Камуфлаж и грим

Замисляли ли сте се, че гримът се ползва и от мъжете, и от жените с военна цел – тотално надмощие над врага… Какви са приликите и разликите обаче? Ето отговорите на мъжете и жените на някои от най-често задаваните въпроси, а изводите си правете сами… Всичко по-долу е взето от тематични материали по темата.

Защо да си сложим грим?

Както при лов, така и във военни мисии, камуфлажната боя ще Ви помогне да се слеете със заобикалящата Ви природа и да се скриете от хора и животни, за да не бъдете забелязани. Лъщящата кожа (дори и тъмна) може да привлече вниманието на врага в неподходящ момент, затова е добре и да се дегизирате подходящо преди акцията.
Както креативността ви, така и Вашият сексапил имат огромно значение за самочувствието Ви. Гримът ще Ви помогне да се почувствате по-красива, по-самоуверена и по-секси. Лъщящата кожа (дори и тъмна), както и дребните недостатъци могат да помрачят вашата среща, затова е добре да се гримирате по подходящо преди срещата.

Кой поставя грима?

За да прикриете добре лицето си, трябва да поставите камуфлажен грим по цялата повърхност на лицето си. Поставяйте го сами само в краен случай, за предпочитане е да работите по двойки и да оставите друг да нанесе грима.
За направата на едни добър грим е нужно преди всичко много добро цветоусещане. Гримът не само трябва да бъде направен добре, той трябва да изразява индивидуалността Ви.
Ето защо Ви препоръчваме да поверите грижата на лицето си на професионален гримьор, който да открие Вашата индивидуалност и да я подсили чрез грима.

Какъв вид грим да изберем?

Най-важното свойство на гримът е да предлага нужната дегизировка според естествената среда. Но не по-малко важно е гримът да издържа при всякакви условия, когато се използва, съхранява и пренася; да е без мирис (за да не пречи на обонянието); да се нанася плътно и да не носи рискове за здравето (напр. възпаление на кожата или поглъщане на прах), както и да се побира в джоба.
Водещите гримьори препоръчват: бъдете максимално естествени! Ако кожата Ви е суха, изберете кремообразния фон дьо тен. Ако е склонна към омазняване, по-добре се спрете на флуид или гел. Ако Ви е трудно да прецените изберете минерален грим – той е универсален и подходящ за всички типове кожи. Гримът ви трябва да издържа от сутрин до вечер, затова Ви трябва дълготрайна формула. В противен случай още преди края на работния ден макиажът ви ще се е разтекъл, особено ако сте с мазна кожа.

Какъв цвят грим да изберем?

Препоръчваме Ви двуцветна комбинация, избрана според заобикалящата Ви растителност: за зони с много зелена растителност, използвайте тъмно зелено, светло зелено и глинено. За зони със слаба вегетация: пясъчно, светло зелено и глинено. За снежни терени: бяло, светло сиво и глинено.
За наистина секси грим, който прави впечатление, препоръчваме двуцветен грим. Тъмносините сенки за очи помагат на русокосите дами, като им придават нотка на свежест и елегантност. Тюркоазните нюанси отлично отиват на дамите с коса в цвят на кестен, лешник или шоколад. Тъмните цветове отиват на червенокосите. За тях са резервирани сенките в тъмно синьо. Светлосините сенки отиват на всички жени, независимо от това какъв цвят коса имат.

Как се нанася?

Нанесете грим в различни цветове в неправилна форма. Лъщящите области (чело, бузи, нос, уши, брадичка) оцветете в тъмен цвят, а по-тъмните (около очите, по дноса, под брадичката) –  в светъл. Допълнително, боядисайте цялата си кожа, която се открива (врат, рамене, ръце, външната страна на дланите). Вътрешната страна на дланите не боядисвайте, в случай, че се наложи да давате знаци с ръце на колегите си.
За да се задържат по-дълго време върху лицето Ви сенките за очи и червилото, напудрете областта около очите, миглите и устните си. Допълнително, нанесете върху Т-образната зона – носа, брадичката и челото напудрете няколко пъти, защото в тези места кожата най-бързо започва да лъщи. Ако се е получило така, че на лицето Ви има прекалено много пудра, не я търкайте с ръце, а просто минете по тези участъци с четка без пудра. Никога не поставяйте четката или гъбичката върху пудрата откъм използваната страна.

Достатъчен ли е добрият грим?

Добрият грим предполага и добро камуфлажно облекло в същия цвят. За да намалите телесния си мирис, трябва да се изкъпете преди операцията, да използвате дрехи от естествена материя и използвайте антиперспирант.
Дори и най-добрият грим може да изглежда ужасно, ако не сте постигнали добро съчетание между грим, прическа и облекло. Поддържането на висока хигиена, носенето на дрехи от естествени материи и употребата на дезодоранти срещу изпотяване контролират изпотяването и се борят с неприятната миризма.

 

Понякога…

Историята, която искам да ви споделя се случи късно снощи, след като се върнахме от почивката ни в Златоград, за която Петър ви разказа. Натоварени с покупки от Гърция (сред които голямо количество зелени гръцки маслини, прах за пране и почистващи препарати, кафе, октопод, риба и др….) и от България – две туби с минерална вода от по двадесет литра всяка, разтоварихме всичко от колата и се насочихме към асансьорите във входа. Всъщност, който ни е идвал на гости знае, че с Петър живеем почти до звездите. Да живееш толкова високо си има своите предимства и недостатъци, разбира се.  Например: Познаваме само съседите от нашия етаж, но пък имаме невероятно красива и романитчна гледка на София; има много кучета в блока, но за сметка на това пък има много улични котки; често асансьорите се развалят, но ако не си натоварен и не бързаш си правиш добра фитнес програма нагоре или надолу по етажите; понякога се стряскаш от вида на хора, който срещаш, но тъй като живееш с „един малък град“ е нормално не всички да са красиви, чистоплътни и дружелюбни… 

Но да се върна към историята. Стояхме с Петър пред асансьорите и чакахме поне един от двата да слезе на първия етаж. Първият видимо не работеше, а вторият беше заседнал на седемнайстия етаж. С две големи туби вода и няколко огромни чанти с продукти пред нас се запитахме „И сега, какво?!“. Знаейки, че има топла връзка между двата входа на блока, Петър отиде до другия вход да провери дали външната врата е отворена…това беше една от възможностите ни – да занесем целия този багаж до другия вход, след това да се качим с асансьора на последния етаж и оттам чрез топлата връзка да слезем до нашия етаж. Направо не ни се мислеше, бяхме толкова изморени от пътя. Петър се върна и по лицето му разбрах, че е заключено и няма как да се качим оттам. Остана вторият вариант – да върнем пак всичко в колата и да се качим по стълбите.

В този момент се чу тракане, сякаш по тръби и след това се чу трясък… видяхме две сенки, които идваха от мазето и нещо си говореха. Бяха гласовете на мъж и жена. Приближиха се към нас и тогава ги разпознахме. Мъжът бе на около трийсет години, нисък, слаб, небръснат, кривоглед и държеше в ръката си голяма връзка ключове. Носеше стари дрипави дрехи, изцапани с боя. Помислих си веднага, че това е същият мъж, когото няколко пъти съм виждала в блока и всеки път ме побиваха тръпки от него. Винаги беше сам и ме гледаше някак особено. .. Усетих мириса на алкохол, когато ни каза: „Асансьорите не работят. Днес се повредиха още към пет часа следобед.“ После ни погледна отново и добави: „Виждам, че сте с багаж, мога да ви помогна да го качите“. Петър му каза, че живеем доста нависоко и няма смисъл. Знаейки, че съм с мъжа си се чувствах сигурна и защитена. Тогава жената предложи да отиде до другия вход да провери дали е отворено, за да се качим оттам. Отговорихме им, че е заключено. На няколко пъти настояха да ни помогнат с каквото могат и тогава Петър предложи: „Добре, аз отивам да докарам колата, за да оставим продуктите там. Ако искате да ни помогнете, можете само да изкарате всичко пред входа. Така и стана. За няколко минути аз трябваше да остана с двамата непознати, които бяха така отзивчиви. Имах мъничко време да ги наблюдавам. Стори ми се, че са си много близки, сякаш живеят заедно. Личеше си и че бяха свикнали на много работа, на много носене. Жената изглеждаше мила и скромна. Беше от тези хора, който няма да забележиш, ако се разминеш с тях по улицата. Облечена семпло и спортно, тя излъчваше доверие и добрина. След няколко минути Петър дойде с колата, сложихме продуктите вътре, като взехме със себе си само ценните предмети и нещата за фризера. Благодарихме им много за помощта и ги почерпихме, на което те отказаха, но след настояване от наша страна приеха. След като Петър паркира колата и се върна обратно при нас, те пожелаха да проверим все пак дали е отворено от другия вход, за да не се качваме пеша толкова етажи…дойдоха с нас, чакаха с нас, качиха се с нас до последния етаж и ни пожелаха приятна вечер.

За миг си помислих защо ли го правят, какво ли искат. Наистина това поведение за София ми се струва невероятно, въпреки че ние самите помагаме на всеки с каквото можем. Но наистина аз не го очаквах, още повече от човека, който ми се струваше толкова страшен. Докато чакаха с нас ни разказаха, че живеят в съседния блок, а тук помагат на домоуправителя в блока с каквото могат. Без да го показват или изричат,  двамата с Петър усетихме болката им, че като че ли никой не ги забелязва или оценя..може би така е било през целия им живот. Може би се чувстват сами, може би…

Днес, когато тръгвах за работа асансьорите все още не работеха… Докато слизах по стълбите се замислих за следното:  „Понякога най-страшни изглеждат съществата, които най ги е страх. Затова не бива да се боим просто от вида на заобикалящите ни, преди да сме ги опознали.“

Кръгче из Източни Родопи – Широка лъка, Гела, Златоград и Кърджали

Признавам си, досега не бях ходил из Родопите… Да, бил съм един-два пъти в Смолян, Пампорово и Чепеларе, но това е почти всичко… За последните два месеца обаче имахме възможност във весела компания да посетим и още няколко красиви местенца от Източни Родопи.
Ако тръгвате от София, Пловдив или Асеновград в посока Смолян, препоръчвам ви малко преди Чепеларе да спрете да отдъхнете в хотел-ресторант „Синия хан“ (с много добър сайт, между другото). Заведението се слави с традиционни родопски гозби, столчета от самари и закачливи надписи:

Ако имате малко време, препоръчвам ви да кривнете малко от главния път за Смолян към…

Широка лъка и Гела

 

В Широка лъка можете да видите църква, изградена само за 38 дни, национално училище за фолклорна музика и красив римски мост над реката (всъщност, има доста такива мостове из Родопите). Колкото до Гела, ако отидете през август, ще се насладите на традиционно надсвирване с гайди… А по всяко време красивата панорама към Голям Перелик (2191 м, най-високият връх в Родопите) просто не е за изпускане:
Както виждате от снимките по-горе, Родопите са невероятно красиви от най-големия връх до най-малката шипка, така че ви съветвам да си заредите батериите на фотоапарата и да спирате по-честичко, за да поснимате.
Непременно си запазете памет (или лента, ако сте аналогови все още) за…
Златоград
Точно когато решите, че вече сте видяли достатъчно от Родопите, ще се изненадате за пореден път, посещавайки Златоград – родния град на Дельо Войвода и Виктор Калев. Етнографският ареален комплекс (не ме питайте какво е „ареален“, но етнографски е нещо, подобно на Етъра край Габрово) е единственият частен етнографски комплекс в България, един от 100-те национални туристически обекта и най-голямата забележителност в общината. Мисля, че снимките говорят сами:
И макар че е почти до границата с Гърция, Златоград е едно от местата, където се чувстваш наистина българин – родопска музика, автентичен екстериор и интериор, както и вкусни национални специалитети като пататника и качамака на снимките:
Срещу скромна сума можете както да хапнете, така и да пренощувате. И за двете препоръчваме хотел „Здравец“ (гозбите на снимките горе са именно от механата на хотела).
Опитайте още: катък, качамак, питурка, марудник, рогатник, родопски клин, крем карамел и Мезим Форте 🙂 Държа да отбележа, че млякото (краве, овче, биволско) е по-натурално от… от… натурален шоколад!
Всъщност, по пътя от Златоград към Кърджали дори реших да издоя лично една крава (да, мога и крава да доя!). Ако си представите тучна ливада, три луксозни коли, возещи хората от веселата компания и един младеж с панталон и официална риза да стои с кофа от блажна боя до красива, бяла родопска крава насред поляната, ще разберете защо всички минаващи шофьори си изкривяваха вратовете…
Другият път може да ви покажа как се копае царевица, как се вади арпаджик, как се впряга магаре и как се варят ракия и сапун. Но това – когато стана официално гражданин на София 🙂
А сега да преминем към друг български град…
Кърджали
 
 
Имената на селата около Кърджали са наистина колоритни и оригинални. Няколко примера: с. Козарка, с. Самодива, с. Припек, с. Стоманци, с. Старейшино, с. Птичар, с. Рибино, с. Козлево, с. Мъглене, с. Секирка, с. Дедец… Докато не си представите тенис-турнир на Дедец и Самодива срещу Птичар и Козарка, просто няма как да го оцените.
Колкото до Кърджали, останах със смесени чувства от града… Манастирският комплекс „Успение Богородично“ определено ме впечатли приятно с един от най-поддържаните дворове, които съм виждал (реставриран е от отец Боян Саръев, а в манастира се пазят и частици от кръста на Иисус Христос).
В сладкарница „Виена“ (в самия център) пък ядохме едни от най-вкусните торти на света! Честно! „Неделя“ ряпа да ядат. И останалите дни от седмицата също! Но тортите буквално бледнеят в сравнение с кремчетата, така че обявявам кърджалийските кремове за една от 100-те национални чревоугоднически забележителности.

Перперикон си го оставихме за друг път, но пък посетихме яз. „Кърджали“ – един от трите най-големи (заедно със „Студен кладенец“ и „Ивайловград“). Пътят до язовира минава през циганската махала, която в сравнение с циганските махали в другите градове притежава изключително културно наследство:

  • Къщите са в нео-натуралистичен стил, т.е. мазилката липсва напълно, а половината от екстериора е прикрит с долни гащи, прострени в различни посоки (жълтите петна означават предна част на гащите, кафевите – задна част);
  • Ако наскоро любимият ви автомобил е изчезнал, мисля, че можете да го откриете тук… Или поне половината му части. Леките коли, които не са напълно разпарчадисани се използват за… дране на овце, като месото се поставя директно в багажника;
  • Бабите са облечени с маркови гащи и носят купи сено поне три пъти по-тежки от тях самите.

Но ако си затворите очите (шофьори, вие недейте!) и минете през всичко това, гледката си заслужава… Панорамата е чудесна, рибата в плаващата таверна „Моби Дик“ е прясна и много вкусна, а рибарите наоколо създават неделно-безгрижна атмосфера:

Въобще Родопите са невероятно красиви и човек просто не може да им се насити. Аз със сигурност ще отида пак, а ако вие се чудите дали пътуването си струва, помислете пак, докато гледате тези снимки: