Оценка: 9/10
Имам една любима песен на The Cure… Казва се Cut Here (текстът тук, видеото тук)… Звучи леко безгрижно, но текстът й е тъжен… пее се за изпуснатите моменти в живота, за това колко често се е случвало да се замислим прекалено дълго, да не кажем нещо, което искаме и след това дълго да си повтаряме „Ако само…“. Но „Ако само…“ често идва прекалено късно…
Тази вечер, след купона по случай рождения ден на баба (стана на 70!!!), Дидка ми препоръча един филм с английското заглавие „If only…“
Какво би станало, ако ни се даде втори шанс да изживеем даден миг… И въпреки че темата май вече стана от изтърканите, трябва да призная, че филмът е доста добър, нещо средно между „Ефектът на пеперудата“ и онези романтични истории, които гледаме с пакетче носни кърпички в ръка. Любимият ми момент е оценката на Дженифър Лав Хюит, когато вижда нотите на авторската си песен (четири пъти си връщах сцената)… Но за какво точно става въпрос, както винаги предпочитам да разберете сами 🙂