Абу Даби: Арабска приказка в златно

Абу Даби

Като част от екскурзията ни до Дубай решихме да отскочим и до Абу Даби (произнася се „А̀бу Да̀би“, а не „Абу̀ Дабѝ“). Ами така, де, стига с тия провинциални истории – столицата на Обединените арабски емирства е именно Абу Даби, а не Дубай.

Както вече споменахме, разстоянията са доста големи и решихме да си наемем автомобил. За да карате кола в ОАЕ, трябва да имате арабска книжка, но Дубай и Абу Даби имат споразумение с повечето държави в ЕС, че европейските шофьорски книжки важат на тяхната територия. За съжаление България все още не е сред тези държави и ви е необходима международна шофьорска книжка, която можете да си извадите от СБА (срещу снимка и 20 лв.) и има валидност 1 година. Колкото до автомобила, първоначално мислехме да е спортен роудстър кабриолет, но се отказахме – наемът на такива коли е твърде висок и просто не са най-добрият вариант за прашната пустиня и жаркото слънце. Решихме да си запазим това удоволствие за някоя бъдеща екскурзия по Лазурния бряг и си взехме един от най-евтините възможни варианти – Opel Corsa. Докараха ни един автомобил, който имаше голям брой леки удари, малки драскотини и други дребни забележки, така че описът ни отне 20-тина минути, а схемата на приемно-предавателния протокол изглеждаше сякаш децата са я оцветявали с химикал. След като спазихме всички съвети при наемане на кола, които даваме на читателите си, редно е да споменем и някои нарушения на Закона за движението по пътищата и съответните наказания в ОАЕ (напомняме че 1 лев е приблизително 2 AED):

  • Опасно каране или състезание – 2000 AED и конфискуване на превозното средство за 30 дни;
  • Разпиляване или изтичане на товар по пътя – 3000 AED;
  • Показване на среден пръст на друг водач – 1 месец затвор;
  • Изпреварване от аварийна или бус лента – 600 AED и 1 месец затвор;
  • Каране под въздействие на алкохол или наркотици – съдът решава наказанието (затвор или смъртна присъда) и конфискуване на превозното средство за поне 60 дни;
  • Напускане на местопроизшествието при ПТП – същото като при алкохол;
  • ПТП с жертви – съдът отново решава, но минимумът е 1 година затвор и 20000 AED…

opel-corsa

– Любов… малко нервен ми изглеждаш… – каза Биляна.
– А, не, бе, що? – отвърна Петър.

dubai-roads

И потеглихме… Ние двамата и другата двойка българи – приятелите ни Милианна и Владимир, с които случайно се срещнахме в арабската пустиня.

От Дубай до Абу Даби

Първи проблем: сградите в Дубай са прекалено високи и GPS-ът получи точен обхват едва на 10-тата минута каране. Принципно като знаеш посоката, не е проблем, но се превръща в такъв по сложните дубайски разклонения, където трябва да хванеш примерно втората от общо шест ленти, или отиваш в коренно различна посока.

Когато преди 8 години Петър писа за Opel Corsa в блога, той знаеше, че някой ден ще я кара… Просто не знаеше, че ще е между Дубай и Абу Даби! Скоро излязохме от града и хванахме магистралата.

Abu_Dhabi_highway

Шест до осем ленти, перфектен асфалт (сякаш 150-те км са изляти наведнъж, без нито една кръпка), но и speed-камери на всеки 500 метра. Това за нас няма значение – като пуснеш климатика, изнасиленият от предишни наематели еднолитров двигател с четири души в колата просто няма сили за повече от разрешените 120 км/ч. След малко повече от час вече сме в Абу Даби.

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – първи опит

sheikh-zayed-mosque

Влизаме в града и се насочваме към може би най-голямата забележителност: джамията „Шейх Зайед“ (носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян – първи президент на ОАЕ, нейн основател и погребан именно в нея). Джамията се намира на входа на Абу Даби (т. е. добре е да е вашата първа или последна дестинация) и е най-големият мюсюлмански храм в Обединените арабски емирства. Известна е и като Голямата джамия – открита е през 2007 г. и към момента е осмата по големина в света. Но в петък (това в ОАЕ си е като неделята у нас) по време на националния им празник джамията е отворена едва след 17 ч. Добре, ще минем на връщане. Правим си няколко дневни снимки и се качваме обратно в колата. Тъкмо да тръгнем и с нас се изравнява огромен полицейски Ford Raptor, местният патрул. Двама полицаи с огромни бради, още по-огромни тъмни очила и искрящо бели зъби, конфигурирани в широки усмивки явно ни мислят за местни и дори ни поздравяват на арабски… После виждат огромния фотоапарат, бързо вдяват, че сме чужденци, отново поздравяват на английски с вежлива усмивка, пришпорват Форда на макс и ни оставят да си снимаме спокойно. Дори в Лондон не сме виждали толкова любезни полицаи, а се оказва, че и в техническо отношение са на светлинни години напред…

Да, рекламата идва малко в повече, но за колко държави знаете, в които въобще полицията си прави реклама? Продължаваме към крайбрежието на Абу Даби:

Marina Mall и Heritage Village

Abu_Dhabi_marina

Следващия час убихме в Марина мол. Първо, за да отбележим, че сме били на мол и в Абу Даби (само кифлите и шопинг-маниаците ще ни разберат).

Abu_Dhabi_marina_mall

Второ, защото макар и да е малък в сравнение с дубайските мастодонти, все пак говорим за 5 етажа и над 400 магазина с екзотични имена като „Mohammad Rasool Khoory & Sons Co.“ (луксозни часовници) и „Aziz Saloon“ (бръснарницата на Азис, който няма нищо общо с нашия).

Abu_Dhabi_marina2

Трето, защото е приятно да гледаш яхтите, акостирали край марината и на фона на огромния, висок и стъклен Дубай, Абу Даби ни се стори като приятен курортен град.

Abu_Dhabi_flags

И четвърто, защото на няколкостотин метра от Marina Mall се намира Heritage Village, но тъй като хванахме националния им празник, музеят не работеше (оказва се, че и по принцип работи два-три дни в седмицата, така че проверете сайта, за да не останете разочаровани). Иначе вътре може да намерите информация за живота в пустинята, традиционни умения, жилища и оръдия на „пустиняците“ (не говорим за врачанско, разбира се), техните храна, билки, кафе и подправки… но всичко това остана зад ето тази врата:

Abu_Dhabi_heritage_village

Жалко! Отправяме се към един ресторант, където трябва да се срещнем с нашата приятелка

Весислава

Ако трябва да говорим за забележителностите в Абу Даби, Весислава определено е една от най-красивите и готини такива. Първо е от Пловдив (града на Биляна), второ е фен на група ФМИ (групата на Петър), трето е страхотен човек и приятел, четвърто е много добър музикант и пето – работи в Емирейтс Палас като челист (да, свири на виолончело). Редът на гореспоменатите факти щеше да е променен, но при две жени, които твърдят, че Пловдив трябва да е винаги на първо място, Петър се предаде.

vesislava

И тъй, хапнахме си до насита в уютен италиански ресторант, като доста наблегнахме на изпечена цяла глава чесън с малко зехтин, намазана върху препечена филийка! Невероятно вкусно е, заклеваме се! И след като Весислава ни уреди солидна отстъпка (благодарим!), беше време и петимата да се конфигурираме някак в Корсата. Така веселата ни българска компания, сбъчкана в малкия автомобил и ароматизирана със свеж чеснов дъх се отправи не къде да е, а към

Емирейтс Палас

emirates-palace-building

Емирейтс Палас е едно от най-подходящите места да се появи човек с дъх на чесън (добре, че накрая някой все пак намери пакетче дъвки). Това е един от най-луксозните хотели в света и може би най-скъпият от гледна точка на разходи за строителство. Хотелът е построен само за 3 години и 3 месеца, като строителството му приключва през февруари 2005 г. Архитектурният му стил е явна демонстрация на арабската култура и това е една от причините хотелът да е паметник на културата и да не е частен, а собственост на правителството на Абу Даби, макар да е отдаден на концесия на Кемпински. Въпреки че много хора наричат хотела „7-звезден“, тази класификация официално не съществува (т.е. си има максималните 5 звезди), но пък изживяването си е 7- и дори 10-звездно.

emirates-palace-beach

Всъщност можете да отседнете в най-евтината стая и в най-слабия сезон за малко под 800 лв./вечер, но цените за „скромен“ суит от 680 кв. м могат да достигнат и над AED 50000 за нощувка. Като се добавят 16% такси, бакшиши и разни дребни екстри като румсервиз, една нощувка в хотела може да ви струва колкото покупката на малък апартамент в България, а най-луксозните апартаменти дори не се предлагат на „простосмъртни“ (или поне ги няма в Booking.com, откъдето наистина можете да си запазите стая дори в този хотел).

emirates-palace-corridor

Сградата на двореца Emirates Palace е точно един километър от край до край, като в нея се помещават 302 стаи и 92 апартамента, до които се стига през над 7000 врати и 140 позлатени асансьора.

emirates-palace-elevator

Около тях е облицовано с над 110 000 куб. метра мрамор (13 различни вида, от Италия, Испания, Китай и Индия), а в целия хотел се помещават точно 1002 полилея от кристали „Swarovski“. Официално не се знае колко злато е вкарано в строежа на хотела, но се говори, че става въпрос за между 28 и 40 тона чисто злато.

golden-walls

Сградата е заобиколена от 85 хектара градини с 8000 дървета, 1300 метра плажна ивица (при това най-хубавият плаж в Абу Даби), а в случай, че ви е писнало да се появявате с някакви смешни Lamborghini, Ferrari и S-класи, са налични и две хеликоптерни площадки.

hotel-surroundings

Само кухните са 128, в които работят 170 майстор-готвачи с техните помощници, а пералните помещения на хотела имат дневен капацитет от 6 тона пране… вече би трябвало да сте придобили представа за какво става въпрос. А Весислава като един от 2600-те служители на хотела ни вкарва във вътрешния му двор направо с колата…

Чувствали ли сте се като на прием по джапанки, а?

Мъничката ни Corsa тихичко се движи по мраморните алеи с цвят на пустинен пясък край палми и фонтани… След кратко лутане намираме съответния тунел, влизаме в огромен паркинг с капацитет 800 места и паркираме между един Rolls Royce и един Range Rover. Оставяме Корсата като малка бяла принцеса с двата си черни бодигарда и се запътваме към входа.

Влизаме в хотела и зяпваме…

emitares-palace-inside

Всичко е златно, всичко блести!!! Мраморът на пода в огромната бална зала с капацитет 2400 души е съчетан в невероятни краски, а над нея е пуснат 4-етажен флаг на ОАЕ…

emirates-palace-hall

– Е, моят офис не е никак лош, но твоят определено е по-готин! – шегува се Петър с Весислава, минавайки покрай „златен банкомат“ със злато за „из път“.

gold-to-go

Весислава ни разхожда из хотела – слизаме по разкошно стълбище със златен парапет, качваме се по „златен“ ескалатор и накъдето и да се обърнем виждаме златни детайли, изпипани до съвършенство.

emirates-palace-escalator

Голямо впечатление правят и два огромни ръчно изтъкани килима на стената, от двете страни на главното стълбище. Те изобразяват Емирейтс Палас по изгрев и по залез слънце.

emirates-palace-carpet

Обикаляме още малко сред десетките коридори, надникваме към плажа и градините, след което решаваме, че ни е време да „гаврътнем“ по едно кафе, така и така сме тук.

emirates-palace-another-corridor

Петър избира да пробва едно „камелчино“ (капучино с камилско мляко), а Биляна си поръчва „златно капучино Емирейтс Палас“.

golden-coffee

След малко топлите напитки пристигат – капучиното на Биляна е поръсено с истинско злато. Как да не си направиш кифленско селфи „със златни джуки за разкош“, а?

bilyana_selfie_Abu_Dhabi_emirates_palace

Между другото, всяка година тук се изяждат над 5 кг злато само с въпросното капучино. И докато ние се наслаждавахме на топлите напитки, Веси отиде да се подготви за работа. След броени минути се появи като принцеса от приказките -със спираща дъха златна рокля… И засвири на метри от очите ни, специален видео-поздрав от Емирствата за децата ни със саундтрака от любимото им филмче:

Време е да си тръгваме. Викаме сметката – 100 лв. за две „кафенца“ си е най-скъпото кафе, което сме пили, признаваме си. Но и никога не е било в такава приказна обстановка!

doors

Кимаме си с Весислава за „чао“ и се отправяме към изхода. Още чуваме мекия, копринен, топъл звук от виолончелото ѝ. Свири „See You Again“ и ни просълзява…

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

emirates-palace-palms-night

Излизаме навън и с изумление виждаме, че вече е тъмно. Изобщо не сме усетили часовете в хотела. Всичко сякаш в наша чест е осветено в бяло, зелено, червено.

emirates-palace-night

Красивите фонтани, палмите и множеството стълби са изцяло преобразени. Отправяме се към паркинга, палим Корсата и потегляме обратно към Дубай, а в главите ни още звучи

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Какво пропуснахме?

Много неща! Само на остров Яс си заслужава да се отделят няколко дни, заради Ferrari World (увеселителен парк с най-бързото влакче в света, изцяло посветен на марката Ferrari), Yas Marina (където можете да видите едни от най-скъпите яхти в света, както и да покарате велосипед или да побягате по истинска писта за Формула-1), Yas Waterworld (за любителите на водни пързалки и гмуркания под вода), както и новостроящия се Warner Bros. увеселителен парк, който ще е завършен през 2018 г.  Но за един ден – толкова!

abu-dhabi

Или почти. Не бяхме забравили какво ни чака на изхода на града… И след Емирейтс Палас донякъде не вярвахме, че друга сграда в Абу Даби може да ни впечатли. О, колко грешахме!

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – втори опит

emirates-sheykh-zayed

Със залеза на слънцето, трафикът в Абу Даби се увеличи, а „баничарките“ и сервизните камиони отстъпиха място на местните емирати в лъскави кабриолети. Вече сме на края на града и пред нас за втори път се извисява джамията „Шейх Зайед“. Чувстваме се като герои от „Аладин и вълшебната лампа“. Величествени бели куполи се осветяват от приказна синя светлина и се разстилат отново по земната повърхност, отразявайки арките и колоните във водата около джамията.

sheykh-zayed-side

Паркираме и оглеждаме тази невероятна структура. Дизайнът на джамията е вдъхновен от мавританската и монголската храмова архитектура, по-специално от джамията Хасан II в Казабланка и Бадшахи в Лахор, повлияли пряко в разпределението и разположението на купола. Нейните извити арки символизират мавританската архитектура, а минаретата са класически арабски. Не сме архитектурни експерти, но можем да усетим гениалността на създателите ѝ – сякаш сме в странна смесица от сън и оптически илюзии…

sheykh-zayed-optical-illusions

Отправяме се към входа. Жените обаче не могат просто да влязат в джамията – трябва да са с покрити коси и дрехи, скриващи цялото им тяло до глезените. Така че Биби и Мили отидоха да се преоблекат, а Петър и Влади използваха времето за снимки…

sheykh-zayed-entrance

57 купола покриват основната сграда и външния двор. Всички те са украсени с бял Бианко мрамор от Пиетрасанта в Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. В четирите вътрешни ъгъла на джамията се издигат минарета, всяко на около 115 м. височина.

sheykh-zayed-mozaika

Дворът е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Това е най-голямата мраморна мозайка в света и благодарение на тази огромна площ „Шейх Зайед“ може да побере 40 000 поклонници наведнъж.

peter_bilyana

След като отново всички се събираме, с прилежно измити краченца, влизаме в основната зала.

stenaСамо в нея могат да се съберат около 9000 богомолци, а в близост до нея има още две стаи с капацитет от 1500 човека, които се ползват от жени.

kilim

Както вече разбрахте, Голямата джамия в Абу Даби е носителка на няколко световни рекорда. Най-впечатляващият от тях е този за най-голям килим – 5 627 кв. м. Изтъкан е от около 1200 ирански тъкачки и тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук. Възелчетата на килима са приблизително 2 268 000 000, а за да може да бъде постлан в джамията, покривът ѝ е издигнат след поставянето му. А най-якото е, че не просто можете, а дори ще ви накарат да ходите боси по този килим (но няма да ви разрешат да седнете върху него).

sheykh-zayed-polilei

Над нас се извисява огромен полилей. Общият им брой в „Шейх Зайед“ е седем (всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски), като тук се намира и някогашният най-голям полилей в света – 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Но това не е пречка дълго да не сваляме поглед от него.

sheykh-zayed-inside

Та, вървим си боси по най-големия килим в света, зяпнали сме втория по големина полилей и се наслаждаваме на огромните мраморни колони с инкрустиран седеф… общо взето нормална петък вечер!

abu-dhabi-mosque-sheykh-zayed-entrance

Няма как да ви опишем с думи чувствата, които изпитахме по време на посещението си в Абу Даби, но със сигурност беше някакъв странен коктейл от възхищение, респект, забавления, приказност, автентичност, нежен звук от виолончело, арабски бурки, камилско мляко, ароматна скилидка чесън, двигателен шум на Ферари и всичко това, покрито със злато, разбира се…

glass

Качваме се в колата и поемаме по скучната шестлентова магистрала към Дубай. И от радиото отново се чува:

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again



Реклама:

Booking.com

А дори не сме го включили.

Довиждане, Абу Даби! Благодарим ти за тази прекрасна арабска приказка…

Сафари в пустинята край Дубай

safari

Най-якото и запомнящо се нещо от екскурзията ни в Дубай се оказа именно пустинното сафари… След сериозно проучване в интернет, малко драми със сайтове-менте, наподобяващи оригинала (затова цъкайте точно този линк), избрахме Arabian Adventures и тяхното Sundowner Dune Dinner Safari.

Не, че знаем как са другите компании, но тази имаше най-висок рейтинг и останахме доволни. Иначе всички предлагат общо взето едно и също нещо и основните разлики са в качеството и марката на автомобила, дали ще ви вземат от хотела или от сборен пункт, има ли фирмата собствен лагер в пустинята или няколко фирми споделят общ, колко е качествена услугата като храна, време за фотосесии и красота на камилите (да, в ОАЕ често си организират и такива конкурси за красота!).

Понеже всички сафарита протичат горе-долу еднотипно, но въпреки това са невероятно изживяване, ще ви разкажем какво се случи при нас… Преди това, нека предупредим, че изживяването не се препоръчва за хора със слаби нерви, сърца и стомаси, бременни, малки деца и хора над 98 години, особено ако са яли 3 часа преди събитието…

safari-rollbars

И така, в уречения ден и час, един бяло-бежов Toyota Land Cruiser 4.0 V8 4WD дойде до хотела, за да ни вземе и още щом се качихме и видях ролбаровете от вътрешната страна на автомобила, разбрахме, че нещата са сериозни.

Пообиколихме из Дубай и скоро автомобилът летеше по магистралата, пълен на максималния си капацитет от 7 души:

  • Биляна и Петър (ние);
  • шофьорът ни Ахмед – мил индиец с доста опит в пустините, на когото обаче му беше първи работен ден в Arabian Adventures;
  • двойка от Чили, които бяха супер весели през цялото време;
  • висока двойка от Германия, които седяха най-отзад и не гъкнаха през цялото време (тук е мястото да кажем, че задните места в Land Cruiser-а са най-кофти, особено ако сте високи – не ви ги препоръчваме).

safari-highway

След близо час по магистралата, брандираните Тойоти ставаха все повече и повече, скоро отбихме по второкласен път, после – по третокласен и накрая паркирахме на площадка за регулиране на налягането в гумите.

safari-pumping-tires

Оказва се, че първото нещо, което трябва да направиш в пустинята, е да спихнеш гумите на автомобила – иначе рискуваш да се пръснат от горещия пясък, а и сцеплението става по-добро.

safari-desert-road

Тръгваме по черен път, т.е. жълт, съдейки по цвета на пясъка… Петър пита Ахмед:

– Добре, как различавате различните пустини? В моята страна е ясно – гора, планина, равнина: ясно си личи къде свършва едното и къде започва другото…
– Ето, тук пясъкът е жълт, но там в далечината става по-червен, защото съдържа повече желязо, в тази пустиня има пустинни зюмбюли, а в другата – не… когато си израснал тук, можеш да се ориентираш.

desert-sand

Говорим си, а колата върви по утъпкания път – гледката е приятна и дори малко скучна, а за пътят съм сигурен, че можем да го минем и с нашето Ауди А4… Но растителността намалява, дюните стават все по-високи и кроткият и спокоен Ахмед без никакво предупреждение прави рязък завой надясно и започва да шпори през дюните. Кроткият двигател на Тойотата ядосано напъва осемте си цилиндъра и колата започва да пори пясъчните вълни, понякога с изцяло вдигната предница и задница.

desert-dunes-toyota

„Добре, това с моята кола не го мога!“, помисля си Петър, докато се е вкопчил в един ролбар с едната ръка, но държи стабилно огромния фотоапарат с другата и снима. След 10-тина минути пристигаме в малко оазисче с палми, където ни дават инструктаж и ни разказват за сокола, националният символ на Обединените арабски емирства и как да го научим да ловува…

desert-dubai-falcon

Отправяме се обратно към колите и там, на хиляди километри от България, чуваме как някой вика:

– Пе-е-ешо-о-о!

В такива моменти осъзнаваш колко малък е светът всъщност… И колко голям е шансът да срещнеш своя колежка от София насред арабската пустиня в Дубай 🙂

safari-suv1

Тъй като бяхме в различни автомобили и трябваше да тръгваме, се разбрахме да се видим по време на вечерята…

desert-suv2

Следваше ново лудо препускане през дюните. Джипките вървят една след друга, на около 20-50 метра дистанция, засилват се и „скачат“, точно като на автомобилно състезание.

Ако залегнеш много рано, удряш лицето си в коленете. Ако залегнеш късно, при приземяването главата ти се удря в тавана. Точният момент на залягане се усвоява някъде след третата цицина на главата…

desert-parking

След още 10-тина минути конвоят се посъбра на един импровизиран „паркинг“ – сравнително равна площадка, поснимахме се и продължихме с още по-висока скорост. Газ до ламарината и гледаме как колите пред нас скачат от метър, метър и половина, а ние ги следваме само след секунди.

dubai-suv3

На една много висока дюна Петър видя как колата пред нас скача от може би три метра и изкрещя на английски:



Реклама:

Booking.com

– Big jump! Get down! (Голям скок! Залягайте!)

Дори самият Ахмед се стресна, натисна спирачката и… колата остана „по корем“ на върха на дюната. Ахмед пробва напред-назад, но нямаше никакъв смисъл: четирите колела на автомобила просто бяха във въздуха и се въртяха отчаяно на празен ход.

– Ееех, затова не го обичам червения пясък… – каза Ахмед и извади една малка лопатка, с която почна да копае пясъка около колата. Нямаше никакъв смисъл – лопатката беше толкова малка, че същият ефект можеше да се постигне и с шепи.

desert-safari-stuck-car

Помолиха ни да се отдалечим и да си поснимаме, а Ахмед и негов колега-шофьор започнаха да дърпат внимателно колата с въже. Лошото е, че трябва да си много внимателен, защото ако тегленият автомобил, който е високо, се освободи, има опасност да се свлече надолу и да удари теглещият.

Но, така или иначе, момчетата се оправиха, Ахмед набримчи Тойотата с над 100 км/ч покрай дюните и всички части по окачването на колата бяха на предела на силите си.

safari-high-speed-desert-road

Имахме чувството, че дори и нашето човешко „окачване“ едва издържа постоянното тресене, но в крайна сметка взехме „за норматив“ последната третина от пътя и успяхме да си направим чудесна пустинна фото-сесия по залез слънце.

desert-bilyana

А залязващото слънце в пустинята е прекрасно почти колкото Биляна…

desert-sunset

Когато слънцето се скри зад хоризонта, продължихме още малко и пристигнахме до бедуинския лагер, на чийто вход ни очакваха група камилари.

kamilari

Тук е мястото да кажем две неща: гледайте първо да се качите на камила. За всичко останало има предостатъчно време, но движеща се камила след залез слънце се снима трудно, така че гледайте това да е първата ви дейност, докато сте в лагера.

peter-bilyana-camels

И второ, има фотографи, които ще ви снимат и ще ви карат да им позирате, но само ще ви изгубят от ценното време и после ще ви искат по 100-200 AED за снимка!!! Усетихме това навреме и срещу десет пъти по-малък бакшиш, помолихме камиларя да ни снима с нашия апарат. Получи се супер.

peter-bilyana-camels-2

Забавно беше обаче какво се случи с хората, които все пак решиха да си закупят снимки. Тъй като всичко е предплатено, малко хора се сещат да носят голяма сума пари насред пустинята. И се оказва, че там, в средата на нищото, можеш да платиш с кредитна карта. За целта арабите са издигнали грамадна камара от скали, върху които търговецът се качва с POS-терминала в ръце, след което го вдига към небето и изрича на арабски нещо като „أوه، انتم، آلهة فيزا وماستر كارد، الموافقة على هذه الصفقة الآن“ („О, богове на Visa и Mastercard, нека тази транзакция мине!“), транзакцията минава, човекът слиза и поема картата на следващия клиент.

desert-safari-people-camels

И така, как да се качите на камила? Подхождате винаги от лявата страна на животното. Дълго се чудехме защо, но след кратка справка с Google, разбрахме. Така е от исторически времена и важи както за камили, така и за слонове, коне и всякакви други ездитни животни. За да извадиш меча с дясната си ръка, най-лесно е той да е отляво на пояса ти. А щом е отляво, качвайки се отдясно на животното, има голям шанс да го закачиш и нараниш с меча си. Затова трябва да се качваш винаги отляво.

on-top-of-camel

А как да слезете от камила? Отговорът на този въпрос може да ви струва и 50 EUR, ако не четете блога ни и се поддадете на някои нахални камилари в Египет, примерно, където сме чували, че качването на туристите е безплатно, но слизането им от камилата струва скъпо (само да припомним, че камилата е доста по-висока от кон). Отговорът е: хващате се за седлото и се облягате назад с цялата тежест на тялото си. Камилата няма кой знае колко силна задница и кляка.

desert-camp

В лагера можете да карате сандборд (сноуборд по пясъчна дюна, но е доста по-бавно и скучно от снега), да пояздите камила (обиколкота е към 100 метра, колкото да се снимате на нея), да пушите наргиле (не се различва от добрите наргиле-барове у нас), да си къносате ръката (ако сте жена) и да си похапнете вкусно, докато гледате кючекчийка… ние заложихме на последното, заедно с другата двойка българи.

desert-bread

Луната се появи над пустинното небе и за първи път я видяхме по този начин – осветена изцяло отдолу. Да, когато си на Екватора, Луната изглежда различно, както можете да прочетете и тук (откъдето е взето и изображението):

Moon-observer

Бързо се досещате защо на върховете на джамиите Луната е изобразена именно по начина, по който се вижда от Eкватора, както и откъде произлизат рогата на Сатаната, нали?

desert-fruits

И в сладки приказки за пустинята, луната, кючека и какво ли още не, в крайна сметка се разбрахме с другата двойка българи, че на следващия ден отиваме заедно в Абу Даби…

night-suv

Качиха ни обратно на джипките и излязохме от пустинята много по-бързо, отколкото дойдохме, очевидно сме направили кръг. Ахмед напомпи гумите обратно и тъкмо да напусне резервата, когато един униформен го извика при себе си и дълго разговаряха, преди Ахмед да се върне при нас с кисела усмивка:

– Всичко наред ли е, Ахмед?

– Почти… Ограничението в пустинята е 50 км/ч, а аз съм карал със 100 км/ч и са ме снимали… Спийд камера насред дюните в пустинята, можеш ли да си представиш?!

Не! Но арабската пустиня не спираше да ни изненадва от началото до края на това уникално изживяване. До нови срещи със следващия ни разказ от Абу Даби!

night-pumping

Дубай: Едно Ферари, Биг Мак и пържени картофки, моля!

railroad-dubai

– Ставай! – Биляна събуди Петър в една майска сутрин…
– ?!?!
– WizzAir имат рожден ден, бързо, двама души пътуват с един билет. Резервирай полет за Дубай, давай, давай…

И така, драги читатели, още през май месец знаехме, че ще изкараме един топъл декември в Дубай. За Дубай виза не се иска, но Visa (кредитната карта) е силно препоръчителна, защото градът не е никак евтин… и до там ще стигнем.

WizzAir кацат на Dubai World Central (Al Maktoum International Airport). За разлика от централното, международно и най-натоварено в света летище (Dubai International Airport), това е на над 30 км от най-близката метростанция (Ibn Battuta) и над 50 км от центъра (Burj Khalifa / Dubai Mall). Макар и далеч, Al Maktoum си има и предимства – минаваме доста бързо през проверките за сигурност, а двама усмихнати араби, облечени в традиционните бели роби, наречени дишдаш,  проверяват документите ни с приветливо „Мархаба!“.

В една от залите виждаме някакъв местен да ни се усмихва и да плямпа… Малко по-късно виждаме, че всъщност е холограмна реклама:

Излизаме от летището. Първи впечатления – чувстваме се съвсем „по европейски“, няма особена разлика с летищата в Франкфурт, Лондон и Виена, освен, че в декемврийската нощ температурата е 27 градуса.

Транспорт

Още тук е добре да ви разкажем за градския транспорт. Два дирхама са горе-долу левче, така че смятането в дирхами е лесно (1 BGN = 2 AED). Обаче цените като височина отговарят на заобикалящите ви небостъргачи… И транпортът е едно от сравнително евтините удоволствия:

gold silver red
 Златна карта  Сребърна карта  Червен билет
Цена:

25 AED (с 19 AED кредит)

Цена:

25 AED (с 19 AED кредит)

Цена:

2 AED (с 1 вкл. пътуване)

Продава се от:

  • Билетни офиси
  • Някои билетни автомати
  • RTA Customer Service
  • Оторизирани агенти
Продава се от:

билетни офиси в метростанциите

(само и единствено)

Продава се от:

  • Билетни офиси
  • Билетни автомати
Важи за:

  • GOLD class
  • Метро
  • Автобуси
  • Трамваи
  • Воден градски транспорт
  • Плащане на паркинг
Важи за:

  • Метро
  • Автобуси
  • Трамваи
  • Воден градски транспорт
  • Плащане на паркинг
Важи за:

  • Метро
  • Автобуси
  • Трамваи
  • Воден градски транспорт
Цена за 1, 2 и 3 зони:

6 / 10 / 15 AED

Цена за 1, 2 и 3 зони:

3.5 / 5 / 7.5 AED

Цена за 1, 2 и 3 зони:

4 / 6 / 8.5 AED

Картите за транспорт се отчитат при всяко влизане и излизане от превозно средство. Не може двама души да ползват една и съща карта, групови билети няма. Ако влезете със златна карта там, където няма GOLD CLASS, ще платите нормална цена (напр. в повечето автобуси). Ако влезете със златна карта в метрото обаче и се качите в SILVER CLASS вагон, проблемът си е ваш  – ще си платите премиум транспортирането. Деца под 5 г. и 90 см височина пътуват безплатно, ако едното от условията не е изпълнено, трябва да им купите нормален билет.

dubai-metro

Съветът ни към вас – купете си златна карта (ползвайте еднократно билетче до метростанцията, където се продава). Двойно по-скъпо е, но в специалния вагон е почти празно през по-голямата част от денонощието, а транспортът така или иначе е едно от най-евтините неща в сравнение с всичко останало. Не сме сноби. По удобства дори Silver Class изглежда много по-комфортно от нашия градски транспорт, но по миризма… И друг път сме пътували с миришещи хора, но това никой не иска да си го причинява – представете си група миришещи на чесън и яхнийка работници, които са копали в канализацията, на 40-градусова жега и се прибират вкъщи, заедно с друга група хора, които НИКОГА в живота си не са се къпали, освен може би преди три години в р. Цитарум, Индия, най-мръсната на света… Добавете малко риба, развалени яйца и човешки акита и ще получите бегла представа за вонята, която се носи в метрото в Дубай. Хора нескрито закриват лицата си, а някои от тях повръщат, което също добавя нотки аромат към гореописаната картинка. Така че, послушайте ни, вземете си Gold карта, особено ако ще пътувате в пиковите часове.

taxi-dubai

Неизбежно в Дубай ще ползвате таксита. Возят по-евтино от софийските, не мамят, но поради големите разстояния очаквайте да оставяте между 25 и 80 AED на курс. Може да ползвате и Uber, но няма да ви излезе по-изгодно (освен ако не ви е за първи път, тогава ползвайте промо-код „peters1058“ и ще получите 10 лв. кредит). Друга типична особеност – жените, пътуващи сами имат специално обособен вагон, както и специални таксита (тези с розов покрив). Имайте и това предвид.

Да обобщим какво направихме: автобус F55 от летището до мол Ibn Battuta, откъдето се качихме в „златния“ вагон на управляваното изцяло от компютър метро. Чуваме „Al Mahata Al Qadema Hiya“, което звучи като „Ало, малката, къде е Мария?“ Добре, че след това казват и на английски „The next station is…“ Е, след като го обяви на всичките 12 станции и Мария така и не се намери, ние слязохме и се отправихме към

Dubai Mall

dubai-mall

Много хубаво магазинче… малко по-голямо от кварталното на Ники и Митко на ул. Нишава, но откъм алкохол е горе-долу същият асортимент, на Ники и Митко даже май изборът е по-голям. И от цени го бият.

dubai-mall-signs

Първи културен шок, разказ от Петър: Пикае ми се, нося си го от София, дето се казва. Тръгвам към тоалетната, до която имам чувството, че вървя половин километър. Виждам вратата и вървейки към нея започвам да си разкопчавам дънките, за да спестя време – отвътре яко напира! И вместо писоар, срещу мен виждам задниците на трима надупени араби, които се подмиват точно преди молитва… Влязъл съм в стаята за подмиване – кой да погледне знаците!

warning-camel

Да, арабският свят си има своите особености. По-добре забравете за алкохол, докато сте в Емирствата. На повечето места в ОАЕ е напълно забранен, в Дубай е разрешен в туристическите зони, но няма откъде да го купите. А и да има, цената е такава, че вероятно ще ви откаже, да не говорим, че местните ще гледат на вас като на долна измет, ако пиете алкохол.

dubai-mall-soukПодобна е и ситуацията с влюбените погледи, дрехите с гол гръб, открити рамене и деколте, държането за ръка и, да не дава Аллах, да вземете да се целунете на публично място!!! Това за местните си е все едно да правите секс голи насред мола в България. Не ни разбирайте погрешно – Дубай е голям и космополитен. Дори да се целунете пред очите на полицай, е възможно да няма последствия. Но ако някой местен се оплаче, че му нарушавате душевния комфорт с непристойните си действия или облекло и се оплаче на полицията, те са длъжни да реагират. И наказанието може да стигне и до година затвор! Е, имайте това предвид и приятна разходка в мола…



Реклама:

Booking.com

dubai-mall-outside

Всъщност това е най-големият мол в света. Първото ни впечатление обаче не беше с „уау ефект“. Сякаш влизате в няколко свързани големи шопинг центъра, всеки с различна концепция и идея. Хубавото е, че има цели „квартали“ в мола: „квартал“ за спортни стоки, „квартал“ за детски забавления, „квартал“ за хапване (най-малката сметка, която оставихме, беше към 120 AED за двама ни, в McDonald’s!!!) и „ебаси-скъпия-квартал“. Само таблото, съдържащо списъка с магазините е десетина метра:

dubai-mall-map

Естествено, много неща вътре ще ви впечатлят: огромен аквариум с живи риби и акули, сред които при солидно заплащане може да се гмурнете. Аквариумът е известен и като най-големият с единично стъкло (single-glass) в света.

dubai-mall-aquarium

В този мол е и най-големият магазин за обувки (трябва да се отбележи, че Биляна не влезе).

dubai-mall-shoes

Тук е и най-голямата книжарница в света (в която НЕ се предлага Библията), най-голямата сладкарница в света, има дори и площадка за кънки на лед с олимпийски размер. Непосредствено до Мола са изгорелият малко след нашето посещение 5-звезден хотел Address, както и най-високата сграда в света – Бурж Халифа, за която ще ви разкажем малко по-надолу.

dubai-mall-schema

За да придобиете представа за размера, който, между другото, непрекъснато се увеличава, ето няколко факти:

  • площта на мола побира 50 футболни игрища, горе-долу всички стадиони на А група в България заедно;
  • разгърнатата площ обаче (към момента на посещението ни) е 1 124 000 m², т.е. ако всичко от мола се сложи на един етаж и се постави в центъра на София, то ще заеме площта ограждаща НДК-ЦУМ-Невски-Паметника на Левски-СУ-бул. Васил Левски;
  • ресторантите са над 120, а магазините – над 1200: не чак толкова много на брой, но големи;
  • от спирката на метрото до мола е изградена топла връзка, с дължина 820 метра, цялата в подвижни тротоари (травалатори), всеки с дължина между 70 и 120 метра;
  • паркинг за 14 000 автомобила, за сравнение – цялата синя зона в София е с капацитет 10 734 паркоместа.

Разбира се, можем да продължим с факти и цифри, но Дубай като цяло си е грандо- и цифромания, така че няма смисъл… Размерите са толкова огромни, че в мола се предлага такси, което да ви придвижи от точка до точка:

dubai-mall-taxi

Ето три неща, които задължително трябва да направите (и специални благодарности на Надя за съветите и реализацията им):



Реклама:

Booking.com

cheesecake-factory

  1. Да си запазите маса в Social House, в зоната за пушачи (защото е навън и от там гледката е по-добра);
  2. Да се насладите на шоуто на най-големите танцуващи фонтани в света, което е на всеки половин час с няколко допълнителни рунда (13:00 ч. без петък, 13:30, 14:00 само в петък, 18:00, 18:30, 19:00 и т. н. до последното в 23:00);
  3. Може да финиширате в Cheesecake Factory (особено ако сте фенове на The Big Bang Theory) или с уникално поднесен сладолед в Cold Stone Creamery от ето тези пичове:

Има още десетки, дори стотици неща, които можете да направите и ще ви впечатлят – просто се поразходете из мола…

Бурж Халифа

BurjHalifa

Непосредствено до Мол Дубай се намира Бурж Халифа, най-високата сграда в света (829.8 м), която счупи всички рекорди за най-високо съоръжение, правено от човек въобще; най-голям брой етажи; най-високо жилище; най-висок ресторант; най-висок плувен басейн; асансьор, изминаващ най-голямо разстояние и т. н. Няма никакъв практически смисъл от построяването на подобна сграда, но е добре човек да види резултатите от състезанието „кой е по-по-най“ на шейховете в арабския свят. Всъщност ако искате да отидете в Дубай и да се качите на най-високата сграда в света, нямате много време – Jeddah Tower (1,008 m) в Джида, Саудитска Арабия ще бъде построена през 2020 г. Но да се върнем на Бурж Халифа…

display_burj

Можете да се качите на 124-тия етаж, най-високата наблюдателна площадка в света на височина 555 метра. Цените започват от AED 125, но силно ви препоръчваме да отделите няколко дирхама повече и да посетите Бурж Халифа по залез слънце. Перфектното време да се качите е около 17 ч., така ще хванете както дневен, така и нощен Дубай. Можете да останете на наблюдателната площадка колкото искате, но си купете предварително билети, защото свършват бързо. Съвет към фотографите: носете си поляризиращ филтър, докато сте в Дубай, стъкларията в този град е доста.

burj-khalifa-view

И още един съвет към посещаващите Бурж Халифа: започнете да търсите входа час по-рано: той се намира не в самата сграда, а в Дубай мол и от там се стига посредством топла връзка до Бурж Халифа.

Десет бързи факта за Бурж Халифа:

  1. Бурж Халифа е построена и напълно завършена за точно 6 години. Това е средна  скорост от точно един етаж на всеки две седмици. Цена: $1 400 000 000.
  2. В пиковите периоди на строежа са били ангажирани 12000 работници едновременно.
  3. Бетонът, излят за Бурж Халифа тежи колкото 500,000 слона. Приблизително толкова са всички слонове по света.
  4. Бурж Халифа има 57 асансьора, сред които са и най-бързите такива: 124 етажа в рамките на минута, достигайки скорост от 35 км/ч. Асансьорите имат специални системи за изравняване на налягането, за да не ви се пръснат тъпанчетата, докато „излитате“ и „кацате“ с тях.
  5. Ако все пак решите да се качвате по стълбите – очакват ви 2909 стъпала. Неслучайно сградата има специални евакуационни асансьори в случай на бедствие.
  6. Ако поставите всички парчета от неръждаема стомана едно върху друго, ще получите височина от 293 пъти от тази на Айфеловата кула.
  7. Сградата има 164 етажа: 163 над земята и само един подземен етаж.
  8. Бурж Халифа има 24 000 прозорци, за които е предвидена автоматична почистваща система с тегло 13 тона (да, трудничко биха се чистили на ръка)
  9. Сградата може да побере 35000 жители. Това е населението на Силистра, Разград, Ловеч или Смолян.
  10. Бурж Халифа ви позволява да видите два залеза – ако сте на земята и видите как слънцето залязва, след което се качите в асансьора до 124 етаж, ще можете да го видите да залязва отново, когато сте горе.

Ето какво е да гледаш и от върха на Бурж Халифа… (щракнете тук)

И за финал – как би изглеждала Бурж Халифа, ако се намираше в Истанбул, Париж и Лондон (извиняваме се за лошото качество и изкривяванията, но нямахме друга възможност да го снимаме):

Burj-Khalifa-London-Paris-Istanbul

Нашето посещение на Бурж Халифа беше на 2 декември, националният празник на ОАЕ. След като се върнахме обратно в мола, той приличаше на огромен оживен кошер. Пошматкахме се още малко и се отправихме към метрото, заедно с още няколкостотин души…

И втори културен шок: Изведнъж излизат араби, в камуфлажни униформи и сочат с автомати: ти наляво, ти надясно, ти наляво, ти надясно… Оглеждаме се и ясно виждаме принципа: всички европейци и араби са от едната страна, всички с по-жълта и мургава кожа – от другата. След което пуснаха европейците и арабите да се качат на метрото, а останалите – когато има място и възможност. Расизъм в най-чистата му форма.

Хотелът

Bonnington-welcome

Най-накрая се прибираме в хотела (Bonnington Jumeirah Lakes Towers, силно го препоръчваме) и там ни чака меко легло, топла вана и приветлив телевизор с надпис „Ahlan Wa Sahlan“, който буквално означава нещо като  „добре дошъл си да останеш в семейството“, типичен арабски жест на гостоприемност…

Bonnington

Нямаше как да не се възползваме от „дупката“ в небостъргача – басейнът на 11-тия етаж, където можеш да доплуваш и да се наслаждаваш на нощен Дубай.

И трети културен шок: към басейна приближава арабка, покрита от глава до пети с черна бурка. Върви към басейна… Чакаме да махне бурката, чакаме, но не – цоп! И си влезе в басейна с бурката, изцяло забулена!

Трудно заспиваме от многото впечатления, но удобното легло, меките завивки и умората все пак надделяват.

hotel-garden

Събуждаме се и слизаме в градината. Още от сутринта е тежко и задушно, красива синявица е кацнала на един гаф. Не, не сме направили гаф, просто така се нарича дървото Prosopis cineraria (известно е и като Дървото на живота). Та, представете си синявицата, кацнала на гафа издава нечувани за нас птичи звуци, отекващи в стъклата на заобикалящите ни небостъргачи, които от своя страна отразяват лъчите на ставащото все по-жарко слънце… В центъра на тази картинка е една от най-богатите шведски маси, които сме виждали. Само беконът е четири вида – телешки, пуешки, агнешки и пилешки. Свински, поради религиозни съображения няма…

Bonnington-breakfast

Добре, де, има – греховното свинско открихме едва на третия ден, на малка масичка, скрита зад една врата в най-далечния ъгъл на ресторанта, на която пише „Pork Station“.

pork-station

След като хапнахме, се метнахме на такси до Палмовия остров (Palm Jumeirah). По време на престоя си ползвахме таксита 7-8 пъти и винаги оставахме впечатлени от това колко любезни и мили са хората и колко високо е нивото на обслужването.

Палмата

Строежът на Palm Jumeirah започва през 2001 г. и през 2007 г. става най-големият изкуствен остров. В момента се строят още два такива, по-големи острова, по подобие на Palm Jumeirah.

palm-dubai

Интересно е, че идеята и формата на острова са по идея на Принца на Дубай, Muhammad bin Rasheed Al Maktoum, който в началото на XXI в. решава да превърне Дубай в туристическа дестинация No. 1 в света. Слънце и пясък около Дубай – много, но пък крайбрежието е каменисто…

dubai-boat

Ето защо принц Мохамед назначил най-добрите инженери, ландшафтни експерти и архитекти, след което провел с тях разговор, който си представяме горе-долу така:

– Момчета, ще ви позлатя, но трябва да направим дълга плажна ивица..
– Добре, можем да направим една дъгичка, с която ще получим 2-3 километра плажна ивица…
– Два километра?!? Искам 1000 км!!!
– Невъзможно!
– Невъзможно?! „Невъзможно“ е дума, която не присъства в речника на истинските лидери.
– Ама… това… е крайно непрактично!
– Не ме интересува, искам стотици километри плажна ивица. Сложете две дъги, три дъги, сто дъги…
– Да, но крайбрежието е само 20 километра, а и вълните бързо ще отмият пясъка по тази начин…
– Ами ако сложим всички дъги в кръг?! Като… като… палма!

И така се появил ето този остров:

the-palm-map

Таксито ни оставя точно на върха на Палмата, където се намира хотел Atlantis с неговите 23 етажа и 1539 стаи.

atlantis

Хотелът всъщност е курортен комплекс с голям увеселителен воден парк, аквариум и специално изграден Залив на делфините, където можете да се гмуркате с тях. Поради липса на време посетихме само аквариума.

atlantis-aquarium

Прекарахме около три часа в съзерцаване на океанска и морска фауна. Аквариумът по размери е доста по-малък от този в Dubai Mall, но пък като биоразнообразие е значително по-богат и интересен. Входът не е евтин (AED 100), така че ако нямате време може просто да се поразходите из коридорите на хотела и ще видите стъклото на най-голямата част от аквариума.

Решихме да се върнем с монорейлa, който свързва върха на палмата със средата на стъблото, откъдето може да се продължи с трамвай.

nqma-trotoar

От хотела до монорейлa вървим по тревата, защото тротоар няма! През цялото време докато сме в Дубай ни направи впечатление как градът е пригоден изключително за хора с автомобили. На много места липсват тротоари, а улиците и булевардите минават по най-прекия път, докато пешеходците обикалят под, над и около тях. Дори в средата на Палмата, където сменяме монорейла с трамвай, се налага да преминем през огромен паркинг, за да може автомобилите да са по-близо до транспорта, а не пешеходците…

tram-prehod

Продължаваме с разказ за

Miracle Gardens

miracle-garden-logo

Miracle Gardens е ботаническа градина, за която арабите се фукат, че е най-голямата цветна градина в света, но това не е съвсем вярно. Според сайта им градините са с площ 7.2 хектара, в тях има 70 различни вида растения и общо около 100 000 000 броя цветя. Това означава средно 1388 на квадратен метър, което няма как да е вярно, при условие, че градината има алеи, площадчета и др. За съжаление никой от посетителите не брои цветята и всички вярват сляпо на този „факт“.

miracle-tunnel

Но дори и така да е, тоест цветята да са 100 милиона, Miracle Gardens са само градините с най-голям брой цветя, но не и най-големите.

Версайските градини например са 800 хектара (над сто пъти по-големи по площ!) и има над 200 000 цветя и още толкова дървета, заедно с 50 фонтана… Keukenhof в Холандия пък са с площ 32 хектара (4-5 пъти по-големи опо площ) и само лалетата са над 800 вида (близо 12 пъти повече видове от всички цветя в Miracle Garden) и единствената причина цветята вътре да са 7 млн. е, че холандците нямат мания за величие и не са включили десетките километри с полета от цветя около градината.

miracle-woman

Както и да е, това не прави градините по-малко красиви. Просто искахме да кажем следното:

miracle-peacock

Мили араби, каквото и да правите, живеете в пустиня. Похвално е, че сте направили градина там, но няма нужда да ни лъжете, че е най-голямата.

miracle-flower-moto

Определено си заслужава разходка до Miracle Gardens, но транспортът не е кой знае колко удобен. Ползвайте такси или автобус 105 от Mall of the Emirates до Miracle Gardens (5 AED в посока) между 14 до 20 ч. на всеки 20 мин. от 9 ч до 21:00 ч. Имайте предвид и че по обяд в градините става адски горещо, дори през декември и се подгответе с вода, очила и шапки.
Стандартният билет струва 30 AED.

miracle-flower-water

И след като сте се нагледали на невероятните цветни красоти, все някога ще ви остане и малко време за

Шопинг

white-friday

Дубай е чудесна шопинг-дестинация. Нямат черни, а бели петъци, така и не разбрахме защо, но това е нищо в сравнение с надписа Merry Christmas (Весела Коледа), който е заменен от Merry Mischief („Честито зло“, тъй като Коледа е мръсна дума в ОАЕ по религиозни причини). Колкото до шопинга, ето някои от местата, които можете да посетите с тази цел, горе-долу от най-скъпо към най-евтино:

  • Dubai Mall – вече разказахме за най-големия мол в света, но и може би най-скъпия – всички туристи са там, намира се на метростанция Burj Khalifa;
  • Mall of the Emirates – другият голям мол, който има собствена ски-писта, намира се на едноименната метростанция Mall of the Emirates.
  • Dubai Marina Mall – един от сравнително големите и скъпи молове, намира се до Jumeirah Lake Towers Metro Station.
  • Wafi Mall – още един от сравнително скъпите молове, известен с дизайна си, наподобяващ арабски пазар (сук), където пазаруват предимно местни, намира се до Dubai Healthcare City.
  • Ibn Battuta Mall – мол на средни цени, ако пътувате с Wizz Air ви се пада на път към летището, точно където сменяте метрото с автобуса, т.е. метростанция Ibn Battuta и е добър избор за последните часове преди да тръгнете.
  • Festival City – квартал с няколко търговски центъра на средни цени, има и IKEA, но транспортът до там не е лесен.
  • Oasis Mall – отново мол на средни цени, намира се между метростанции Noor Bank и Business Bay, но е на около километър и от двете, има доста ресторанти;
  • Dragon Mart в International City, известен още като Китайският мол – евтин, но извън града и няма лесен начин да се стигне до него, може да ползвате автобус Е16.
  • Global Village – това си е чудесна туристическа атракция и е по-скоро увеселителен парк, но можете да си купите и неща от цял свят на сравнително добри цени, намира се извън града обаче и се стига трудно, ползвайте автобуси 103 и 104.
  • Dubai Outlet Mall – много извън града и буквално насред пустинята, много аутлет дизайнерски стоки и огромен магазин за комикс-фенове, стига се с автобуси 66 и 67.
  • Суковете в Deira: Gold Souk, Spice Souk, Textile Souk, Deira Fish Market, както и Souk Madinat в Jumeirah са типични арабски пазари, които ви потапят в арабската атмосфера, но са и нелошо място за пазаруване.
  • Магазините около Karama – сравнително евтино за шопинг и не много популярно сред туристите, слизате на метростанция ADCB и се забивате навътре в квартала.
  • Dubai Flea Market, близо до Zabeel Palace – свободен пазар, без ограничения и данъци, на който всеки може да излезе и да продава каквото реши – както се досещате, можете да попаднете на страхотни оферти. Освен с такси, няма как да стигнете до там.
  • Day to Day (Burjuman) – намира се от североизточната страна на кръстовището на трансферната метростанция BurJuman (където линиите на метрото се пресичат), прилича на „Jumbo“ и е пълно с евтини стоки от Китай, Индия и Пакистан, но пък е едно от най-изгодните места, откъдето да си купите магнити, малки фигурки на камили, лампи на Аладин, стъклена фигурка на Бурж Халифа и всякакви други сувенири. Може да продължите в скъпия мол Burjuman или да хванете малките улички на Karama.

chocolates

Като първо (и уви, последно) впечатление, техниката е доста по-скъпа, отколкото в Европа (и разбира се, САЩ), но пък сред модните брандове и дизайнерските дрехи може да се намерят изгодни неща в по-евтините места за шопинг.

Като цяло

От хотела ни изпращат с последен модел черен Lexus, комплимент от тях за „довиждане и до нови срещи“. Облягаме се на охлаждащата, масажираща, кожена седалка със 118 различни настройки, слушаме класическа музика и мълчим, потънали в мисли.

Цялостното ни впечатление е, че Дубай е място, което всеки трябва да посети в живота си, но един път му стига. Не мисля, че бихме отишли отново в ОАЕ. Именно в Емирствата осъзнахме колко често се целуваме и държим за ръка.

merry-mischief

За какво ни е да живеем в държава, в която на сама жена по улиците се гледа като на проститутка, но няма проблем да си наемеш проститутка в кварталния салон за мъжки масажи, стига да можеш да си платиш добре за това? За какво ни е да имаме най-голямата книжарница в света, ако в нея не се продава Библията? И не можеш да сложиш надпис „Весела Коледа“ на магазина си? Защо ни е да пътуваме десетки километри покрай високи, но напълно празни небостъргачи? И за какво ни е да гледаме как се строят нови и нови, без никакъв смисъл, след като и старите не са запълнени? Защо ни е ски-писта насред пустинята, когато знаем, че навън не се диша е над 40 градуса, а за да се добие литър вода отива литър нефт?  За какво ни е изкуствен остров с формата на палма, ако той убива корали, морски костенурки и риби, променя морските течения и нанася непоправими щети на природата? За какво ни е най-високата сграда в света, ако знаем, че не е построена от собствения ни народ, а от десетки пъти повече модерни роби, с които всички се отнасят като с добитък през XXI век? И ако хора от Индия, Бангладеш, Пакистан и Филипините са дошли да работят честно, защо са с отнети паспорти още при пристигането им и са принудени да работят по 12 часа на ден, в жегата, без вода, след което трябва да се приберат в стая, по-малка от купе на спален вагон? И защо трябва да спят по 50 души във фургон и да надигат тройното легло с тухли, за да се пъхне четвърти човек от долу? И нужно ли е тези хора да работят като затворници години наред за по-малко от $100/месец, за да построят поредното най-голямо Х в света, докато местните мързелуват и са осигурени на гърба на останалите 90% от… хъм… „населението“? И докато едни си купуват Ферари „с джобните от тати“, болшинството не могат да си позволят дори McDonald’s?

skyscraper-dubai

За някои хора Дубай може да е райско място, но знаейки, че това се случва с потта, кръвта, мъката и страданието на милиони хора… ами, не, благодарим, пикали сме ви на златните писоари! Искаме си свободата, равенството, бирата, секса, твърдата музика и възможността да държим любимия си човек за ръка, докато браузваме в нецензуриран Интернет.

И пак казваме, ако не сте ходили в Дубай, идете! Най-малкото за да оцените колко много ценни и важни неща имаме тук, които приемаме за даденост и не им обръщаме внимание…

Искате ли още разкази от Обединените арабски емирства? Прочетете за пустинното ни сафари и разходката ни с автомобил до Абу Даби.