История за супермен :)

1381261_10151624934331050_1976184457_n

И ето историята, която стана първенец по билкарство във Facebook (събрала най-много лайка):

Тази сутрин Петър пътува по автомагистрала „Тракия“ в посока София, облечен в любимата ми негова блуза на супермен… Приближавайки „Църна маца“ в началото на града вижда две момчета, които явно закъсали, бутат колата си. Петър отбива нашата кола, за да им „даде една ръка“ и докато отива към тях, те се провикват:

„ЙЕЕЕ, СУПЕРМЕН ДОЙДЕ ДА НИ СПАСИ!“

София може да бъде тайнствено красива… Дори и когато вали, когато е тъмно, че даже и когато има трафик… Трябва ви само дъга!

P.S. Щракнах дъгата, докато карах, с тъпата камера на телефона… Дъгата беше повече от красива и исках да спра и да й се налюбувам… По законите на Мърфи, хванах всички светофари на зелено. Защо не става така сутрин, когато бързам за работа?

July Evening

Утрото на първи юли посрещнах в автобуса за Варна… Трябваше да свърша някои неща и най-вече да се видя с Влади, най-добрия ми приятел. Тъй като през деня имах твърде много ангажименти, а не ми се щеше да пропусна възможността да се изкъпя, решихме да отидем на нощен плаж… Всъщност, бяхме на път да се откажем, защото тъкмо когато нагласихме кърпите и се запътихме към плажа, заваля дъжд, макар и слабо…
Чудихме се дали да тръгнем и после решихме, че на варненци какъвто им е снегът, такъв им е и дъждът… И тръгнахме! И явно уплашихме дъжда…
Сега си представете един страшно тъмен хоризонт… Небето е черно, морето е черно и то толкова, че човек не може да разбере къде свършва морето и къде започва небето. Само светкавици проблясват в далечината и правят картинката още по-зловеща, а белите чадъри на плажа правят контраста още по-впечатляващ. Въпреки това влязохме в морето и се къпахме по монокини (всъщност това, че аз и Влади се къпахме по монокини, едва ли ще впечатли някого, но имаше и момичета). А като добавим и това, че взехме и китара, картинката наистина беше по-скоро романтична, отколкото зловеща…