… Поради гореописаните причини, по-добре тръгнете с малък градски автомобил, отколкото с огромен широк джип. Старият град на Ксанти е може би единственото по-романтично място, но както казах, без GPS с подробна карта сте тотално изгубени…



Реклама:

Booking.com

Лично аз или бих си останал при вкусните родопски специалитети в Златоград, или пък бих минал през някой от другите ГКПП, освен ако не ме е хванала екстремистката вълна за пълзене по планини и тесни гръцки улички.

И накрая: три позитивни неща от екскурзията:

  • Широката магистрала E90 и морето са само на 10-тина километра от Ксанти… Може би си струва, все пак.
  • В Златоград се запознахме със Спаска – майката на Виктор Калев. Невероятно мила и позитивна жена!
  • В с. Кирково, Кърджалийско кварталната кръчма има wi-fi и върти хитове от края на 2009 г.
  • Родопчаните са едни от най-готините българи! Сърдечни, спокойни и невероятно услужливи хора! Мюсюлмани и християни, напук на преекспонираните в медиите конфликти, живеят в хармония и си помагат едни на други…

Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини

 AndorraFlag Официално име – Княжество Андора

Столица – Андора ла Веля

Език – каталонски, френски

Валута – евро

Население – 83 888 души (юли’2009)

Религия – католическа

Площ – 468 кв. км.

Най-висок връх – Кома Педроса (2946 м.)

Най-заблудени туристи – Петър и Биляна Събеви

Andorra_mapandorra-travel

Ако се вгледате много, ама много внимателно в картата на Европейския съюз, ще видите една много, много малка дупчица между Испания и Франция. Тази дупчица е една от десетте най-малки държави в Европа и се нарича Княжество Андора. Андора е само на три часа път с автобус от Барселона, така че решихме  да разширим сватбеното си пътешествие с още една държава. Речено-сторено. И така, в едно ранно барселонско утро, в 5 часа сутринта, когато всички каталунци хъркат, а жените им ги сръчкват ядосано, а после леко ги завиват, ние се озовахме на Естацио де Норд, готови да се отправим към Пиринеите…
„Готови“ е много силно казано, но затова – по-късно.

Шофьорът на автобуса разсеяно напусна гарата и започна да се шмугва между автомобилите сякаш кара не 7-тонно чудовище, а малък градски автомобил… Скоро излязохме на широка магистрала с много ленти и – заспахме!

Когато се събудихме, широката магистрала вече беше превърната в двулентов криволичещ път, слънцето беше изгряло, а в далечината се виждаха назъбените хребети на Пиринеите. Минахме доста километри, в които се убедих, че испанските шофьори не признават ограниченията, а самите ограничения са повече от толерантни… Минахме през километрични тунели със светещи знаци, отвесни скали и… водоравни реки. Видях дори нов за мен пътен знак, който нарекох „Включи ли си фаровете?“. Като стана въпрос за знаци, между другото, вгледайте се в картинките отстрани. За остри завои, на които в България бихте получили задължително ограничение „40“ каталунците даваха цели „70“, а много често просто си оставяха стандартното „90“ и само предупреждаваха за евентуални снеговалежи…

Границата на Андора преминахме много бързо. Страната не е член на Европейския съюз и макар че има свободен режим на преминаване от граждани на ЕС, все пак си взехме задграничните паспорти. Дори и лична карта не ни се наложи да показваме. Дори не спряхме… Автобусът премина през граничния пункт като пернишки таксиджия на „тъмно жълт“ светофар.

1-and-granica

А ние с Биляна си говорихме:

– Абе много студено взе да става в този автобус…

– Аха. Сигурно е от климатика.

После погледнахме високите Пиринеи, зловещо надвиснали над нас…

2-and-pirinei

– Слънчо, не е от климатика! От планината е…

Започнахме хем да се хилим на глупостта си, хем да й се ядосваме! В Барселона температурата е 26-27 градуса и ние, будалите, взехме, че тръгнахме по тениски с къс ръкав… Тотални будали!

Само няколко минути по-късно автобусът пристигна в Централната автогара на Андора, която поразително прилича на изоставена бензинсстанция на „Петрол“ от 90-те. Слязохме от автобуса и усетихме студ.

Ама СТУД ви казвам!

Глупави туристи…

И така – нека ви опиша ситуацията малко по-конкретно. В осем и нещо сутринта стоим пред входа на някаква гара в напълно непозната държава, която е световно известен ски курорт, температурата е около 5 градуса, няма жив човек, освен още няколко пътници, които са се сгушили в топли дебели якета и грейки и отпрашват в различни посоки. Междувременно ние сме по тънки тениски с къс ръкав и зъбите ни тракат толкова силно, че чак челюстите ни се кръстосват.

В този момент забелязваме огромен надпис „OUTLET“ и веднага се насочваме там с бърза крачка… Тръгваме натам, а зъбите на Биляна се чуват по-силно от обувките й.

3-and-outlet

– Нннешшшто то-то-топппличко шшшшще ссии куппим ей-сегиччччка!

– З-з-з-з-ззззатворено е… Виж, тамммм имммаа др-др-друг магаз-з-з-з-ззин!

– Уф… и той е з-з-з-з-з-з-атворен… Вижжжж тамммм…

– М-м-м-макдоналдс!

– Д-д-д-дай д-д-да се наб-б-б-бб-бухваме в-в-в-ввътре…

Оказва се, обаче, че и Макдоналдс не работи… Вие въобще виждали ли сте някъде Макдоналдс да отваря в 12 наобяд?! Виждали ли сте?!! Ужас!

4-and-mcdonalds

Часът беше малко след 9, а слънцето се криеше дълбоко зад Пиринеите… Единственото нещо, което може би работи в тази държава рано сутрин са автоматите за презервативи: 5-and-durex

Отчаяно и доколкото можем запяхме нещо подобно на това:

– Ела изгрей! Ела из-з-з-зззгреееей!

6-street

Биляна си беше взела потник за „като стане горещо в Андора“… Смеейки се на наивността си си го сложи вместо шал. Аз притискам раницата, за да ми топли на гърба… Краката ни болят ужасно от неколкодневните 20-километрови разходки из Барселона, но не спираме да крачим из празните улици на ла Веля. Спреш ли – замръзваш!

8-river

Андора няма формална конституция, няма армия, няма ДДС, няма данък върху доходите… Както отбелязахме, няма работещи магазини и ресторанти преди обяд… Няма и забележителности, освен един малък парк, една река и една статуя…

7-monument

Единственото, което има са високи сини планини и не чак толкова високи и не чак толкова сини молове. Молове, молове, молове! По витрините на всички са изложени парфюми, цигари, алкохол, техника (и други оригинални неща, за които Биляна ще разкаже в отделен пост)… почти всичко е по-скъпо, отколкото в останалата част на Европа, но акцизните стоки определено са си далавера. Андора е мястото, където испанци и французи си купуват евтини цигари. По-евтини, отколкото в България. Андора е мястото, където можеш да направиш страхотни далавери безнаказано. Андора е мястото, където никога, ама никога, ама наистина никога не трябва да ходиш без връхна дреха! Едно от нещата, което ни хареса в Андора са страхотно маркираните и обозначени кръстовища…

11-crossroad

Но явно нито „легналите полицаи“, нито готините андорски катаджийки са в състояние да се справят с прелитащите с 100+ км/ч БМВ-та и Мерцедеси по улиците на ла Веля…  Виж, ако обмислят вариант за готини легнали андорски катаджийки, може и да се получи нещо, но е факт, че в рамките на десетина минути по главната улица доста коли прелетяха с бясна скорост около нас.



Реклама:

Booking.com

12-regulirovchik

След като слънцето прехвърли планината, улиците постепенно оживяха, магазинчетата и кафенетата започнаха да отварят едно след друго, а моловете – да ухаят на скъпи парфюми и евтин тютюн.

9-mall

Един от тях особено ме впечатли със стикера на входната врата, като за значението му приемаме оригинални предположения в коментар:

10-mall-sticker

Скоро след това и двамата се стоплихме, но тъй като ни беше дошло до гуша от „андорщина“, веднага си презаверихме билетите за по-ранен автобус. И две макдоналдски кафета по-късно бяхме на път обратно към красивата, топла Барселона… Прекарахме около пет часа в Андора и са ни повече от достатъчни. И, честно казано, не се кефим чак толкова, че ходихме в Андора, но за сметка на това да отидеш до Барселона два пъти за едно сватбено пътешествие си е истинско удоволствие!

andorra-final