Една тъжна коледна приказка

Понеже става въпрос за приказка, макар и тъжна, ще я започнем с „имало едно време“…

Имало едно време една елха. Някога, много отдавна, някъде около 1894 г. тя била най-обикновена шишарка в с. Забърдо, изникнала само на няколко километра от чудните скални мостове. Близо до реката и защитено от силните ветрове, дървото растяло право нагоре, с равномерно сплетени кичести клони. Покрай дървото минавал път, така че елхата векове наред пазила сянка и на селяните, и на пътниците, пък и на добитъка. Преживяло Балканската война, Първата световна война, Втората световна война, преврати и размирици… С годините черният път до дървото се превърнал в кълдъръмен, а кълдъръменият – в асфалтов. Дървото ставало все по-високо, все по-голямо, все по-силно и преминало през XIX, XX и XXI век… Достигнало височина 28 метра (колкото 12-етажна сграда) и възраст от 116 години!

В XXI век кметът на селото (Валентин Черпоков) много обичал да прави подаръци на пловдивския кмет, който пък от своя страна му отвръщал с други подаръци, най-вече парични. Един ден кметът на Забърдо решил, че вековното дърво му пречи, защото клоните му слизали прекалено ниско. И наредил – да се отсече из основи и да се изпрати като дар на пловдивския кмет… Събрали се кметовете, стиснали си ръцете и изпратили огромни машини да убият дървото.

Дървото, милото, нямало как да се защити от дървосекачите… Огромната му снага била повалена и понеже било толкова голямо, че нямало как да се събере дори на най-големия камион, отрязали десет метра от стъблото му. Остатъкът от трупа му натоварили в камиона и го завлекли към Пловдив…

Снимка: Facebook-група

Много пари, средства и усилия хвърлили пловдивските общинари и работници, за да закрепят здраво убитото дърво пред общината. Набили тялото на огромна кръстачка, завързали го с метални въжета за околните сгради и го накачулили със всевъзможни светлини и гирлянди, за да изглежда по-красиво…

След това общинарите цял месец с гордост се хвалели наляво и надясно, че Пловдив тази година имал най-голямото коледно дърво, че било цели 28 метра (макар и само 18 да достигнали до площада) и на цели 116 години…

И медиите тръбяли

Тръбяли

Тръбяли

И сякаш никой, ама никой, освен няколко блогъри и хората от една група във Facebook не виждал нещо нередно. А когато някой все пак се доберял до някой общинар, от там мъдро се оправдавали ту с неясни икономии в бюджета, ту с реплики като: „Засаждането на такова голямо дърво на главната е невъзможно заради голямата му коренова система и плитката ни главна защото под главната ако не е бетон, е стар римски анфитеатър или кабели и колектори и това дърво реално няма за къде да се хване.“

Някои им вярвали. Други се чудели защо просто не сложат изкуствена елха. Трети решили, че не главната, а главите им са плитки и недоумявали за какво говорят, още повече, че само на няколко метра встрани, от другата страна на общината, имало не по-малък смърч, естествено посаден и хванал се в градинката до фонтаните:

И така, огромното дърво, издъхвало бавно ден след ден пред погледните на хилядите пловдивчани и гости, решили да се разхождат по главната. И на връх Коледа, дървото все още изглеждало величествено отдалеч, но погледнато отблизо, красивото му доскоро тяло бавно започвало да се разлага… Листенцата му окапвали, клоните му клюмнали и… не знаем дали на някого Коледата е станала по-весела, но нас тази гледка ни натъжи:

116 години!!!
116 години и в крайна сметка дървото е убито от един селски кмет, за да зарадва един градски… Убито, за да краси един сив площад няколко дни, след което да бъде премахнато, насечено и изгорено в нечия камина.

Нас това определено не ни прави щастливи.
Нас ни е срам.

И ако за някой това все още е просто „едно дърво“, ще продължим със следното: В България има 253 града. Ако във всеки от тях отсичат по едно такова дърво всяка година, това означава 2530 отсечени огромни дървета, куп разходи и много нещастни хора като нас… А това, че все още стотици хиляди, дори милиони хора си взимат отсечена елха вкъщи и след това я изхвърлят, дори не знаем дали да коментираме. Но не бива да позволяваме това да се случи. А то се случва всяка година… И тази, и миналата, и по-миналата, а може би и следващата година…

Какво може да се направи?

За първата си Коледа в новото жилище си купихме изкуствено дръвче. Доста наподобява истинското, но бодлите му не бодат и не окапват, лесно може да се сгъне в по-компактен вид, по-леко е, струва по-малко и може да се използва всяка година… Вики му се радваше много, особено на лъскавите играчки и мигащите лампички. Но най-хубавото е, че ако всички си вземат такива дръвчета за Коледа (или пък естествени, които после могат да се вкоренят), дърветата няма да умират, а ще са там, където им е мястото – в планината.

Фондация „Екообщност“ започна инициатива „Елха с корен“ против отсичането на дървета за коледна украса в градовете. Можете да отпечатате специално приготвена от тях картичка и да я изпратите.

А за случая, който ви разказахме има група във Facebook… А ако догодина по това време пред Община Пловдив (както и пред останалите общини, разбира се) няма отсечено коледно дърво, ще сме много по-щастливи!!! Един добър пример за алтернатива е елхата пред Община Русе –  да, не е истинска, дори не е елха в точния смисъл на думата, но пък също е много по-красива и много по-щадяща природата. Ето снимка от далечната 2007-ма.

Весели празници!

10 интересни коледни традиции от цял свят

Коледа наближава…

Не само у нас, а и по света. Сигурно на много хора ще им се сторят странни нашите обичаи: коленето на прасе, отсичането на крушов пън (бъдник), коледната трапеза с постни ястия, мяукането на коледарите и техните песни, краваите, метеорологичните прогнози за годината, заспиването с орехи и т. н., и т. н.

Предлагаме ви десет коледни обичая от други държави. Надяваме се, че ще са ви интересни.


Белгия. Белгийците имат двама дядо Коледовци. Единият е Св. Николас, който наблюдава дали децата са добри или лоши. Другият белгийците наричат Пере Ноел и той има грижата да се провира през комините и да раздава подаръци на добрите деца.

Бразилия. Там вярват, че дядо Коледа живее в Гренландия, а не в Лапландия, както и че овчарите, които са станали свидетели на появата на Младенеца всъщност са жени.

Куба. Коледната меса се организира с фестивал, наречен Парандас. Там свещеникът изпраща своите подчинени (четци, прислужници, остиарии и др.) да барабанят из целия град с тигани и тенджери, за да извикат хората на коледната меса.

Естония. На Коледа цялото семейство се събира и всички заедно отиват в сауната.

Англия. При приготвяне на коледния пудинг, трябва да си пожелаете нещо преди да сложите първата подправка. Желанието ви обаче ще се сбъдне, само ако поръсвате всички подправки по посока на часовниковата стрелка.

Италия. Италианската традиция повелява не да се украсява елха с гирлянди и играчки, а дървена пирамида, украсена с плодове. Правят и специални сладкиши, наречени струфоли.

Япония. Японците считат за лоша поличба, ако получат червен плик или коледна картичка с преобладаващ червен цвят. При тях известията за починал близък пристигат в червени пликове, така че внимавайте какво пращате на японските си приятели.

Норвегия. В нощта на Коледа всички метли в Норвегия се крият. Местните считат, че вещиците и злите духове излизат през тази нощ и ако си намерят метла, която да яхнат, ще вилнеят и пакостят през цялата година.
Украйна. В Украйна смятат, че най-големият късмет е да откриете паяк или паяжина на елхата в коледната утрин. Това е причината, бизнесът с изкуствени паяци и паяжини да процъфтява.

Венецуела. Във Венецуела всички улици се затварят за автомобили в коледната вечер. Цялото население отива на църква с ролкови кънки и ролери.