Дисниленд: 10 години по-късно и 10 причини да НЕ ходите там!

Ето, че отново бяхме в Дисниленд, близо 10 години по-късно, вече женени и с две деца. На децата им беше забавно, но не толкова – на нас. За съжаление впечатлението ни е по-скоро разочарование. Ето защо:

1. Отворете раницата!

И така, купувате най-евтините възможни билети за два дни и двата парка на обща стойност над 650 лв. за семейството, без да броим тройно по-големите странични разходи. Следват полет, автобус, после влак, после метро и после пак влак и най-накрая се озовавате с цялата фамилия екзалтирани пред входа на заветния Дисниленд. Очаквате да ви посрещнат Мики и Доналд? Ами познали сте, но само ако това са имената на двамата навъсени охранители, които ви карат да си сложите раницата и да я отворите пред тях…

— Имате ли нож в раницата?

— Не.

— Минавайте.

Сигурен съм, че и терористите с ножове са напълно честни. Да, някои от входовете имаха скенери, но този, от който минахме ние, нямаше… Хаотични мерки за сигурност с явни пропуски, никакъв ред в опашките на входа, но най-накрая влизаме.



Реклама:

Booking.com

2. Два пъти повече хора на същата площ

Както казах, взехме си възможно най-евтините билети. Тоест такива, които са в най-ненатоварени дни.  Но истината е, че гъмжилото от хората е невероятно – яйце да пуснеш, на човек ще падне. Никой не налага никакви ограничения за посетителите в дадения ден и така тълпата прави посещението неприятно за всички…

3. Ужасно чакане

Като резултат от горното, как ви звучи да чакате между 70 и 120 минути за 10-минутна атракция, после още 40 мин. чакане за следващата 5-минутна атракция, после още 60 мин. чакане… Реално от 10-тината часа, в които парка е отворен, сигурно 8 прекарахме в редене по опашки и досадно чакане. А е тъжно „вълшебният“ ти ден в Дисниленд да бъде предимно чакане.

4. Fast Pass-овете свършват до обяд

Уж за да облекчат чакането, от Дисниленд са измислили нещо наречено „Fast Pass“ – специален билет, с който се качваш с предимство на определени натоварени люлки. За съжаление, въпросните пропуски свършват до обяд и реално полза от тях почти няма. Да не говорим, че на някои люлки чакането минава половин час дори с Fast Pass.

5. Стари люлки

По някои от атракционите личат поколения и години ползване. Да се повредят три атракциона за един ден не е нещо, което ни се случваше през 2008 г. (особено „приятно“ е да се случи, когато си чакал половин час за дадената атракция). А да преправят старите автомобили с героите от „Колите“ например едва ли е кой знае каква инвестиция…

6. Алеи без приказни герои

Това, което през 2008 г. различаваше Дисниленд от всеки друг увеселителен парк, бе атмосферата. Мики, Мини, Гуфи, принцесите на Дисни, Алиса и Лудият шапкар просто обикаляха из парка и всеки можеше да се снима с тях. Гримьори рисуваха лицата на малки и пораснали деца с образите на любимите герои.  Нищо подобно в днешни дни – искаш да се снимаш с Мики? Той е скрит в специална сграда, наречена „Meet Mickey Mouse“. Чакай 40 минути на тази опашка! Гуфи? Другата опашка, там е само 25 мин. чакане. Принцесите на Дисни? 140 мин. чакане.

7. Star Wars в Дисниленд???

Признавам, една от най-яките атракции бе да ни вкарат в StarSpeeder 1000 и да ни изстрелят сред световете на Star Wars. Обаче да цопнеш C-3PO и Вейдър до слончето Дъмбо, принцесите на Дисни и Бъз от „Играта на играчките“ ми излиза извън границите на добрия вкус. Всички преходи в парка бяха плавни и неусетни… Днес футуристичната сграда на Star Wars, лепната до гарата с парния локомотив изглежда нелепо!

8. Липсват атракции с нови герои

Слончето Дъмбо е от 1941 г. Алиса – от 1951 г. Не ме разбирайте погрешно – обичам Дъмбо, макар и да е на 76 години! Но много от героите в новите филмчета липсват – като изключим костюмираните актьори, до които добиране няма, липсват атракции с Елза и Ана, Рапунцел, Тияна, Мерида, Ваяна, Добрият динозавър, героите от „Отвътре навън“, „Зоотрополис“, „Самолетите“, „Камбанка“, „Разбивачът Ралф“…

9. Меню с лют сос

След като поръчахме четири каубойски менюта с пилешко на обща стойност 56 EUR, се оказа, че пилешкото е люто! В Дисниленд! Качеството на храната бе като в долнопробно fast food заведение (имаме само нискокачествената снимка горе), картофите ставаха… Хамбургерите днес са кръгли. А през 2008 г. дори те бяха с формата на Мики Маус – мисля, че това само по себе си е достатъчно показателно.

10. Финална тъпканица

За да се доберете до „вълшебното“ светлинно шоу с лазери и фойерверки, ще трябва да заемете позиция поне час по-рано, иначе просто ще го гледате буквално от входа на увеселителния парк и няма да видите почти нищо… Още „по-забавната“ част е, когато близо два стадиона народ се изсипе на гарата и там не чака нищо повече от редовните влакове – следва една блъсканица, пред която столичния градски транспорт в 18 ч. е едно просторно и културно място. И това се случва всеки ден – никакъв синхрон между железниците и Дисниленд по въпроса! А какво „по-хубаво“ от това след 10+ часа висене по опашки, изнемощелите дечица да попътуват и още час прави в претъпкан по шевовете влак?

Малко финални думи…

Да, в този пост има хейт. Не заради друго, а защото очаквам от Дисниленд да вдигат бариерата през годините, вместо да я смъкват. Да, изкарахме си добре като цяло. Но в сравнение с другите увеселителни паркове като Грьона Люнд (Стокхолм, Швеция), Ефтелинг (Хертогенбош, Холандия) и Тиволи (Копенхаген, Дания), французите просто не правят достатъчно.

И ако все пак твърдо сте решили да заведете децата на Дисниленд, ето и 10 съвета, които да имате предвид:

  1. Следете за промоции и изберете слабо натоварен ден, в който може да влезете с билет „Mini“. Избягвайте летните месеци, когато е още по-претъпкано. Няма смисъл да си купувате билет за два парка в един ден – трудно е да посетите всичко дори в единия.
  2. Заредете се с търпение (и пари). Ще ви трябват.
  3. Вземете си плодове, сандвичи, бисквити, десертчета и минерална вода. Освен, че ще спестите някой лев от гадна junk храна, ще можете да хапвате, докато чакате на опашка за люлките.
  4. Свалете си мобилното приложение на Дисниленд. Така ще получавате в реално време коя люлка работи и колко време се чака.
  5. Вижте от приложението точно седмица по-рано горе-долу по кое време кои люлки се натоварват и си направете план. За най-натоварените си вземете fast pass, като първият pass вземете още с влизането си в парка.
  6. Веднага щом вземете fast pass, се наредете за снимка с любимия герой – там чакането е най-дълго и най-досадно. Особено дълго се чака за Принцесите на Дисни, Мики Маус и Спайдърмен.
  7. Имайте предвид ограниченията за височина на някои атракции, за да няма разочаровани деца.
  8. Имайте предвид, че доста атракции имат две опашки – Fast Pass и регулярна. Не се редете на Fast Pass опашката, ако нямате пропуск – ще си изгубите времето.
  9. Ако сте два дни в Дисниленд, първият идете в Disneyland Park, а вторият – в Disneyland Studios. Ходенето в последния е доста по-малко (около 4 км според крачкомера), освен това повечето атракции са от затворен тип и позволяват ползване в лошо време.
  10. Най-любимите ни атракции, които не трябва да изпускате:
    • В Disneyland Park: Star Tours: The Adventures Continue, Peter Pan’s Flight, Autopia, Buzz Lightyear Laser Blast, Big Thunder Mountain, It’s a small world, La Taniere du Dragon, La Pays des Contes de Fees, Mad Hatter’s Tea Cups, Pirates of the Caribbean;
    • В Disneyland Studios: Moteurs… Action! Stunt Show Spectacular, Ratatouille: The Adventure, Studio Tram Tour: Behind the Magic, The Twilight Zone Tower of Terror, Les Tapis Volants – Flying Carpets Over Agrabah.

X-COM: Enemy Unknown

Рядко пиша за игри.

Първо – нямам много време да ги играя, а камо ли да пиша за тях.

Второ – аз каквото и да кажа, Strangera ще го направи по-добре в неговия блог, от който ще си позволя да взема един цитат: I don’t drink, I don’t smoke, I don’t do drugs. I play video games, which I think is a far superior addiction to any of those other ones…

Трето – съвременните игрички са 80-90% са тъпи думканици и ралита, които не ме влекат.

Любимите игри си остават тези от 90-те: SimCity, Heroes of Might & Magic и… X-COM. Жанрът „походова тактическа стратегия“ (turn-based tactical strategy) беше създаден от тази игра. Може би най-любимата ми игра на всички времена беше X-COM: Terror from the deep.

Толкова ме беше зарибила, че я играех до 6 сутринта (включително сутринта преди приемния изпит за Математическата гимназия)… 

Естествено, изиграх и предшественика ѝ UFO:Enemy Unknown (за съществуването му разбрах доста по-късно всъщност), заедно с всичките сполучливи и несполучливи продължения (UFO: Extraterrestrial, UFO: Aftermath, UFO: Aftershock, UFO: Afterlight, UFO: Aftershave… опс, поувлякох се…).

Продълженията бяха много яки, но нямаха онази атмосфера, която те кара да подскачаш от стола, да страдаш за всеки изгубен войник, да усещаш дебнещата опасност отвсякъде, неизвестните извънземни, които ставаха все по-страшни и все по-лоши, започваха да използват супер мощни оръжия, стрелящи изневиделица и най-гадното – контрол на мозъците на хората, които от съюзници се превръщаха вв врагове… Битката ставаше все по-неравностойна, парите все не достигаха и трябваше да си железен тактик, за да победиш… Тази игра ми липсваше години наред.

До сега.

На 12 октомври излиза X-COM: Enemy Unknown. Римейк на доброто старо UFO. И той идва не от кого да е, а от Firaxis/2K. Всички членове на екипа на играта е трябвало да изиграят оригинала, да го превъртят и едва тогава са започвали работа по новата… а тя е гениална!

Както може да видите от изображенията, основните ценности за запазени и дори подобрени. Друг път се е случвало да мина и „по тънката лайстна“, но този път си купих играта, даже с preorder. Защото хората, вложили усилия и средства в направата на подобен римейк искрено ми напълниха душата и го заслужават!

Aко съм предизвикал интереса ви, може да разгледате и научите повече от официалния сайт (има и безплатно демо) –  http://www.xcom.com/enemyunknown/

А ако сте заклети фенове като мен и сте решили да си купите играта, пишете ми. Може да поиграем в мултиплейър…

За останалите – ако след 12 октомври се получи дълга пауза в писането на мои публикации, да знаете, че докато вие си спите вечер спокойно в леглата, аз спасявам света от извънземни…

 

Малко игрички като за петък…

Петък е, хора! Отдавна не сме писали за игри и решихме, че този ден поради ред причини е подходящ за целта.

Има различни игри.

Петър си пада по сложни куести (Runaway, Monkey Island, Full Throttle), походови стратегически игри (X-COM: Terror from the Deep, Heroes of Might and Magic), симулатори (The Sims, SimCity 4, Spore, Transport Tycoon), гонки с коли (Need for Speed), ролеви/екшън игри (Diablo, Fallout 3)… Много си пада и по StarCraft-серията, но пък е много зле в реално-времевите стратегии, така че това все едно не сме го споменавали. За такива игри можете да прочетете на много места (препоръчваме ви блога на Strangera).

Биляна харесва добрите стари опростени игрички на 80-те. Малки, с простичък геймплей и графика, но пък приятни за игра: Tetris, Pinball, морски шах, Arcanoid, Space Invaders и хилядите им клонинги. Точно за такива прости игрички става дума в днешния пост – играят се лесно, бързо и ще  направят последните часове от досадна работна седмица по-приятни…

Наскоро попаднахме на един български сайт с игри, който се отличава от стотиците подобни с това, че голяма част от игрите са авторски, т.е. на български език и правени от българи.

Избрахме три от тях:

Рибар


http://back2game.com/game.php?act=143

Типична простичка екшън игрица: рибарят мята въдицата наляво-надясно, при щракване с мишката въдицата се спуска и каквото захване – захване. Различните неща носят различни точки, сандъците може да се окажат пълни с пари, но може и да са съвсем празни, така че са рисковано начинание, а времето обикновено не достига.

Инду Куест


http://www.back2game.com/game.php?act=142

Характерно за културата на индийците, тук времето не е решаващ фактор. Много по-важно е добре да премислите къде точно да цъкнете. Идеята е, че когато цъкнете на камък от даден цвят, всички съседни в същия цвят изчезват. Ако камъкът е самотен обаче, губите живот… Ето защо към края е важно да ги съберете поне по двойки, иначе животите свършват доста бързо. Много приятна логическа игра.

Балони над Кайро


http://www.back2game.com/game.php?act=233

Ако обичате да правите сапунени мехури, това е играта за вас. Идеята е да „надувате“ балони със задържане на мишката, които стават все по-големи и по-големи. Те обаче не трябва да бъдат докоснати от балон в друг цвят или от топче. Имате само един живот, т.е. не може да си позволите дори една грешка. На всичкото отгоре има и едно топче с ореол, което боядисва грижливо направените от вас балони в друг цвят. Печелите, ако покриете 50% от повърхността… Напомня на силно модифициран Xonix.

Е, това е… има и много други подобни игрици, IQ тестове, класации и т. н., но за тях няма да пишем. Ако толкова ви интересуват, вижте тук.