Мажори и минори

Мажор (от латински major – голям, велик) е музикален термин, който обозначава звученето на определен акорд или тоналност, чиито устойчиви тонове образуват голямо тризвучие с бодро, тържествено, радостно и весело звучене. Минорът (от латински minor – малък) е изграден върху тоника и субдоминанта и тоновете му звучат по-скоро тъжно, потиснато, печално, меланхолично…

Но какво става, ако разменим мажорното и минорното звучене? Да започнем с известната Für Elise на Бетховен… Показан е първо оригиналът, а после и как би звучала творбата му в мажор:

А сега в обратната посока – от мажор към минор. Отново първо е показан оригиналът, а после – звученето в минор.

Следват няколко „тъжни“ коледни песни:

И любимото ми – няколко „тъжни“ марша, а именно:

  • Щраус – Радецки марш
  • Менделсон – Сватбен марш
  • Вагнер – Сватбен марш
  • Шуберт – Военен марш

(Сватбените маршове са особено яки)


И ако това не ви стига, ето как би звучал химнът на САЩ:

Всъщност, почти всички химни на държавите по света звучат в мажор. Но има и няколко изключения:

Преместване

Можете ли да поберете целия си живот в двайсетина кашона?

Стари снимки, нов телевизор, детски снимки, ученически тетрадки, важни лекции, закътани писма от почти забравени хора, фотоалбум със снимки от летен лагер през 93-та, първият брой на сп. Computer с моя статия вътре, няколко грамоти от различни състезания, лист А4 с прощални пожелания от колегите в бившата фирма, лентата за глава от концерта на Любэ, резервни струни за китара, няколко CD-та без обложка, стари книги по програмиране (включително любимата ми „Аз програмирам на 9 години“), наръчник по Judo, рекламни материали от автоизложението в Париж, две перфокарти и една 5,25″ дискета, пакетче ненадписани новогодишни картички, всички книги на Дан Браун, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на български и на английски, UTP кабел с накрайници и клещи за кримпване, външен хард-диск, шах, гирички, тарамбука, разглобен стар лаптоп, няколко мои отпечатани на хартия снимки в рамка, огромна чаша с надпис „Size DOES matter“, картичка от Дубай, стари визитки, ключодържател с плюшена кравичка, две извехтели и умалели тениски, програма от миналото световно първенство по футбол, два използвани билета за „Народното творчество“, тубичка с останал около литър двигателно масло (това пък какво търси тук?), кутия аудиокасети, китайски меч, храна за костенурки, чаени свещички, бутилка бяло вино, погрешно отпечатана покана за сватбата ни с Биляна, хвърчащо листче с телефонен номер и надпис „Иво“ (дори не се сещам за кой точно Иво става въпрос), паднала зад секцията сметка за ток от 2008 г., саксия с фикус Бенджамин-Наташа, табелка „Място за непушачи“ от „Митака“, стар сборник със задачи по математика за кандидат-студентски изпит, чертеж с различни варианти за разпределение на мебелите в новия апартамент, старата нощна лампа и книгата „Бебето – ръководство за употреба“, още миришеща на прясно мастило…

… целият ми живот, натъпкан в кашони с надпис „Чупливо!“…