Шефове гадняри

Жанр: комедия
Година: 2011 г.
Времетраене: 106 мин.
Държава: САЩ
Режисьор: Сет Гордън
Сценарист: Майкъл Марковиц, Джон Дейли и др.
Участват: Джейсън Бейтман, Чарли Дей, Джейсън Судейкис, Колин Фарел, Кевин Спейси, Дженифър Анистън
IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1499658/
Оценка: 4/10
Трейлър:

Влязохме в киносалона с огромни очаквания за този филм. И още с първите минути ни се стори леко преувеличен типично по американски.

Историята: Трима приятели са ежедневно тормозени от шефовете си. Единият от ръководителите е психар, който се държи с всички свои подчинени като с роби, а смята себе си за всемогъщ. Другият е дрогиран непрокопсаник, който наследява бизнеса на баща си след внезапната му смърт и се лигави с цялата фирма. Третият шеф е от женски пол – тотална нимфоманка-зъболекар, която тормози асистента си с постоянни сексуални намеци.

Положението става толкова непоносимо, че приятелите се разбират да убият шефовете си. Но за да няма съмнения, всеки трябва да убие чужд шеф. От там нататък следват комичните моменти, но на мен лично нито хуморът, нито режисурата ми харесаха – силно преувеличени, както вече казах.

Хубавите неща: актьорската игра е направо на блестящо ниво за такъв сценарий, Дженифър Анистън изглежда наистина много яко, Колин Фарел е променен до неузнаваемост, а на Кевин Спейси му дайте да играе психар…

Като цяло: На трейлър и реклами го докарват, има няколко добри смешки, но като съдържание не си струва парите за кино…

Ако само…

Оценка: 9/10

 

 

Имам една любима песен на The Cure… Казва се Cut Here (текстът тук, видеото тук)… Звучи леко безгрижно, но текстът й е тъжен… пее се за изпуснатите моменти в живота, за това колко често се е случвало да се замислим прекалено дълго, да не кажем нещо, което искаме и след това дълго да си повтаряме „Ако само…“. Но „Ако само…“ често идва прекалено късно…

 

Тази вечер, след купона по случай рождения ден на баба (стана на 70!!!), Дидка ми препоръча един филм с английското заглавие „If only…“

 

Какво би станало, ако ни се даде втори шанс да изживеем даден миг… И въпреки че темата май вече стана от изтърканите, трябва да призная, че филмът е доста добър, нещо средно между „Ефектът на пеперудата“ и онези романтични истории, които гледаме с пакетче носни кърпички в ръка. Любимият ми момент е оценката на Дженифър Лав Хюит, когато вижда нотите на авторската си песен (четири пъти си връщах сцената)… Но за какво точно става въпрос, както винаги предпочитам да разберете сами 🙂