Detroit: Become Human – най-добрата игра за PS4, която сме играли в последно време

Детройт. Известен като „Моторният град“, разположен на границата на САЩ с Канада. Градът на Мадона, Еминем и квадратната пица. Едно от най-престъпните места по света, където половината от жителите са неграмотни, а цели квартали за запустели от години. В Детройт общината има милиарди долари дълг, а приходите от глоби за паркиране са по-малко от разходите…

Годината е 2038. След две десителетия, упадъкът на града отдавна е забравен –  по улиците се движат автономни таксита, високоскоростни влакове свързват отдалечените му точки, а красиви LED-дисплеи по спирките показват кога ще дойде следващият автобус. Парковете са чисти и уредени. Десетки огромни фабрики са преустроени, за да произвеждат най-голямото постижение на технологичния напредък – андроидите.

Вдъхновението

Ето в такъв свят започва играта, която всъщност е вдъхновена от кратко видео от 2013 г., имащо за цел да направи техническа демонстрация на енджина на Quantic Dream. В клипа се разказва за андроида Кара, който има особен дефект – Кара си мисли, че не е робот, а живо същество…

Ето и видеото:

Кара иска да ѝ се даде шанс да живее и такъв ѝ се дава – както във видеото, така и чрез създаването на играта Detroit: Become Human. Заради Кара се създават сценарият на играта, сюжетните линии и атмосферата на Детройт през 2038 г.  Цели пет години са нужни на френското студио Quantic Dream (известни още с игрите Heavy Rain и BEYOND: Two Souls) да направят играта.

Но в крайна сметка резултатът е: най-успешната игра на студиото, с над 2 млн. продадени копия, на второ място по продажби във Великобритания (след FIFA 2018), носител на голямата награда за конзолна игра на Ping, награда „Best of E3“ на GameSpot и номинации за най-добра PS4 игра и най-добра приключенска игра на E3, както и много други… За мен обаче най-голямата награда е този цитат на Биляна, която по принцип не е геймър:

„Тази игра преобърна представите ми за гейминг и за първи път разбрах защо геймърите стоите по цяла нощ и цъкате игрички…“

– Биляна Събева

Е, след като прекарахме два уикенда с играта и я превъртяхме неколкократно, решихме накратко да разкажем за нея.

Историята

Андроидите са навсякъде: андроиди-строители пренасят тежки метални колони, андроиди-хирурзи извършват животоспасяващи операции, андроиди-домакини мият чинии и простират, андроиди-електротехници се справят с аварии и прокарват нова инфраструктура, андроиди-компаньони могат да задоволят и най-извратените сексуални желания на собствениците си, андроиди-полицаи помагат в разследването на престъпления…

Но не всичко е розово – безработицата е достигнала нива, по-високи от тези на Голямата депресия в САЩ. Андроидите се справят по-добре от хората в много направления – от футболни пьрвенства до музикални конкурси. И тези, които могат да си позволят андроид, са добре. А на бедната прослойка от обществото, оставена без работа и надежда, остава просто да мрази андроидите…

Историята на играта има трима основни герои, които оформят и трите основни сюжетни линии. Вече споменатата Кара е продадена на не особено грижовен собственик като домашна прислужница. Друг андроид с девиантно поведение е универсалният помощник Маркъс. Третият основен герой в историята е най-съвършеният модел – разследващият криминални престъпления андроид Конър.

Как и дали ще се преплетат сюжетните линии зависи изцяло от играча…

Геймплеят

Играта е от типа „интерактивна история“, т.е. силно наподобява филм, в който обаче вие решавате какво ще се случи. Всяко решение, което вземете, има трайни последствия и определя как ще продължи историята нататък.

И все пак, има моменти, в които трябва да действате бързо с копчетата на контролера (от настройките можете да определите трудността на екшън-елементите).

Много интересен е и моментът със събирането и анализирането на доказателства (Конър например може по позицията на разпилени по пода пистолет и куршуми да открие кой, как и откъде е стрелял), както и симулации на действия (андроидите могат да изчислят сложна каскада, след което да я извършат).

Основната част на играта обаче е фокусирана върху

Решенията и възможните изходи

Истината е, че към момента няма друга игра с толкова много възможни изходи, базирани на решенията ви. Има над 1000 възможни комбинации, по които играта може да завърши! Главните герои могат да умрат или да оцелеят, да станат приятели или врагове помежду си, да се превърнат в спасители или злодеи, да бъдат обичани или мразени от обществото…  Ето на това му се казва мащаб!

Интересно е, че и в повечето игри, когато получите някакви инструкции от играта, инстинктивно ги следвате. Но тук, проваляйки се в дадена мисия, всъщност може да достигнете до интересни развръзки. Както често казват, „не знаеш какво губиш когато печелиш, и какво печелиш когато губиш“.

Ще ви се наложи да си отговорите на философски въпроси като: Могат ли машините да мислят? Да осъзнаят съществуването си и ролята си в живота? Да творят? Да вярват? Да изпитват емпатия и дори любов? Какво всъщност означава да си жив? Кои са важните неща в един живот? Би ли нарушил закона, ако можеш да получиш лична облага от това? Би ли убил, ако някой застрашава близките ти? С насилие ли трябва да отговорим на насилието? Ще подкрепиш ли свой близък, който не е прав или ще застанеш зад напълно непознат, за когото знаеш, че е прав…

Графика и звук

Играта е толкова брутално добра заради перфектната графика и звук. Например за музиката са назначени три отделни композитора за трите сюжетни линии, като за някои музикални изпълнения е нает и цял симфоничен оркестър. Когато историята е с Кара, музиката е нежно виолончело. Когато играете с Конър, чувате музика с доста техно-елементи. С Маркъс саундтракът звучи епично и катедрално…

Колкото до графиката – ами виждат се искрите, които прехвърчат от камината, стъпките в снега и капките дъжд, стичащи се по миглите на героите. Ето едно видео, което показва доста от графиката, без да разкрива нещо съществено от историята на играта:

Играта е заснета от професионални актьори, като само на лицата им са прикрепени 83 датчика. Да, не съм очаквал, че в ревю на игра ще напишем нещо подобно, но в играта участват Валъри Къри (Кара), известна като Джейн във „Вероника Марс“ и Келси в „Къща на лъжите“; Джес Уилямс (Маркъс), известен като д-р Джаксън Ейвъри в „Анатомията на Грей“ и Ерик Медина в „Отвъд вълната“, както и Браян Декарт (Конър), известен като Дан в „Оцелелите“ и Тейлър в „Каубойки и ангели“…

Самите актьори споделят, че заснемането на игра е много по-трудно, тъй като е трябвало да заснемат всички възможни изходи на играта и да следят коя сцена откъде идва и тъй като няма декори и костюми, всичко е във въображението им… Ето едно „the making of“ видео, в случай, че имате седем минути да го видите:

В заключение

Ако си падате по филми като „Ефектът на пеперудата“ и „Изкуствен интелект“, ако обичате приключенски интерактивни драми в стил „Heavy Rain“, „Life is Strange“ или „Syberia“, имате носталгия към книгите-игри и сте искали да има и филм-игра, а освен това и отдавате специална почит на вниманието към детайла, Detroit: Become Human е за вас.

Вярно е, че играта може и да не се хареса на всеки: сигурно много от вас ще поспорят за това доколко такъв тип игри са „истински“, доколко графиката, звуковите ефекти и дори достоверността на сюжета са наистина впечатляващи… Признаваме, има някои недомислици като например „защо човек ще ползва инвалидна количка, а не екзоскелет през 2038 г.“ или „защо прост удар с юмрук в корема свива на кълбо здравия метален корпус на андроида“…

Но това са дреболии в сравнение с цялостната атмосфера. Защото слънчевият, лъскав Детройт пред очите ви се превръща в мрачен, студен и тъжен град, където виждаме колко странни същества са хората и колко лесно се манипулира обществото ни, както и на какви ужасни постъпки е способно човечеството – от хилядолетия назад до близкото бъдеще. Играта ни хареса защото отдавна не се е случвало адреналинът ни да се вдигне толкова по време на някои сцени, че да стоим напрегнати, взрени в екрана, докато играем, да затаим дъх и едва след като видим, че героят ни оцелее и е добре, да се отпуснем с въздишка на облекчение на дивана, сякаш нечий живот наистина зависи от това дали ще натиснем „Х“ или „О“ на контролера… И най-важното – рядко се случва игра да те „докосне“ и да те накара да изпитваш коктейл от различни емоции и чувства, да се замислиш над това колко голяма привилегия може да бъде да изпееш песен или да целунеш любимия си човек…

Изпробвайте Detroit: Become Human. Има безплатно демо. Няма да съжалявате.

P. S. Колкото до цената – тъжно е, че докато в САЩ играта върви по $19.99, в повечето големи магазини в България (вкл. в Playstation Store), играта се продава на трицифрена сума (129-149 лв.).  Очаква се съвсем скоро цената да падне до около 20 EUR и за Европа, но към момента на писането на статията, единствено в eMag са я пуснали на 60 лв, а в OLX я има на цена под 50 лв. като употребявана. Но играта си струва! Жалко и че я няма за други платформи, освен PS4.

Едно мнение за “Detroit: Become Human – най-добрата игра за PS4, която сме играли в последно време”

  1. Привет Биляна, Петър,

    Много ми хареса статията и коментара на Биляна. Много е трудно да не седим по нощите 😀

    Аз играта още не съм я завършил, но съм почти накрая. Определено няма как човек да остане равнодушен. Имаме избор междъ морални и неорални избори, емоцоионални и рационални; да оцелеем или да бъдем човек и да се надяваме на най-доброто. Признавам си на 3-пъти връщам действието т.к. не исках да си загубя човечетата или просто грам не ми хареса изхода. Лично аз смятам да изиграя екстремумите (добър чичко, лош чичко, total fail) да видя какво ще стане. Ще видим дали ще я докарам до там.

    Много ми хареса факта, че може да се отключва допълнителен видео материал към играта (интервюта, филмчета и т.н.). Също така това е единстветната игра от този род, в която има схема на решенията. Играчът много добре знае през какво не е минал, което си е много добра информация при последващо преиграване.

    Като цяло играта е много добре направена, преживяването на мен лично много ми харесва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.