Една тъжна коледна приказка

Понеже става въпрос за приказка, макар и тъжна, ще я започнем с „имало едно време“…

Имало едно време една елха. Някога, много отдавна, някъде около 1894 г. тя била най-обикновена шишарка в с. Забърдо, изникнала само на няколко километра от чудните скални мостове. Близо до реката и защитено от силните ветрове, дървото растяло право нагоре, с равномерно сплетени кичести клони. Покрай дървото минавал път, така че елхата векове наред пазила сянка и на селяните, и на пътниците, пък и на добитъка. Преживяло Балканската война, Първата световна война, Втората световна война, преврати и размирици… С годините черният път до дървото се превърнал в кълдъръмен, а кълдъръменият – в асфалтов. Дървото ставало все по-високо, все по-голямо, все по-силно и преминало през XIX, XX и XXI век… Достигнало височина 28 метра (колкото 12-етажна сграда) и възраст от 116 години!

В XXI век кметът на селото (Валентин Черпоков) много обичал да прави подаръци на пловдивския кмет, който пък от своя страна му отвръщал с други подаръци, най-вече парични. Един ден кметът на Забърдо решил, че вековното дърво му пречи, защото клоните му слизали прекалено ниско. И наредил – да се отсече из основи и да се изпрати като дар на пловдивския кмет… Събрали се кметовете, стиснали си ръцете и изпратили огромни машини да убият дървото.

Дървото, милото, нямало как да се защити от дървосекачите… Огромната му снага била повалена и понеже било толкова голямо, че нямало как да се събере дори на най-големия камион, отрязали десет метра от стъблото му. Остатъкът от трупа му натоварили в камиона и го завлекли към Пловдив…

Снимка: Facebook-група

Много пари, средства и усилия хвърлили пловдивските общинари и работници, за да закрепят здраво убитото дърво пред общината. Набили тялото на огромна кръстачка, завързали го с метални въжета за околните сгради и го накачулили със всевъзможни светлини и гирлянди, за да изглежда по-красиво…

След това общинарите цял месец с гордост се хвалели наляво и надясно, че Пловдив тази година имал най-голямото коледно дърво, че било цели 28 метра (макар и само 18 да достигнали до площада) и на цели 116 години…

И медиите тръбяли

Тръбяли

Тръбяли

И сякаш никой, ама никой, освен няколко блогъри и хората от една група във Facebook не виждал нещо нередно. А когато някой все пак се доберял до някой общинар, от там мъдро се оправдавали ту с неясни икономии в бюджета, ту с реплики като: „Засаждането на такова голямо дърво на главната е невъзможно заради голямата му коренова система и плитката ни главна защото под главната ако не е бетон, е стар римски анфитеатър или кабели и колектори и това дърво реално няма за къде да се хване.“

Някои им вярвали. Други се чудели защо просто не сложат изкуствена елха. Трети решили, че не главната, а главите им са плитки и недоумявали за какво говорят, още повече, че само на няколко метра встрани, от другата страна на общината, имало не по-малък смърч, естествено посаден и хванал се в градинката до фонтаните:

И така, огромното дърво, издъхвало бавно ден след ден пред погледните на хилядите пловдивчани и гости, решили да се разхождат по главната. И на връх Коледа, дървото все още изглеждало величествено отдалеч, но погледнато отблизо, красивото му доскоро тяло бавно започвало да се разлага… Листенцата му окапвали, клоните му клюмнали и… не знаем дали на някого Коледата е станала по-весела, но нас тази гледка ни натъжи:

116 години!!!
116 години и в крайна сметка дървото е убито от един селски кмет, за да зарадва един градски… Убито, за да краси един сив площад няколко дни, след което да бъде премахнато, насечено и изгорено в нечия камина.

Нас това определено не ни прави щастливи.
Нас ни е срам.

И ако за някой това все още е просто „едно дърво“, ще продължим със следното: В България има 253 града. Ако във всеки от тях отсичат по едно такова дърво всяка година, това означава 2530 отсечени огромни дървета, куп разходи и много нещастни хора като нас… А това, че все още стотици хиляди, дори милиони хора си взимат отсечена елха вкъщи и след това я изхвърлят, дори не знаем дали да коментираме. Но не бива да позволяваме това да се случи. А то се случва всяка година… И тази, и миналата, и по-миналата, а може би и следващата година…

Какво може да се направи?

За първата си Коледа в новото жилище си купихме изкуствено дръвче. Доста наподобява истинското, но бодлите му не бодат и не окапват, лесно може да се сгъне в по-компактен вид, по-леко е, струва по-малко и може да се използва всяка година… Вики му се радваше много, особено на лъскавите играчки и мигащите лампички. Но най-хубавото е, че ако всички си вземат такива дръвчета за Коледа (или пък естествени, които после могат да се вкоренят), дърветата няма да умират, а ще са там, където им е мястото – в планината.

Фондация „Екообщност“ започна инициатива „Елха с корен“ против отсичането на дървета за коледна украса в градовете. Можете да отпечатате специално приготвена от тях картичка и да я изпратите.

А за случая, който ви разказахме има група във Facebook… А ако догодина по това време пред Община Пловдив (както и пред останалите общини, разбира се) няма отсечено коледно дърво, ще сме много по-щастливи!!! Един добър пример за алтернатива е елхата пред Община Русе –  да, не е истинска, дори не е елха в точния смисъл на думата, но пък също е много по-красива и много по-щадяща природата. Ето снимка от далечната 2007-ма.

Весели празници!

Време е за действие!

Днес е Blog Action Day… Над 15 000 блога, над 20 милиона души ще прочетат по нещичко за опазването на природата…

 

Писах неведнъж за опазването на природата: за найлоновите торбички, за палтата от естествена кожа, за „Неудобната истина„, за това как да намалим разхода си на гориво, за екологичните автомобили…

 

Писах и за брошурата, която подробно описва защо е толкова важно да намалим вредното човешко влияние върху природата…

 

Писах не само аз, а и много други блогъри. Един човек не може да промени нещата сам, тъй както една пчела не може да оцелее сама. Но десетки хиляди пчели могат да произведат достатъчно мед за всички, да създадат здрав кошер и да отгледат наследниците си…

 

Спомням си един надпис в дирекцията на Природен парк „Русенски лом“: Природата не е това, което сме наследили от предците си, а това, което сме взели назаем от децата си.

 

 

Какво да направите?

 

Ето и някои прости съвети как можем да върнем по-голяма част от заема си:
    • Посадете дръвче. Колкото повече дървета, толкова по-добре.

 

    • Не взимайте найлонови торбички от магазина, когато нямате нужда от тях. Един хляб или едно мляко спокойно се носят и в ръка.

 

    • Когато можете да използвате дадена опаковка или торбичка отново, направете го.

 

    • Изхвърляйте отпадъците си разделно.

 

    • Купете си енергоспестяващи крушки. Една крушка от 5 лв. има 12 години живот и в крайна сметка излиза 4 пъти по-евтино от конкурентите си с нажежаема жичка.

 

    • Пестете водата. Спирайте кранчето, докато си миете зъбите; не го оставяйте постоянно течащо, докато миете чиниите; своевременно поправяйте всякакви течове.

 

    • Лампите също не е нужно да светят напразно. Ако сте в спалнята, няма смисъл телевизорът в кухнята да работи.

 

    • Когато напускате апартамента, изключете уредите от щепсела. Около 3% от сметката ви за ток се дължи на „standby“ режима на повечето устройства.

 

    • Пътувайте пеш и с колело, когато можете.

 

    • Ползвайте обществен транспорт. Освен по-екологичен, той е и страхотен начин да се запознаете с нови хора. Услуги като 3 на 100 са също полезна алтернатива.

 

    • Ако все пак ви се налага да пътувате с кола, поддържайте я в изправност, с точното количество и качество масло, с напомпани гуми, без излишни товари.

 

    • Ако планирате покупка на кола, замислете се за разхода й на гориво и вредните емисии.

 

    • Когато сте сред природата, постарайте се след като си тръгнете всичко да изглежда така, както е било и преди да сте дошли.

 

Какво печелите?

Финансова полза – сметките ви за ток и вода, както и разходите ви за гориво ще намалеят значително.

Морална полза – чувствате се по-малко гузен.

Социална полза – ще се почувствате част от хората, които са загрижени за природата… което е много по-удовлетворяващо от това да се почувствате част от хората, които не са загрижени.

В заключение…

„Да, бе, знам… аз съм супер загрижен за природата“ ще кажат някои, след което ще излязат от офиса, ще си купят дюнер, увит в салфетка, найлон, опаковка и цялото това чудо сложено в найлонова торбичка, ще изхвърлят найлоновата торбичка в кошчето за общи отпадъци и ще седнат в турбо-гъзарския си джип от 92-ра година, с който ще се забият в софийския трафик…

„И какво значение има? Всички го правят!“ ще кажат други.

Ако с този пост съм накарал един човек да ползва една найлонова торбичка по-малко, за мен има значение…

Палто от естествена кожа

Гледайте това преди да си купите въпросната дреха:

http://www.peta2.com/takecharge/swf/fur_farm.swf

Току виж сте си променили мнението…