Две WC анкети

Стана доста време, откакто проведохме две анкети, свързани с ползването на тоалетна. Време е и да публикуваме резултатите от тях. Първата от тях дава отговор на въпроса за ползването на лаптоп в тоалетната. Оказа се, че половината от посетителите не ползват лаптоп… 17% от запитаните обаче си го ползват редовно. Също толкова нямат лаптоп (не се уточнява дали е в резултат на използването). На 13% от запитаните им се е случвало инцидентно, явно при голяма нужда (от ползване на лаптоп). Отговорът „аз никога не ходя до тоалетна“, специално селектиран за Ани, бе даден от цели 4% от запитаните, което сериозно ни замисля над това да рекламираме разхлабителни продукти в блога.

Втората анкета е малко по-сериозна – дали обществените тоалетни трябва да са безплатни. Беше провокирана от едно посещение в сладкарница „Неделя“ в Русе. Очаквано, две трети от запитаните искат безплатни тоалетни, като 51% от всички запитани считат, че поддръжката им трябва да се поеме от собственика на заведението, а 14% считат, че е редно общината да подпомага финансово заведенията, които предоставят безплатни тоалетни. Останалите, които нямат нищо против тоалетните да са платени, са готови да платят, при условие, че цената на нуждата е символична (10-20 ст.) и това е регламентирано със закон (11%). 21% от всички запитани пък биха платили и повече, стига тоалетните да са чисти и поддържани.

WC публикация

Този пост е писан в тоалетната…

Няма нищо по-уединяващо, отпускащо и забавно от това да се окупираш с лаптоп вътре и да драснеш нещо, което ще бъде прочетено от хиляди хора. Някои от тях може би също ще го прочетат именно там, в тоалетната.

Във Великобритания средностатическата жена прекарва сумарно половин година от живота си в тоалетната. И тук идва изненадата – средностатическият мъж прекарва цели три години там!!!

Е, струва ли си да губите това ценно време, при условие, че можете да се образовате, да научите новините за деня, да прочетете нещо забавно или просто да си чатите с жена си, докато тя е в другата стая… примерно 🙂

Лаптопът е безплатна и несвършваща (доколкото батерията позволява, разбира се) алтернатива на тоалетната хартия с вицове и судоку:

Тази вечер излязохме с приятели. Покрай Вики не ни се беше случвало от много време насам. От един момент (към третата бира) нататък темата ни бе само за тоалетните, затова съм и толкова инспириран от тях. Добавих още една тоалетно-ориентирана анкета експериментално – в случай, че експериментът е успешен, редовните читатели занапред ще могат да отговарят на различна анкета всеки път, когато посетят блога ни.

За финал, предлагам топ-3 от кенеф-вицовете на вечерта:

Виц 1:

Мъж влиза в обществена тоалетна и вижда голям надпис върху плочките пред него: „Погледни наляво!“

Поглежда наляво и вижда друг подобен надпис: „Погледни надясно!“

Поглежда надясно и отново вижда надпис: „Погледни нагоре!“

Поглежда към тавана, а там – надпис: „Погледни зад теб!“

Обръща се и вижда надпис на вратата: „Пикай, бе, стига си се оглеждал!!!“

Виц 2:

Седят двама в тоалетната на един ресторант и се мъчат от ужасен запек… Ама запек да видите! От двете съседни клетки се чувало неистово напъване, ту в хармония, ту със състезателен характер:

– Ъъъъъъ-ъъъ-ъъъ….

– Пъъ-ъ-ъъъх…. Ъ-ъъъъ….

– ЪЪЪЪЪЪЪ…….

– Ъ-Ъ-Ъ-Ъъъъъъ….

– Аппп… ъъъъъъъъъъ!

В един момент от едната тоалетна се чуло само едно кратко: „пльок!“

– Ееех, блазе ти!

– Какво „блазе ти!“, от напъване часовникът ми падна вътре…

Виц 3:

Един човек си пътувал с трамвай No. 7 и малко преди НДК така го свил стомахът, че още на следващата спирка скочил от трамвая почти в движение, след което на бегом, с прибежки и припълзявания се добрал по най-бързия начин до най-близката обществена тоалетна в небезизвестният подлез на Националния дворец на културата. Изстрелял „залпа“ на секундата и се облегнал облекчен. В този момент чул мъжки глас от съседната кабинка:

– Еееееей! Здрасти!

– Ъ… здрасти…

– Как си, как я караш?

– Ох, добре съм вече, много бях на зор…

– Така ли? А къде ще ходиш сега?

– Ами тъкмо бях в трамвая и щях да ходя към Централна гара, ама много ме заболя стомахът и… слязох по спешност.

– И какви са ти плановете отсега нататък?

– Ами излизам оттук, връщам се на спирката и ще си хвана друг трамвай, оттам се мятам на влака и се прибирам в Aлдомировци.

– Е, не се излагай, какво ще правиш там?

– Как какво? Аз съм си оттам… днес бях в София по работа за малко…

– Какво ще кажеш да се видим след малко?

– Ами… не знам, аз не те познавам…

– Всъщност, имам още по-добра идея – какво ще кажеш да те заведа на вечеря довечера?

– Не знам, човек, казах ти, не те познавам! Не съм те виждал, дето има една приказка… Ама какво пък… Съгласен съм!

– Чудесно! Хайде, до довечера тогава… аз сега ще затварям, че един идиот тук до мен си мисли, че питам него и през цялото време ми отговаря…

* * *

А кой е Вашият най-добър WC-виц?

Цената на… нуждата!

Тази снимка направих в сладкарница „Неделя“, гр. Русе преди около две седмици:

Държа да отбележа, че подобна цена в цяла България е висока, а в Русе направо си заслужават да им се изакаш на входа вместо в кенефа… Но да не бъда циничен. Да речем, че наистина много настоявате да ползвате тоалетната на сладкарницата. Ами по-евтино е да им станете клиент!

Ето снимка на част от менюто във въпросната сладкарница:

Значи, отивате и си поръчвате сметанка. Плащате 20 стотинки, взимате си я и гордо отивате в тоалетната. На пет пъти по-ниска цена!!!

Да не говорим че вече сте клиент на заведението и ограничението за ползване от клиенти не е ограничено със срок. Пазете си касовата бележка и си ходете до тоалетна колкото ви душа иска!

Сега сериозно – навремето Елеонора Николова, бивш кмет на Русе, беше постановила в обществените заведения да няма такса вход за тоалетните. Наясно съм, че никой не е длъжен да поддържа тоалетната на заведението си в полза роду, но пък не мисля, че трябва човек да бъде лишен от елементарни природни нужди, каквито са нуждата от малка и голяма нужда.



Реклама:

Booking.com

20 стотинки (цената на сметанка) е напълно приемлива цена. Цената на ролка тоалетна хартия. Цена, която бих платил без да се замисля, ако съм на зор и не ми се яде торта.

Да не говорим за проблемите, когато някой чужденец слезе на централна автогара в София и все още няма заветните 50 ст., за да си свърши работата… Е, сигурно и с едно евро ще го пуснат, но не е там работата.

Проблемът с тоалетните е по целия свят. Виждал съм как автобус с български туристи спира на бензиностанция в Сърбия и сръбските бензинаджии заключват вратата на тоалетната (да не говорим, че пък за да се добереш до платената тоалетна на някоя междинна спирка, се налага да платиш такса за допълнителна „перонска карта“, за да се върнеш в автобуса си).

Но да не съдим само по сърбите (и само по земя всъщност)… Ирландските измекяри от Ryanair мислеха да въведат платена тоалетна в самолетите си, какво да говорим повече.

А още през ноември 2002 г. ООН  обяви ползването на санитарни съоръжения за фундаментално човешко право.

И за да завърша оптимистично – не навсякъде е така. В България съм виждал много безплатни тоалетни. А-ха да посоча Макдоналдс за добър пример и те си заключиха тоалетните в центъра, като ги отключват само срещу касов бон… Направо се чудя дали наистина си струва да плащаш на лелка, която да пази и проверява за касовите бележки, за да те пусне вътре (т. нар. „лелкомат“) ?

И тъй като не мога да се сетя за добър пример от родината ни, ще ви покажа една снимка от Гърция, направена през август 2009 г. по време на екскурзията ни до Керамоти. Това е безплатна тоалетна, намира се точно до магистралата. Нямаше липсващи кранчета на чешмата, счупени казанчета… нямаше охрана, нямаше никакви такси, нямаше охранителни камери, нямаши графити или каквито и да било вандали… И беше по-чиста от много платени тоалетни:

Е, можело значи… А вие как мислите? Трябва ли тоалетните да са безплатни?

Пуснахме нова анкета в сайта ни, така че можете да гласувате смело веднага, или пък да изкажете мнението си в коментар.



Реклама:

Booking.com