Най-известните марки италиански спортни автомобили са в радиус едва 15-тина км

sportcarsСърфирайки в нета се натъкнах на доста интересен факт – четирите най-велики италиански марки спортни автомобили (Ферари, Ламборгини, Мазерати и Пагани) се произвеждат в регион с радиус едва 15-тина км. За да минете през четирите места, трябва да изминете само 70 км, което отнема по-малко от час и половина. Колко по-малко зависи от това с какъв автомобил се движите… Яко, нали?



Реклама:

Booking.com

Хроники (Chronicle)

 

Не търсете повече информация!

Не посещавайте официалния сайт!

И не гледайте трейлъра!

Не заради друго, ами тъпаците са включили в трейлъра всички важни елементи от филма (затова не пиша много данни за него, сайта и т. н. както обикновено). А той е странен и (въпреки, че не смея да му дам конкретна оценка) си заслужава гледането, защото предлага интересна гледна точка (и нямам предвид изтърканата практика „филм, сниман с любителска камера“).

Колко филма за хора, придобили свръхестествени способности можете да кажете от „раз“? Лично аз над 10, при това без да се замислям особено. И във всички тях главният герой е добър, бори се да спаси минимум Америка, а в повечето случаи – Земята, заедно с прилежащата й Луна и не чак толкова прилежащата й Слънчева система…

Стига глупости – признайте си го: ако вие сте ученици и изведнъж станете невидими, ще нахълтате първо в съблекалнята на момичетата (респ. момчетата). Ако можете да местите предмети, ще се полигавите с досадните съседи. Ако можете да четете мисли, да позная ли – ще пробвате върху човека, когото харесвате. А ако можете да летите, непременно ще прелетите до Хаваите или Малдивите за малко, нали?

После (като ви омръзне) може да се замислете и над спасяването на света, разбира се, но първо са лиготиите… И „Хроники“ фокусира именно на тези глупости, така че се забавлявайте.

Защото краят е ефектен, но не кой знае колко интересен. Накратко – различна гледна точка, страхотни ефекти и едно разочароващо недоумяващо „ъ?“ на финала…

Високо напрежение (Limitless)

Жанр: научнофантастичен трилър

Участват: Брадли Купър, Аби Корниш, Робърт де Ниро

Режисьор: Нийл Бъргър

Оценка: 10/10

Официален сайт: http://www.iamrogue.com/limitless

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1219289/

Трейлър:

 

Както обикновено, бих казал, че филмът е добър и е най-добре да влезете в киносалона и да го изгледате, без да товарите предварително съзнанието си с трейлъри, ревюта и т. н. Още повече, че заради осакатения превод на заглавието, без малко да помисля филма за поредната екшън-тъпня и да го поставя в категория „ще го гледам, ама друг път“. Но ако много държите да четете ревюто предварително…

Първо, забравете за Селеногин и Гинко Прим… Запознайте се с NZT-48: експериментално хапче, което позволява да използвате мозъка си на 100%. Правите уникални асоциации, обработвате огромно количество информация, всички спомени са ви налични, не ви е нужно време да премисляте, да си спомняте или да реагирате – всичко това става мигновено.

Сега си представете изпадналия писател Еди Мора (Брадли Купър), който е в тотален „мозъчен запек“, крайните му срокове наближават, гаджето го изоставя и на всичкото отгоре сериозно закъснява с наема…

Може ли хапчето да обърне живота му? Ще ви издам, че се оправя с крайния срок за книгата си…

Филмът ми хареса поради няколко причини: лесно се разбира, не те обърква, не те задълбава на 6 трансцендентни нива като „Генезис“ (с думата „трансцендентни“ поздравявам всички, на които им се търси нещо в Google тази вечер), нo пък запазва същата динамика.

Харесва ми как е представен ефектът на действието на хапчето – точно така се чувствах и аз, когато бях нагъбен в Холандия (макар че сложните математически уравнения си изглеждат пак толкова сложни)… За уникалните сцени с т. нар. „трипове“ има разработен специален алгоритъм, който обаче ще ви е интересен, само ако се интересувате от подобни неща и то след като гледате филма. Актьорската игра е изключително добре премерена, така че нито да ви се набива в очите, нито да ви дразни. Браво на Нийл Бъргър – след „Илюзионистът“ това е вторият негов филм, който ме впечатлява положително.

Другото, което много ми допада е как са представена разликата между нормалното мислене и мисленето под въздействието на хапчето, както и какво се случва, след като въздействието му премине. В тази връзка, любимите ми моменти са досещането за готварската печка, сцената с момиченцето и кънките на пързалката, както и финала с кръвта (макар че много хора изобщо не са очаровани от финала на филма)… Но за да разберете за какво говоря, трябва да го гледате…

Още нещо – един оригинален сайт-реклама на филма: http://theclearpill.com/

Нещо, за което съжалявам – че не съм прочел едноименната книга.

Филмът не е подходящ за лица под 12 години. От мен филмът си получава максималната оценка 10, но за доста хора това е от „пълна боза“ до „един не чак толкова лош филм“. Ако искате, вижте и още мнения (spoiler alert):