Генезис (Inception)

Определено най-добрият трилър за 2010 г.

Жанр: научно-фантастичен трилър

Официален сайт: http://inceptionmovie.warnerbros.com/

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1375666/

Режисьор и сценарист:

Кристофър Нолан

Участват:

Леонардо Ди Каприо, Марион Котияр, Джоузеф Гордън-Левит, Кен Уатанабе, Елън Пейдж, Майкъл Кейн, Килиън Мърфи, Том Беринджър, Лукас Хаас, Дилийп Рао, Том Харди, Пийт Постълуейт

Трейлър:

Оценка: 9 / 10

И малко коментари от нас:

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.

-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда -отвърнал Конфуций.

-Какво толкова странно имало в това? – попитали те.

-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций…

* * *

Човешките сънища винаги са били в голяма степен нещо необяснимо, интересно, загадъчно и тайно. Може би ви се е случвало (а може би не) да сънувате, че сънувате… или че ви убиват насън? След като се събудите, се чувствате по-странно от всякога.

Ако обичате филми от типа на „Матрицата“ и „Ефектът на пеперудата“, няма начин „Генезис“ да не ви размаже. Това не е филм, който можете да гледате, докато сте на маса с голяма компания или пък нещо леко преди да заспите. Това е от филмите, в които дори една изпусната реплика може да означава да не разберете нищо от филма (всъщност, доста хора казват, че не са го разбрали)…

Леонардо Ди Каприо играе Коб, крадец на информация от човешки сънища. Подготовката и осъществяването на подобен „обир“ се оказват много по-сложни от това да обереш банка в реалния живот. Само че на Коб му се налага да направи нещо още по-сложно, за да види децата си… Със сценария – до тук.

Ето и няколко причини, поради които си струва да се гледа:

  • Идеята. Идеята да се нахлуе в нечие подсъзнание, да сънуваш, че сънуваш, че сънуваш и т. н. на няколко нива, да вкараш екшън, семейна драма, трилър и картини от алпийски снегове до изгарящо горещ морски плаж е невероятна, затова няма да ви я разкриваме изцяло.
  • Отново идеята. Защото някои неща просто кефят. Например, ако докато спите в реалността ви стане студено, нищо чудно в съня ви също да се появят ледени преживявания. Подобни неща са направени доста правдоподобно. Естествено, поне десетина въпроса остават необяснени и нелогични, но нима не беше така и в „Матрицата“, и в „Ефектът на пеперудата“… Личи си, че сценаристът е гледал да изпипа възможно най-голяма част от тези моменти.
  • Атмосферата. Уникално добър баланс, на ръба между психо-трилър и филм на ужасите от една страна и научна фантастика с елементи на драма от друга страна, като балансът е направен в реалността. Пишем глупости, но няма как да ви обясним повече, без да разкрием от филма…
  • Ефектите. Уникални ефекти! Технологиите на 2010 г. наистина са използвани на максимум.
  • Актьорите. Лео отново е блестящ, но тук прави добро впечатление и играта на актрисите Марион Котияр и Елън Пейдж.

Накратко – гледайте „Генезис“, ако още не сте! От „задължителните“ е.

Кражба в БДЖ по Никулден!


Никулден е… Честито на всички знайни и незнайни именници!
И тъй като се очертава да изкарам трезвен по-голямата част от празника, ще ви разкажа за последния си Никулден като студент в Пловдивски университет…
Тези, които не ме познават добре, ще разберат, че и аз не съм цвете за мирисане, употребявам алкохол и дори съм извършил кражба в нетрезво състояние и си признавам за това!
Знам, че звучи невероятно, но имам приятели-именници както в Пловдив, така и в Русе. И понеже много ги уважавам, се разбрахме да изкарам 6-ти вечерта в Пловдив, а на 7-ми сутринта да си допием в Русе…
С първата част се справихме чудесно – напихме се с Ники Вълчанов и компания, хората се натъркаляха още към десет вечерта, а аз около 22:30 се сетих, че ще пътувам за Русе с влака в 22:55. И изфъфлих:
– Мммм… момчета, ааааз тряббва да ссссси хххходя!
– Шшшшщо, бе, Пеши! Оссстаниии още мъъъъничко.
– Нннне мо’а момчета, ааааз тряббваа да ссссииии ххххооодя!
Как съм стигнал до Централна гара Пловдив ми е абсолютно бяло петно… Спомням си само, че спорих със служителката от БДЖ, тъй като пристигнах две минути преди тръгването на влака, а принципно пет минути преди това не се издават билети… Така или иначе, дадоха ми билет, дотърчах някак с преплитащи се крака до последния вагон и се тупнах с лице към гадните, до болка познати зелени кожени седалки…

* * *

Бяло петно.

* * *

Четири и нещо. Събуждам се и се оглеждам… За човек, прекарвал по 16 часа с влак в път Русе-Пловдив всяка седмица, в продължение на четири години не е особен проблем да се ориентира… Дори и мъртво пиян… Дори и в тъмна нощ… Вграденият ми GPS бързо отсече: Наближаваме Горна Оряховица.
След което обърнах внимание на крещящия ми вграден датчик за ВОДА!
Малееее, колко бях обезводнен и жаден – не стига, че бях тотално алкохолизиран, а и парното в БДЖ допълнително изсушаваше въздуха. Естествено, не си бях взел никаква вода…

* * *

Влакът пристигна в Горна Оряховица и тихо спря върху покритите със сняг релси…
Слизам. Гарата е тотално пуста. Чешмите са замръзнали. Магазинчетата са затворени. Дори и чист сняг няма откъде да се вземе на пустата гара… Изсумтявам като гладно псе и се връщам във вагона… Влакът отново потегля…
Обикалям вагоните като подивял – няма джан-джун… Хората са се изпонатръшкали и кротко похъркват… В един момент виждам празно купе, а на масичката пластмасова бутилка с минерална вода, мобилен телефон и портфейл! Явно собственикът – спокоен, че няма жива душа по това време, беше отишъл до тоалетна или нещо подобно… на кого му пука, когато си обезумял от жажда…
Огледах се, ослушах се, доближих се до масичката и без да обръщам особено внимание на портфейла и GSM-а, грабнах бутилката с вода и офейках!
Казват, че първата открадната хапка/глътка присядала. Няма такова нещо. Това беше една от най-вкусните глътки в живота ми!

Още неща, които сме длъжни да имаме в колата си

Държа да подчертая, че изобщо не съм сигурен дали това са задължителни изисквания (не съм чел новия правилник за движение по пътищата), но лично аз смятам, че това не е поредната приумица на КАТ за какво да ни глобяват, още повече, че в ЕС вече е така отдавна. Всички нововъведения са за добро и затова се снабдих с тях:

 

1. Светлоотразителна жилетка – често се налага да излизаме от колата по тъмно, за да направим някой друг ремонт. И какво лошо има да слагаме въпросната жилетка в тези редки случаи?

 

Цена: 2-7 лв., като тия от 2 лв. траят точно едно обличане

 

 

2. Комплект резервни крушки – признайте си, много пъти сте се изненадвали, че това насреща ви е кола, а не мотор.

 

Цена: 0,80-1 лв. за бройка

 

 

3. Втори светлоотразителен авариен триъгълник – един отпред и един отзад, щото могат да ви натресат както от едната страна, така и от другата.

 

Цена: 2-7 лв.

 

 

Общо взето за около 10-15 лв. можете да се обзаведете, което не е пладнешки обир. След това е ясно – когато крушката изгори, обличате жилетката, излизате от колата и поставяте триъгълниците на разстояние 100 м от колата отпред и отзад (на еднопосочен път – на 50 м и 100 м). Взимате крушките и ги подменяте…

 

 

Да живее безопасността