Сафари в пустинята край Дубай

safari

Най-якото и запомнящо се нещо от екскурзията ни в Дубай се оказа именно пустинното сафари… След сериозно проучване в интернет, малко драми със сайтове-менте, наподобяващи оригинала (затова цъкайте точно този линк), избрахме Arabian Adventures и тяхното Sundowner Dune Dinner Safari.

Не, че знаем как са другите компании, но тази имаше най-висок рейтинг и останахме доволни. Иначе всички предлагат общо взето едно и също нещо и основните разлики са в качеството и марката на автомобила, дали ще ви вземат от хотела или от сборен пункт, има ли фирмата собствен лагер в пустинята или няколко фирми споделят общ, колко е качествена услугата като храна, време за фотосесии и красота на камилите (да, в ОАЕ често си организират и такива конкурси за красота!).

Понеже всички сафарита протичат горе-долу еднотипно, но въпреки това са невероятно изживяване, ще ви разкажем какво се случи при нас… Преди това, нека предупредим, че изживяването не се препоръчва за хора със слаби нерви, сърца и стомаси, бременни, малки деца и хора над 98 години, особено ако са яли 3 часа преди събитието…

safari-rollbars

И така, в уречения ден и час, един бяло-бежов Toyota Land Cruiser 4.0 V8 4WD дойде до хотела, за да ни вземе и още щом се качихме и видях ролбаровете от вътрешната страна на автомобила, разбрахме, че нещата са сериозни.

Пообиколихме из Дубай и скоро автомобилът летеше по магистралата, пълен на максималния си капацитет от 7 души:

  • Биляна и Петър (ние);
  • шофьорът ни Ахмед – мил индиец с доста опит в пустините, на когото обаче му беше първи работен ден в Arabian Adventures;
  • двойка от Чили, които бяха супер весели през цялото време;
  • висока двойка от Германия, които седяха най-отзад и не гъкнаха през цялото време (тук е мястото да кажем, че задните места в Land Cruiser-а са най-кофти, особено ако сте високи – не ви ги препоръчваме).

safari-highway

След близо час по магистралата, брандираните Тойоти ставаха все повече и повече, скоро отбихме по второкласен път, после – по третокласен и накрая паркирахме на площадка за регулиране на налягането в гумите.

safari-pumping-tires

Оказва се, че първото нещо, което трябва да направиш в пустинята, е да спихнеш гумите на автомобила – иначе рискуваш да се пръснат от горещия пясък, а и сцеплението става по-добро.

safari-desert-road

Тръгваме по черен път, т.е. жълт, съдейки по цвета на пясъка… Петър пита Ахмед:

– Добре, как различавате различните пустини? В моята страна е ясно – гора, планина, равнина: ясно си личи къде свършва едното и къде започва другото…
– Ето, тук пясъкът е жълт, но там в далечината става по-червен, защото съдържа повече желязо, в тази пустиня има пустинни зюмбюли, а в другата – не… когато си израснал тук, можеш да се ориентираш.

desert-sand

Говорим си, а колата върви по утъпкания път – гледката е приятна и дори малко скучна, а за пътят съм сигурен, че можем да го минем и с нашето Ауди А4… Но растителността намалява, дюните стават все по-високи и кроткият и спокоен Ахмед без никакво предупреждение прави рязък завой надясно и започва да шпори през дюните. Кроткият двигател на Тойотата ядосано напъва осемте си цилиндъра и колата започва да пори пясъчните вълни, понякога с изцяло вдигната предница и задница.

desert-dunes-toyota

„Добре, това с моята кола не го мога!“, помисля си Петър, докато се е вкопчил в един ролбар с едната ръка, но държи стабилно огромния фотоапарат с другата и снима. След 10-тина минути пристигаме в малко оазисче с палми, където ни дават инструктаж и ни разказват за сокола, националният символ на Обединените арабски емирства и как да го научим да ловува…

desert-dubai-falcon

Отправяме се обратно към колите и там, на хиляди километри от България, чуваме как някой вика:

– Пе-е-ешо-о-о!

В такива моменти осъзнаваш колко малък е светът всъщност… И колко голям е шансът да срещнеш своя колежка от София насред арабската пустиня в Дубай 🙂

safari-suv1

Тъй като бяхме в различни автомобили и трябваше да тръгваме, се разбрахме да се видим по време на вечерята…

desert-suv2

Следваше ново лудо препускане през дюните. Джипките вървят една след друга, на около 20-50 метра дистанция, засилват се и „скачат“, точно като на автомобилно състезание.

Ако залегнеш много рано, удряш лицето си в коленете. Ако залегнеш късно, при приземяването главата ти се удря в тавана. Точният момент на залягане се усвоява някъде след третата цицина на главата…

desert-parking

След още 10-тина минути конвоят се посъбра на един импровизиран „паркинг“ – сравнително равна площадка, поснимахме се и продължихме с още по-висока скорост. Газ до ламарината и гледаме как колите пред нас скачат от метър, метър и половина, а ние ги следваме само след секунди.

dubai-suv3

На една много висока дюна Петър видя как колата пред нас скача от може би три метра и изкрещя на английски:

– Big jump! Get down! (Голям скок! Залягайте!)

Дори самият Ахмед се стресна, натисна спирачката и… колата остана „по корем“ на върха на дюната. Ахмед пробва напред-назад, но нямаше никакъв смисъл: четирите колела на автомобила просто бяха във въздуха и се въртяха отчаяно на празен ход.

– Ееех, затова не го обичам червения пясък… – каза Ахмед и извади една малка лопатка, с която почна да копае пясъка около колата. Нямаше никакъв смисъл – лопатката беше толкова малка, че същият ефект можеше да се постигне и с шепи.

desert-safari-stuck-car

Помолиха ни да се отдалечим и да си поснимаме, а Ахмед и негов колега-шофьор започнаха да дърпат внимателно колата с въже. Лошото е, че трябва да си много внимателен, защото ако тегленият автомобил, който е високо, се освободи, има опасност да се свлече надолу и да удари теглещият.

Но, така или иначе, момчетата се оправиха, Ахмед набримчи Тойотата с над 100 км/ч покрай дюните и всички части по окачването на колата бяха на предела на силите си.

safari-high-speed-desert-road

Имахме чувството, че дори и нашето човешко „окачване“ едва издържа постоянното тресене, но в крайна сметка взехме „за норматив“ последната третина от пътя и успяхме да си направим чудесна пустинна фото-сесия по залез слънце.

desert-bilyana

А залязващото слънце в пустинята е прекрасно почти колкото Биляна…

desert-sunset

Когато слънцето се скри зад хоризонта, продължихме още малко и пристигнахме до бедуинския лагер, на чийто вход ни очакваха група камилари.

kamilari

Тук е мястото да кажем две неща: гледайте първо да се качите на камила. За всичко останало има предостатъчно време, но движеща се камила след залез слънце се снима трудно, така че гледайте това да е първата ви дейност, докато сте в лагера.

peter-bilyana-camels

И второ, има фотографи, които ще ви снимат и ще ви карат да им позирате, но само ще ви изгубят от ценното време и после ще ви искат по 100-200 AED за снимка!!! Усетихме това навреме и срещу десет пъти по-малък бакшиш, помолихме камиларя да ни снима с нашия апарат. Получи се супер.

peter-bilyana-camels-2

Забавно беше обаче какво се случи с хората, които все пак решиха да си закупят снимки. Тъй като всичко е предплатено, малко хора се сещат да носят голяма сума пари насред пустинята. И се оказва, че там, в средата на нищото, можеш да платиш с кредитна карта. За целта арабите са издигнали грамадна камара от скали, върху които търговецът се качва с POS-терминала в ръце, след което го вдига към небето и изрича на арабски нещо като „أوه، انتم، آلهة فيزا وماستر كارد، الموافقة على هذه الصفقة الآن“ („О, богове на Visa и Mastercard, нека тази транзакция мине!“), транзакцията минава, човекът слиза и поема картата на следващия клиент.

desert-safari-people-camels

И така, как да се качите на камила? Подхождате винаги от лявата страна на животното. Дълго се чудехме защо, но след кратка справка с Google, разбрахме. Така е от исторически времена и важи както за камили, така и за слонове, коне и всякакви други ездитни животни. За да извадиш меча с дясната си ръка, най-лесно е той да е отляво на пояса ти. А щом е отляво, качвайки се отдясно на животното, има голям шанс да го закачиш и нараниш с меча си. Затова трябва да се качваш винаги отляво.

on-top-of-camel

А как да слезете от камила? Отговорът на този въпрос може да ви струва и 50 EUR, ако не четете блога ни и се поддадете на някои нахални камилари в Египет, примерно, където сме чували, че качването на туристите е безплатно, но слизането им от камилата струва скъпо (само да припомним, че камилата е доста по-висока от кон). Отговорът е: хващате се за седлото и се облягате назад с цялата тежест на тялото си. Камилата няма кой знае колко силна задница и кляка.

desert-camp

В лагера можете да карате сандборд (сноуборд по пясъчна дюна, но е доста по-бавно и скучно от снега), да пояздите камила (обиколкота е към 100 метра, колкото да се снимате на нея), да пушите наргиле (не се различва от добрите наргиле-барове у нас), да си къносате ръката (ако сте жена) и да си похапнете вкусно, докато гледате кючекчийка… ние заложихме на последното, заедно с другата двойка българи.

desert-bread

Луната се появи над пустинното небе и за първи път я видяхме по този начин – осветена изцяло отдолу. Да, когато си на Екватора, Луната изглежда различно, както можете да прочетете и тук (откъдето е взето и изображението):

Moon-observer

Бързо се досещате защо на върховете на джамиите Луната е изобразена именно по начина, по който се вижда от Eкватора, както и откъде произлизат рогата на Сатаната, нали?

desert-fruits

И в сладки приказки за пустинята, луната, кючека и какво ли още не, в крайна сметка се разбрахме с другата двойка българи, че на следващия ден отиваме заедно в Абу Даби…

night-suv

Качиха ни обратно на джипките и излязохме от пустинята много по-бързо, отколкото дойдохме, очевидно сме направили кръг. Ахмед напомпи гумите обратно и тъкмо да напусне резервата, когато един униформен го извика при себе си и дълго разговаряха, преди Ахмед да се върне при нас с кисела усмивка:

– Всичко наред ли е, Ахмед?

– Почти… Ограничението в пустинята е 50 км/ч, а аз съм карал със 100 км/ч и са ме снимали… Спийд камера насред дюните в пустинята, можеш ли да си представиш?!

Не! Но арабската пустиня не спираше да ни изненадва от началото до края на това уникално изживяване. До нови срещи със следващия ни разказ от Абу Даби!

night-pumping

Сексът и градът 2

Жанр: романтична комедия / драма

Официален сайт: http://www.sexandthecitymovie.org/

Трейлър: http://www.youtube.com/watch?v=XKQ5yRFkBnE

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1261945/

Световна премиера: 27 май 2010 г.

Режисьор:

Μайкъл Патрик Кинг

Участват:

Сара Джесика Паркър, Ким Катрал, Кристин Дейвис, Синтия Никсън, Крис Нот, Евън Хендлер, Джон Карбет, Дейвид Егенберг, Пенелопе Круз, Лайза Минели и др.

Гледат:

Биляна Събева, Петър Събев и др.

Оценка:

Разнородна (четете по-надолу)

Биляна:

Очаквах продължението на филма с голямо нетърпение, но периодът на неговата премиера в България съвпадна с ремонтите и обзавеждането  на новото ни жилище (който скоро е правил ремонт и то спазвайки срок, знае за какво говоря). Казах си: „Е, какво пък, ще го гледам след седмица-две с приятелки…“. Докато днес, прибирайки се с Петър от поредния строителен хипермаркет той изненадващо ми предложи: „Хайде да отидем тази вечер на „Сексът и градът 2“. Бях шокирана точно мъжът ми да го изрече. Знам, че не е фен на сериала, затова искам тук да му благодаря за хубавото преживяване. Ти си вълшебник, знаеш защо! 🙂

И така, ето какво се случва „след като кажеш „ДА“ на любимия“…

Веднага след като излязохме от салона започнахме да обсъждаме темите, които присъстваха в сюжета. Решихме тук да изложим своята (женска и мъжка) гледна точка по водещите акценти от филма. Искам първо да посъветвам тези от вас, които не са гледали филма, а имат желание да го направят, да не четат по-надолу. Повярвайте ми, по-добре да не знаете какво се случва във втората част.

Кои са някои от най-важните моменти във филма:

  • сексът (разбира се);
  • сексът и брачният живот;
  • работата;
  • щурите купони;
  • старостта/младостта;
  • красотата;
  • ревността;
  • споделянето на проблем с приятел/ки;
  • гей-обществото;
  • женската независимост;
  • децата и семейството;
  • възпитанието и грижите за децата;
  • срещата със старата любов;
  • искреността и доверието между партньорите;
  • умората от ежедневието и страхът от скука в брака;
  • сблъсъкът на култури, бит, ценностна система;
  • толерантността
  • и т.н.

Според мен сериалът и филмовите версии след това успяха по достъпен и искрено забавен начин да освежат ежедневието на милиони жени и мъже по света (сигурна съм, че мъжете фенове не са никак малко, днес в киносалона това си пролича). Свободното обсъждане на теми, които допреди няколко години са били „трудни“ за говорене, но които вълнуват всяка жена се оказа печалившата комбинация за продуцентите на продукта. Как най-добре би избягала от монотонните си дни една жена? Как би релаксирала? Начините са много, но един от най-успешните, за които аз се сещам са: пътешествия, истинска романтика с любимия, сладки приказки с приятелка, избор на шеметни тоалети, обувки и аксесоари… пък било то и само като наслада за окото! Всичко това присъства във филма и най-хубавото е, че всяка жена може да намери себе си в образа на една от героините. Не по-маловажен е и фактът за избора на актьорски състав. Ето защо вече очаквам с нетърпение и третата част!

Петър:

Преди време ходих на първата част на „Сексът и градът“, фирмено… Колежките се хилеха и се побутваха, а колегите (всъщност, аз и още едно момче) отчаяно се опитвахме да вникнем в сюжета на филма… и не успяхме! Затова силно се зачудих дали пък втората част няма да е по-добра от първата – при условие, че Виктория Бекъм и Кейти Холмс също са искали да получат роля, но не им се е отворил парашутът… Надявах се тайно и че този път ще напрегна женската си интуиция и сензитивност докрай и ще успея да „прихвана“ нещо от филма… И предложих на Биляна да отидем и да го изгледаме.

Няма да ви казвам много за филма, но по-голямата част от действието се развива в Абу Даби (но е заснета в Мароко)… Ще ви кажа няколко важни факта за Абу Даби.

Първо, изговаря се „Áбу Дáби“, „ъбудъби“ ще казвате на кучето си…

Второ, Абу Даби е столицата на Обединените Арабски Емирства, а Дубай щеше да е провинция, ако не се намираше на крайбрежието, щото както варненци и Ърнест Хемингуей казват „всичко, което е далеч от морето, е провинция“…

Трето няма да има, щото се отплеснах, но ако ви се чете за ОАЕ, четете в блога на Микинцето, която свързвам пък с ето тази уникална история за „Сексът и града“… пак се отплеснах!

Истината е, че за филма нямам кой знае какво да кажа – отново нищо не схванах… Не, че филмът е тъп, по-скоро аз съм тъп, но откровено се възхищавам как са направили филм, който толкова да се харесва на единия пол, а да остане толкова неразбран за другия… Под „разбирам“ нямам предвид дали съм схванал сюжета, а онзи неистов пламък в очите на жените, когато видят апартамента на Кари, луксозния хотел в ОАЕ, някоя прекалено „откровена“ (не се сещам за по-точна дума) реплика или поредния изкелиферчен тоалет…. Предполагам, че и така трябва да е – иначе според филма попадам в категория „гей“.

Все пак, мили мъже, във филма има готини плажове (арабски), готини мадами (ирландски), готини коли (немски)… Мислете си за ирландски плажове, немски мадами и коли на арабски производители и ще видите, че и по-зле може да бъде.

Разбрах и още нещо – на Микинцето никак не й е лесно в ОАЕ; аз не съм сигурен, че бих преодолял огромната пропаст между културите (ако бях жена, де)…

В заключение – който е харесал първата част (или сериала), предполагам, че ще е във възторг и от „Сексът и градът 2“. Останалите ще са само в „…торг“.

Как се правят вестникарските заглавия…

Днес вестниците ни засипват с кое от кое по-тъпи заглавия… Някой умен човечец се е сетил да улесни журналистите и е направил едно доста добро генераторче:

http://avtanski.com/kucheto/cgi-bin/zaglavie_bg.cgi

Аз лично си харесах следните заглавия, по които може да се напишат подробни статии:

Пловдив избра домат за кмет
Японци предричат масови протести

Блондинка трови мравояди-страшилища с аспирин
НАСА отрича

Магаре скри шапката на Пинокио на световното по шах

Шапките от пилешка кожа на Гучи мамят от витрините в София

Изненадайте гаджето с отвара от камили

Чай от домати лесно чисти стари лекета от пържоли

Луд откри как да прави кокаин от Слънцето