Припомних си една случка от ученическите години, от времето преди мобилните телефони… След много врънкане на една мацка да ми даде телефонния си номер, тя най-накрая се нави:
– Уффф, добре, де… Какво толкова. Телефонът ми е 16-67-23. Доволен?
Доволен, ами, как иначе! Още същата вечер реших да й се обадя… Набрах номера й…
– Полиция, добър вечер! – строг мъжки глас.
Каква полиция, какви пет лева?!
След това се загледах внимателно… Номерът й започваше със „166…“
Очаквах номер, получих номер… много хитър номер, при това 🙂