Издаване на задграничен паспорт на бебе

По случай именния си ден (11.11.) Вики си има задграничен паспорт, така че стига да е с двама ни, може да напуска България когато си реши…

Понеже в последно време много се говори за личните документи, бързаме да ви зарадваме – опашките доста са понамалели, а и (не знаем дали принципно или само в нашия случай) когато видят малко бебе, хората като цяло отстъпват ред.

Ако и вие сте родители и възнамерявате да вземете хлапето си с вас в чужбина, трябва да му издадете задграничен паспорт. Самото издаване протича на три етапа:

1. Адресна регистрация в общината.

Преди да преминете към подаване на заявление за паспорт, трябва да се направи адресна регистрация на детето в общината. Нужно е:

1. Акт за раждане на детето.

2. Да заплатите съответната такса (не повече от 5 лв.)

3. Единият родител с личната си карта да заяви адресната регистрация на детето. Ако адресите на двамата родители са различни, детето се регистрира на адреса на майката, така че съветът ни е тази стъпка да се извърши от нея.

Получавате бележка за постоянна адресна регистрация на детето. Цялата процедура отнема 15-тина минути без чакането на опашка.

2. Подаване на заявление за паспорт в районния участък на МВР.

Това е частта, свързана с най-много бумащина и най-много чакане, така че се въоръжете с търпение и следните документи:

1. Акт за раждане на детето – оригинал и ксерокопие, което остава в МВР.

2. Бележката за постоянна адресна регистрация от общината (етап 1)

3. Документ за платена такса (10 лв. за обикновена поръчка) – в  по-цивилизованите районни има възможност да си платите и на място.

4. Личните карти на двамата родители. Присъствието на двамата родители също е задължително!

Заявлението се попълва на място на самото гише и се подписва лично и задължително под зоркия поглед на съответния служител на МВР. Ако имате претенции за изписване на името на латиница (както в нашия случай – искахме „Victoria“ вместо „Viktoriya“), отбележете го в заявлението – това е единствената ви възможност да го направите, после става много сложно.

Детето се снима също на място, като родителят трябва да го държи в поза „раждането на Симба“ (виж картинката).

Получавате талонче с номера на заявлението и датата на получаване. Цялата процедура отнема около 30 минути, без да броим чакането на опашка.

3. Получаване на документа.

Това е най-лесната част, още повече, че цивилизовано можете да проверете дали документът е издаден и готов за получаване ето тук:

http://nld.mvr.bg/nld/nweb.nsf/fVerification

След като получите потвърждение (обикновено доста преди посочената в талона дата), можете да отидете и да си вземете паспорта от паспортната служба. Нужно е да отиде само единият родител с талончето. Цялата процедура отнема по-малко от 5 минути без чакането на опашка.

Полученият паспорт е с валидност 5 години.

Да се пази на сухо и проветриво място. Да се използва с удоволствие и мярка 🙂

Пойнтерът не е само указател в информатиката…

Напоследък пишем доста за бебета, но имаме предвид такива от вида homo sapiens.
Мимето и Илко (за тези, които ги познават) наскоро се сдобиха с цели осем (!) бебета… Пойнтери… Когато чуя пойнтери, се сещам за указатели в програмирането, курсори на мишка и др. такива. Но в случая става въпрос за английски пойнтер, т.е. за кученца.
И въпреки че са английски пойнтери, кученцата в действителност имат българо-сръбски произход с майка Aura (с партизанското име Яна) и баща Toro… Ето защо лаят по два начина: „Бау! Бау!“ (български) и „Ав! Ав!“ (сръбски). Повече информация за това как лаят кучетата на различни езици – тук.
Сега малко за породата – по принцип това е ловно куче, птичар. Работата му е да тича на зиг-заг по полето, да намери птиците (фазани, яребици, пъдпъдъци) и да направи стойка пред тях, без да ги изплаши.
когато ловецът види, че кучето стои в характерната си стойка (с носа и крачето си сочи къде са птиците – оттам и името „пойнтер“), той се приближава и прицелва. По сигнал, пойнтерът подплашва птиците и после ги отстрелва. Може да се научи и да носи дивеча, а някои ловци го обучават и за зайци. Подозирам, че може да се дресира и да прибира мръсни чорапи в прането, както и да простира, но предполагам, че е по-трудно.

Пойнтерите са големи сладури и са почти идеални за домашни любимци. Проблемът е, че им е необходима доста по-дълга разходка – едно двеминутно извеждане пред блока не върши работа, така че са подходящи за вас само ако обичате дълги разходки, решили сте да отслабнете или пък имате деца, които търчат напред-назад от сутрин до вечер. Но пък си има и предимства – за размерите си яде сравнително малко и като цяло е фино куче – няма тенденция за напълняване. Има къса козина, която е лесна за подръжка и не се скубе и съхне бързо.

Колкото до бебетата – родени са от майка си – нормално раждане, без упойка, в горещ летен ден. Датата е 30.06.2010 г., предлагат се в две разновидности – черно-бели (като таткото) и кафяво-бели (като майката). Обезпаразитени са, имат микрочип и международен паспорт. Ще бъдат ваксинирани, когато станат на 45 дни. Добрата новина е, че за тях се грижат двама ветеринари, така че определено са здрави и добре отгледани. Вече могат да бъдат отбити и се продават…

Ето защо е време да направим малко реклама:

Само сега! Английски пойнтери със сръбски произход на цената на български!

Малки, сладки и любвеобвилни на невероятната цена от 250 лв. с включен чип, паспорт и комплект от четири лапи и движеща се опашка. Възможност за избор на цвят и дизайн. Печелят само първите осем от вас, които се обадят, т.е. ако четете този пост през 2014 г., много вероятно е кученцата вече да са продадени…

Пойнтерите се намират в кв. Горна Баня, гр. София.

За контакти: 0898 44 16 18 – вет. д-р Илиян Христов

P.S. Закупувайки пойнтер, вие ставате част от кампанията „И блогърите са хора“, като част от средствата ще бъдат вложени в почерпка за Биляна и Петър Събеви, което е една благородна кауза, както и да го погледнеш.