Издаване на задграничен паспорт на бебе

По случай именния си ден (11.11.) Вики си има задграничен паспорт, така че стига да е с двама ни, може да напуска България когато си реши…

Понеже в последно време много се говори за личните документи, бързаме да ви зарадваме – опашките доста са понамалели, а и (не знаем дали принципно или само в нашия случай) когато видят малко бебе, хората като цяло отстъпват ред.

Ако и вие сте родители и възнамерявате да вземете хлапето си с вас в чужбина, трябва да му издадете задграничен паспорт. Самото издаване протича на три етапа:

1. Адресна регистрация в общината.

Преди да преминете към подаване на заявление за паспорт, трябва да се направи адресна регистрация на детето в общината. Нужно е:

1. Акт за раждане на детето.

2. Да заплатите съответната такса (не повече от 5 лв.)

3. Единият родител с личната си карта да заяви адресната регистрация на детето. Ако адресите на двамата родители са различни, детето се регистрира на адреса на майката, така че съветът ни е тази стъпка да се извърши от нея.

Получавате бележка за постоянна адресна регистрация на детето. Цялата процедура отнема 15-тина минути без чакането на опашка.

2. Подаване на заявление за паспорт в районния участък на МВР.

Това е частта, свързана с най-много бумащина и най-много чакане, така че се въоръжете с търпение и следните документи:

1. Акт за раждане на детето – оригинал и ксерокопие, което остава в МВР.

2. Бележката за постоянна адресна регистрация от общината (етап 1)

3. Документ за платена такса (10 лв. за обикновена поръчка) – в  по-цивилизованите районни има възможност да си платите и на място.

4. Личните карти на двамата родители. Присъствието на двамата родители също е задължително!

Заявлението се попълва на място на самото гише и се подписва лично и задължително под зоркия поглед на съответния служител на МВР. Ако имате претенции за изписване на името на латиница (както в нашия случай – искахме „Victoria“ вместо „Viktoriya“), отбележете го в заявлението – това е единствената ви възможност да го направите, после става много сложно.

Детето се снима също на място, като родителят трябва да го държи в поза „раждането на Симба“ (виж картинката).

Получавате талонче с номера на заявлението и датата на получаване. Цялата процедура отнема около 30 минути, без да броим чакането на опашка.

3. Получаване на документа.

Това е най-лесната част, още повече, че цивилизовано можете да проверете дали документът е издаден и готов за получаване ето тук:

http://nld.mvr.bg/nld/nweb.nsf/fVerification

След като получите потвърждение (обикновено доста преди посочената в талона дата), можете да отидете и да си вземете паспорта от паспортната служба. Нужно е да отиде само единият родител с талончето. Цялата процедура отнема по-малко от 5 минути без чакането на опашка.

Полученият паспорт е с валидност 5 години.

Да се пази на сухо и проветриво място. Да се използва с удоволствие и мярка 🙂

Данчо Колев, дами и господа!

От известно време насам се каня да ви представя Данчо Колев, a.k.a. бащата на Биляна. Данчо е роден в с. Бреница (…ааа, вино кара воденицааааа…), женен, с две хубави деца.
Понастоящем инж. Колев има две висши, живее в Пловдив, работи в БДЖ, все още е зодия „свиня-стрелец“, кара VW Passat и ползва WordPress за новосъздадения си блог…
Обича пътуванията по света и у нас, Формула-1, бъзикането на високи и не чак толкова високи технологии, плуване и ски, узо и уиски, сачове и салати, крем карамел и сладолед…
За да се запознаете по-подробно с блога на Данчо, предлагам ви три избрани поста:

Кратка притча за хорското мнение…

Ето една любима притча, която реших да споделя с вас…
Баща и син си купили кон и решили да се разходят из селото с него…
Бащата казал:
– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а синът решил да ходи пеш.
Селяните викнали:
– Какъв е този баща, бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня.
Селяните:
– Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня…
Селените се подигравали:
– Хахаха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха…
Сигурен съм, че сте се досетили от извода: не обръщайте внимание на хорското мнение. Без значение колко хубаво нещо направите, винаги някой ще ви го омърмори. Без значение каква злина ще свършите, някой ще ви похвали…
Но пък веднага се сещам за нещо много по-благородно от това да си купите кон: всъщност този пост е резултат от поканата на Iffi по инициативата „SOS детски селища – приказка без край“. От линка по-горе можете да прочетете приказката на Iffi и да научите подробности как да станете постоянен дарител… Има и друг начин да помогнете, който не е свързан с финанси – можете да популяризирате идеята във вашия блог. Затова каня всички, които желаят, да напишат своята любима приказка с подходящ линк към „SOS детски селища“, като не забравят да ми оставят коментар, за да мога да ги прочета (обожавам да чета приказки)…