За трамваите и тревата…

Спомням си първия път, когато дойдох в София като дете и татко ме качи на трамвай… Днес ежедневно ми се налага да ползвам този транспорт. Преди два месеца направих снимка на трамвайна спирка „Нишава“:

tram1Сива, мрачна картинка, десетки сиви стълбове, криви бордюри, остри камъни и ръждясали релси върху траверси от камък – както един от коментиращите ми приятели във Фейсбук каза: „В ляво четворката… издънен до последно. Сякаш казва на хората още от Централна гара – „Не сте добре дошли в София“… Еххх…“
А какво би станало, ако само за момент си представим, че София, подобно на другите европейски градове се сдобие с тревни площи по протежение на трамвайните линии. Така, вместо сив бетон и очукани траверси, чакащите по спирките ще се чувстват почти като в парк, а визията на града ще е модерна. Изкючително успокояващо и  приятно е да се гледа как трамваи се плъзгат по морава. В много европейски градове вече могат да се видят тези зелени пътища – Париж, Барселона, Ница, Франкфурт, Дрезден, Торонто, Амстердам, Страсбург, Дюселдорф, Сент Етиен и много други. Идеята въобще не е нова – за първи път е приложена в Ливърпул още през 1925 г. Естествено, има си тънкости като специален сорт трева, редовно косене и евентуално напояване. Но има и редица преимущества като намаляване на градския топлинен ефект, предоставяне на пропускливи площи за дъждовната вода и намаляване на замърсяването като цяло. И най-важното: тревата изглежда далеч по-красиво от бетон или асфалт!
Представете си колко по-различно би изглеждал градът ни с малко повече зеленина… Представете си, че следващия път чакате трамвая да дойде по ей такова късче зеленина…tram2Това не е напълно различна снимка, на напълно различно място. Това е същата снимка от горе с малко Photoshop… Искам да пътувам от работа до офиса и обратно сред зеленина! Много искам! И не знам защо, но си мисля, че подобно нещо е напълно финансово постижимо и просто трябва да достигне до правилните хора… А вие?

И снится нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева,
А снится нам трава, трава у дома
Зелёная, зелёная трава

Трото-ар’т

До контейнерите на ул. Дойран и ул. Смърч от няколко дни лежи едно момиче…

Тя е гола и лежи на тротоара в леко неестествена поза. Кракът ѝ е счупен, а погледът ѝ – втренчен в минувачите и някак тъжен…

Не знам защо, но реших, че се казва София. Много ми напомня на столицата ни… защото София е красива! Просто е обградена от боклуци, дупки, намръщени хора, неоправени тротоари, неправилно паркирали автомобили… И човек трябва да гледа много внимателно, за да открие красивото у София.

Дано някой се погрижи за нея и един ден да я видя заобиколена от мраморни плочи, красиви градини, паркове с птичи песни, ароматна зеленина и усмихнати хора…

Защото тази гледка много ме натъжава.

Ботаническата градина в Кьолн

Clerodendrum trichotomum (клеродендрум или клеродендрон) е храст, идващ от Япония и достигащ 3-4 метра височина. Цветовете, които се появяват през август и септември, излъчват приятен аромат, но големите листа миришат ужасно, когато ги смачкате. Плодовете са звездовидни и приличат на човешки фигури.

Aristolochia arborea е застрашено растение, което се среща много рядко (предимно в дъждовните гори на Колумбия). Цветовете му са месести, на пипане са нещо средно между гъба и чушка, но имат отвратителен аромат – миришат на мърша.

Taxus canadensis (Канадски тис) е разпространен в Северна Америка, близо до реки и заблатени месности. Листата, клоните и плодовете му са токсични. Древните племена обаче са варели чай срещу ревматизъм. Екстрактът от канадски тис се ползва за производство на паклитаксел, един от основните инхибитори при химиотерапия с цел лечение на рак.

Victoria cruziana е една от най-големите водни лилии в света и расте предимно в Парагвай, Бразилия и Аржентина. Листата ѝ са толкова нежни, че ако пуснете сламка перпендикулярно от 30-тина сантиметра, тя най-вероятно ще ги пробие. В същото време, ако теглото е равномерно поставено върху такова листо, то може да издържи до 50 кг. Така малко дете спокойно би могло да седне в средата на лилията:

Снимка: http://fuckyeahbabies.tumblr.com/

Цветовете си Victoria cruziana показва само по тъмно, така че можете да ги видите единствено през нощта, в ранно утро или в късен здрач.

Всички тези растения, както и още 10 000 вида, разположени на 11,5 хектара площ, можете да видите в Ботаническата градина на Кьолн.
Ботаническата градина е отворена всеки ден от 8:00 докато се стъмни, а закритите площи можете да посетите от 10 до 16 ч. ежедневно (от април до септември работното време е удължено до 18 ч.). Входът е безплатен.

Управата на Кьолн се е заела с цялостно модернизиране на ботаническата градина, планирано да приключи чак в края на 2013 г. Ето защо очаквайте някои части на ботаническата градина да са временно недостъпни (централната сграда Flora) или не точно такива, каквито са по брошурите. Ето сравнение на централния вход, заснет на брошурата и от нашия апарат през октомври:

Напролет обаче очакваме всичко отново да цъфти и ухае…

Ако искате да изпробвате макро-функцията на фотоапарата си, това е перфектното място. Ето някои от нашите попадения:

Може да уловите и други интересни неща – например около водните лилии щъкаха огромни рибоци:

В оранжериите реално попадате в тропическа дъждовна гора:

Ако обективът ви не се изпоти, може да щракнете бананите, които между другото са тревисто растение:

Само с преминаването на две врати се озовавате от дъждовните гори в пустинята:

Така може и да не ви изглежда впечатляващо, затова ще сравним тия „малки“ кактусчета долу с Вики:

Накратко – силно препоръчваме! Градината е чудесно място за разходка (особено с бебета), почивка, дори пикник! Можете да си направите чудесни снимки, да научите интересни факти и… да стигнете дотам с S-Bahn 16 и 18, както и с автобус 140. Намира се в непосредствена близост до зоопарка и лифта над река Рейн. Пеш от центъра по брега на реката се стига за по-малко от час.