Maloney’s Bar


– Една „Корона“, моля!
– Една кола?
– „Корона“! Бира „Корона“… – казвам на почти британски английски в шумния бар.
– А, няма проблем – казва изрусеният пич и ми носи прозрачна бутилка бир с лимон.
Изпивам я на екс и казвам:
– А сега каква традиционна бира ще ми препоръчате?
– Ами… питай колежката от другата страна на бара, тя е по бирите…
Отивам при колежката, обаче виждам надпис „Guiness“ на бара и веднага ми се допива гъстата бира…
– Един „Гинес“, моля!
– 2.70 паунда…
„Брей, това са 7 лв. за една бира!“, мисля си…
– Заповядайте, 3 паунда!
Мацката пълни бирата и връща 30 пенса.
– Не, мерси… Нека са 3 паунда – тежкаря се аз.
Мацката се усмихва и пълни още бира, така че пяната да се покаже над чашата. Ето още една причина човек да дава бакшиш…
Сядам и пийвам от „Гинеса“.
Пред очите ми застава менюто на бара, което е пълно с мъдри мисли…
Отварям го!
На първата страница пише: „О, биро! Да се свети името твое – както в халбите, така и в бъчвите… Където е текло, пак ще тече. Да бъде вечно царството ти – както вкъщи, тъй и в кръчмата! И прости, че те разливаме и не въвеждай нас в дегустация на вино… И избави ни от алкохолизъм! Амин! Барманите.“
Покрай напитките, следва цитат от The Simpsons: „Наистина ли искаш да забраниш алкохола? Та той има хубав вкус, прави жените по-привлекателни и прави хората на практика неуязвими към критика…“
Страница 3, мисъл на Родни Денджърфийлд: „Пия прекалено много мартини! Последният път, когато давах проба от урина, откриха маслинка вътре!“
Страница 4, мисъл на Робин Уилямс: „Реалността е опора за тези, които не могат да се примирят с дрогата!“
Страница 5, мисъл на Робърт Бенчли: „Знам, че пиенето е бавна смърт, но аз не бързам за никъде!“
Надпис над страница 5: „Една текила, две текили, три текили, ПОД….“
Страница следваща (сори, в това състояние до повече от 5 отказвам да броя): „Според проучване на бар Малоуни, 9 от 10 жени предпочитат коктейла Multi Licker…“
Продължаваме със слогана „Яж, пий и се весели, че утре вероятно няма да приемат VISA-та ти“.
В раздела с бири: „Определението за красота лежи дълбоко в погледа на държащия бира човек“.
Ликьори: „1 през нощта е! Време за пълноценни моменти със семейството“, отново от Хомър Симпсън.
Следва мисъл на Майк Милър: „Не харесвам хора, които взимат наркотици! Митничарите, примерно!“
Политическо-алкохолическа мисъл на Франк Запа: „Не може да се наричаш държава, ако нямаш собствена бира и авиокомпания. Добре е да имаш футболен тим и някакви ядрени оръжия, но истинската държава трябва да има собствена бира!“
Голям надпис: „Барманите са като богове… Изслушат проблемите ви и ви дават това, от което се нуждаете! Давайте добър бакшиш… НЕ РАЗГНЕВЯВАЙТЕ БОГОВЕТЕ СИ!“
Следващ надпис: „Тук е пълно с единаци, поръчващи си двойно и виждащи тройно!“
Последвано от: „Жената може и да е в състояние да симулира оргазъм, но само мъжът е в състояние да симулира цяла връзка!“
Продължаваме с малко рекорди: „Най-големият бакшиш е даден в Стрингфелоус, Лондон – 23 000 паунда! Такъв бакшиш би позволил на средностатистическия барман в Малоуни да пие Джак Даниелс цяла година! Подкрепете каузата!“
„Хорст Шулц държи три рекорда – изстрелване на семенна течност на най-голямо разстояние (18 фута, 9 инча), най-голяма височина (12 фута, 4 инча) и с най-голяма скорост (42,7 мили в час)“
И любимото ми, може би защото съм го правил: „ВНИМАНИЕ! Консумацията на алкохол може да ви доведе до убеждението, че бившето ви гадже наистина си умира да й звъннете по телефона в 4 през нощта!“
Е, как да не кажеш добри работи за английските барове… И да припомня предишен опит от съседен Уелс

Музиканти и "музиканти"

Септември 2006 г.
Петър Събев по време на фирмено парти
Имам позната, която свири много добре… Ще кандидатства в Консерваторията… Свири на чело от дете, добра е! Даваш й нотите и изплясква всичко като компютър с чудесен MIDI player. Възхищавам й се за уменията й… И в същото време – не съвсем. Помолих я да ми изсвири любимата си песен. Каза, че не може…
Аз не смея да се нарека музикант. Научих се да свиря на китара в училище. „Откраднах“ си някои трикове на китарата от мои съученици от по-горните класове, започнах с няколко лесни ритми и песнички… по слух и от сърце. После се влюбих в едно момиче, заради което се мотивирах да науча нещо по-сложно… И после… после просто исках да свиря всичко, което си поискам… И донякъде успях!
Да, може би няма да започна от правилната тоналност. За мен „до мажор“ си е „до мажор“ и може би никога (повече) няма да го нарека „тонически квинтакорд“… Класическата каденца, доминантите, субдоминантите и тониките могат спокойно да си правят партито без мен…
Аз не мога да свиря. Но дрънкам…
Не мога и да пея добре. Но грача…
Дрънкам и грача от Аеросмит до руски емигрантски песни, от Рибля Чорба до Панджаби, от БТР до Азис и от Аква до Металика… мога да издрънкам и любимата песен на моята
Сещам се за една случка в подлеза на НДК:
Досадно циганче с разстроена китара, от която са оцелели само две струни обикаля минувачите… Минава покрай дългокос младеж и му казва:
– Кажи сега, бате, каквото кажеш – това ще свирим!
– Емииии…. свири Пърпъл. Знаеш ли?
– Как да не знам, бе, бате! Всичко знам!
Спира се, хваща китарата, дрънва два пъти и с най-чалгаджийския тон се провиква:
– Пърпълееееее, пърпълеееееее-ееееее!
Дълбоко в себе си много приличам на това циганче… И точно това искам всъщност.
Не ме разбирайте погрешно… Като пълен музикален помияр, съм ценител и на класическата музика… но не по начина, по който хората я слушат в огромните зали със страхотна акустика, а по един мой си начин
Защото, когато седнем на масата и му дръннем по две бири, предпочитам след това да си грачим любимите песни, вместо в захлас да слушаме Опус 99 в „си минор“ на Шуберт… примерно!

Two beer or not two beer?

Чета любимите си блогове и виждам, че случката с Максим е накарала блогърите да пишат цветущи постове и още по-цветущи коментари…
За себе си ще кажа скромно: Никога не пия, когато карам! Натуралният сок, енергийните напитки и айранът не са чак толкова лоша алтернатива на бирата, но наистина се дразня, че в България не е популярно в заведенията да се предлага безалкохолна бира…
Все пак, станало е традиция приятелите да се срещат на „по бира“…
И съм сигурен, че поне половината от шофьорите пият алкохол, защото им е тъпо да отидат на заведение и сервитьорката да си запише „седем големи бири и един айран“. А алтернатива има – съществува безалкохолна бира, която си е… безалкохолна, по-ниско калорична и обикновено е малко по-скъпа от другите (което значи и по-голям оборот на заведението). Защо тогава в заведенията не предлагат безалкохолна бира?
Всъщност, единствената (поне известна на мен) българска бира с 0% алкохол е „Каменица леко“. Има лек привкус на сок от моркови, но все пак е бира… При вносните разнообразието е далеч по-голямо (и напълно си наподобяват истинската бира) и напоследък често си държа в жабката на колата кен с подобно пиво, за да не се чувствам тъпо, ако всички около мен са на бира. И най-нагло си внасям бира в заведението, ако не предлагат… А досега само на едно място са предлагали („Митака“) и на всичкото отгоре закриха заведението. Иначе внасянето на безалкохолна бира от магазин съм пробвал само в откритите капанчета и никой не се е заяждал, поне досега… Тъпото е, че аз съм готов да си платя бирата в заведението. Но защо не я предлагат?!
И тъй, кажете: какво мислите по въпроса? Да направя ли блогърска кампания за това да се предлага безалкохолна бира в заведенията (банери, линкове и проект към Министерство на транспорта и/или Министерство на здравеопазването)? Или това ще е по-скоро реклама на „Каменица“, тъй като единствено те произвеждат такава в България… Ще допринесе ли продажбата на безалкохолна бира в заведенията за намаляване на пияните шофьори по пътищата? Дайте мнение! Знаете, че го ценя.