Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет

Тези, които са пътували повече от два пъти със самолет, знаят колко досаден (но все толкова необходим) става инструктажът… Представете си какво е, ако сте стюардеса и трябва да правите също по няколко пъти на ден… Не на скуката!

Представяме ви топ-3 на най-уникалните и забавни инструктажи…

III място: Забавната лелка

Не е много сигурно дали става въпрос за реална стюардеса или за обикновен пътник, но на борда определено е забавно:

II място: Танцът на стюардесите

Забавният и изключително известен танц на стюардесите от Cebu Pacific:

I място: Рапиращият стюард

Нашият фаворит – Дейвид Холмс от Southwest Airlines:

Ефектът на пеперудата

Мимикрия се нарича способността на живите организми да се сливат с околната среда, променяйки своята цветова окраска, за да не контрастират рязко със средата и да не могат да бъдат забелязани. Тази им способност им осигурява безопасност и спокойствие.

Снимката по-долу направих в прохода Вратцата, близо до Враца. Всъщност, дори не забелязах пеперудата първоначално – приличаше на едно от хилядите есенни листа, паднали от дърветата. Тотално сляла се със заобикалящата я среда.

За съжаление, често виждам подобно поведение и сред хората. Подражават на другите, опитват се да не бъдат различни, да се слеят с околните… Чувстват се обединени от модата, от съответните стилове музика, от марките автомобили и мобилни телефони, от футболни отбори… и се чувстват обединени! А всъщност повечето хора са други хора. Мислите им са чужди мнения, животът им е мимикрия, а страстите им – цитат. Дори и това е цитат на Оскар Уайлд…

Пред гумаджийницата

Снимка: Fangleman

Случката, която ще ви разкажа се случи този уикенд в Русе. Отивам да сменям летните гуми със зимни…

Пред мен в гумаджийницата има три автомобила – Citroën Xantia, BMW 3 Е36 и VW Polo 6N 1.0 (същото като нашето).

Гумаджията тъкмо приключва със Ситроена и чувам само финалните му думи:

– И пак ти казвам, на задната ти гума имаш много голям балон, ако вдигнеш над 50-6о км/ч, ще се претрепеш…

– Да, бе, разбрах… аз само да си свърша работата и пак идвам при теб и ще я сменим с нова!

Пичът скочи в колата, потегли и профуча поне със 70 км/ч още през първото кръстовище.

* * *

BMW-то беше куриозен екземпляр само по себе си. Беше вкарано от Испания, номерът му дори още не беше сменен. Типичен представител на определението ми за „селски тунинг“ – кола от 90-те, ксенони зад пожълтелите от времето пластмасови фарове, LED стопове от турски магазин, спойлер и ръжда по купето, широки нископрофилни гуми с лъскави 17″ джанти…

Е, това последното не знам как да го опиша. Ще започна от марката – двете предни гуми бяха … Не го четете? И на мен ми беше трудно, но всъщност гумите са Continental Winter Contact – толкова изтъркани, че общо взето само това се четеше от гумата… Не говоря за протектор, не говоря въобще за грайфер… наистина седиш и се чудиш как може автомобилът да се движи с такова подобие на гума… Но това не е всичко – лявата задна гума е някаква лятна RoadStone 245/40/17 в сравнително добро състояние, докато дясната е старо Pirelli – 225/40/17… Сантиметър и половина разлика във височината, ама… к’во ти пука, ще се изравнят с времето. Сетих се за тъпия виц, че по време на криза се купуват алуминиеви джанти само от страната, паркирана пред дискотеката…

– Айде, бе, човек, няма ли как да закърпим положението?

– Абе казвам ти – тази гума е брак! Тотален брак! – заявява му гумаджията

– Е, нямаш ли някоя друга?

– Ами имам там едни хвърлени, ама и те имат проблеми…

– Тая става ли?

– Ами тя е друг размер.

– Как, бе, нали е седемнайсет цола?

– Да, ама ще ти стърчи джантата, много е тясна…

– А, щом ще стърчи – не!

– Тази мога да ти я дам, но и тя е брак… Изпуска постоянно!

– Нищо, аз ще я помпя по бензиностанциите.

– Както искаш… Казвам ти, много е зле, после да не изляза аз крив. Да я слагам ли?

– Слагай я!

* * *

Поглеждам собственика на Полото… Оглежда ми колата. Забелязва, че го гледам, въобще едно неловко гледане се получава и в крайна сметка той първи прекъсва тишината и ми обяснява:

– Гледам, че си със стандартния размер… Аз съм с малко по-големи гуми и се чудя дали ще опират…

– Колко по-големи? – питам.

– Ама, не, бе, аз само отпред ще ги сложа, отзад вече съм с големи…

– Добр, колко големи?

– Ами 185/65/14… такива намерих!

За сравнение, стандартът за това Polo е 155/70/13… Нямам идея дали опират (бих казал по-скоро да), но разликата в диаметъра е около пет сантиметра… Това си е доста голяма разлика, да не говорим, че в движение реалната скорост ще е винаги десетина километра по-висока от тази на километража.

Както и да е, монтирах си гумите, направих баланс и реглаж на предния мост, така че откъм зимни гуми съм готов… За останалата част от „зазимяването“ („заземяване“ е друго, вижте си речника) заслугите са изцяло на баща ми, така че му благодаря публично.

Но не моята кола е на фокус. Познавам много хора, които може и да не карат турбо-ултра-мега-интеркулер-резачко-бръсначки с цялата азбука отзад, но си поддържат колите си изправни. Познавам и хора, които не отдават чак такова значение на безопасността на автомобилите си… Това, което видях в гумаджийницата обаче тотално ме стресира.

Дали просто бях карък и нацелих 3 от 3 „проблемни“? Или наистина по-голямата част от шофьорите, с които се разминавам всеки ден имат калпави гуми, които ще обърнат колата им на първия завой? А дали им работят спирачките? А стоп-светлините? А мигачите? Кормилото им наистина ли завива? Съединителят им не приплъзва ли? Имат ли застраховка? А шофьорска книжка?

Колкото повече въпроси си задавам, толкова по-притеснен ставам…