Шопинг-зоните на Кьолн

Минаха няколко месеца откакто се завърнахме от Германия, но нямаше как да не ви разкажа за впечатляващите търговски зони в Кьолн.

Най-известните търговски улици в Кьолн са две и са разположени Г-образно. Hohe Straße започва от Кьолнската катедрала и продължава на юг, където се пресича с по-голямата и по-известна шопинг-зона Schildergasse, на около 300 м от станцията Heumarkt и продължава на запад до станция Neumarkt, където се разделя в няколко малки улички, също пълни с малки павилиончета, средни магазини и дори цели молове.

Достатъчно география – просто се пригответе да навъртите общо над 2 км по улици, пълни с магазини… Два километра, ако минете по улиците без неизбежния зиг-заг по невероятните витрини, но с по-детайлното разглеждане, обикаляне и лов на изгодни оферти, обикновено километражът отчита двуцифрено число. И как няма – вижте само за какво става въпрос:



Реклама:

Booking.com

Има витрини, които няма как да подминеш, а тази специално дори се върнах да огледам още по-подробно.

Тези страхотни чадъри струват 89 евро (аз както ги чупя…), но това е нищо в сравнение със „скромната ценичка“ на тази чанта (598 евро):

А тези фигурки (между 159 и 229 евро бройката)…

Високите цени обаче са заради високия наем на търговските площи: около 200 EUR/кв.м всеки месец! Но витрините са изключително изчистени, не са претрупани със стоки и дори ми направи впечатление, че голяма част от тях комбинират скъпи артикули върху груби, стари или износени стойки. Ето един красноречив пример:

Много се впечатлих и от този простор (винаги когато проскам прането, спорим с Петър за тази дума, който казва, че думата е „простир“ и дрехите се „простират“, а не се „проскат“… и май е прав):

Между другото, същата идея видях месец по-късно в България (The Mall). Иначе Schildergasse е най-натоварената улица в Европа, със средно 14 265 души, преминаващи по нея всеки час.

По улиците можете да видите всичко – от огромни магазини на най-известните модни марки, бижутерии, аптеки, парфюмерии („Одеколон“ идва от Eau de Cologne – на френски: „кьолнска вода“) до малки бутици, магазинчета за сувенири и дори вериги тип „всичко по едно евро“, нищо че чайник под 12 евро нямаше:

Schildergasse е и една от най-старите улици, още от римски времена е била голям пазар. И до днес на нея са останали част от цветарските сергии, а аранжировката от люти чушлета към букетите съвсем ме озадачи – дали наистина се купуват и за кого? Тъщи? Свекърви? Бивши гаджета?

А с тази витрина пък поздравявам всички фенове на кока-кола и Кьолн:

За финал – една обувка, по която дори мъжете се заглеждаха:



Реклама:

Booking.com

Всъщност, невинаги е лесно да привлечеш погледите на хилядите минувачи, загледани във витрините на стотиците магазини – коя от коя по-хубави! Adidas обаче направиха може би най-яката улична реклама:

Не, не беше този билборд (не е лош, но няма да ви накара да се обърнете). Всъщност става въпрос за флаш-моб с група младежи, облечени в брандирани тениски с датата и мястото на откриването на новия магазин. Първоначално вървяха бавно с „роботска походка“ в продължение на 200 метра и накараха доста хора да тръгнат след тях, за да видят какво ще се случи:

След това групата се раздели на няколко части по отделните улици и отново се събра, като обгради фонтана на едно от пешеходните кръстовища, близо до входа на магазина. Там всички от групата „замръзнаха“, подобно на статуи. От магазина на „Adidas“ излезе едно високо момче с въдица, на която беше завързан подарък (естествено, с надписи „Adidas“). В стил „Сирни заговезни“ момчето размаха подаръка пред групата на „роботите“. Когато подаръкът докосваше някого, „статуята“ оживяваше и се стремеше да достигне подаръка… В крайна сметка, цялата група от „статуи“ се пробуди и момчето с въдицата ги поведе към входа на магазина, размахвайки подаръка пред тях:

Какъв по-добър начин да кажеш, че Adidas открива нов магазин и раздава подаръци вътре!

И без значение дали смятате просто да се поразходите, да си напазарувате сериозно или да преследвате роботи, ще забележите, че улиците на Кьолн остават пълни с хора до късно вечер… Все пак, в периода 20-22 ч. те постепенно се ориентират към кръчмите, за които ще ви разкажем в някой следващ пост…

А ако искате да видите още снимки от улиците на Кьолн, посетете блога на Еленко и неговите публикации „Улиците на Кьолн“ и „Улиците на Кьолн 2„.

От мен – gute Nacht und süße Träume!

Език незадължителен на моите деди…

В случай, че още не сте разбрали… Има налудничаво предложение българският език да не е задължителен в училище… При това е още по-налудничаво прието! За първи път чух от блога на Нела, но ето, че нещата вече са официални. Проблемът е обяснен тук възможно най-кратко и ясно.
Естествено, като срещу повечето глупости, има създадена петиция, която едва ли ще види бял свят и няма никаква юридическа стойност… Интересното обаче е какво пише в петицията. Ето избрани неща само от един-единствен екран (линкът е динамичен, може да ви се наложи да пощъкате по страниците), като имената съм ги махнал, за да няма засегнати:


И така, мили мои първи и втори по-горе, София се пише с главна буква, както и България. Държавата „Бялгария“ изобщо не е бяла, много често я почернят.
Трети подписал от Свищов, трябва да е задължителен българскияТ. И пълен и кратък член трябва да се различават.
Четвърти, нитъръзбрах.
Пети, вече говорих за малки и главни букви, сега и на кирилица ако пропишем…
Шести, не сънуваш. Пишеш на латиница и не слагаш запетая пред „че“.
Седми, е, (забележи запетаята) т’ка си е.
Осми, Пркалено е. Както е пркалено да не слагаш интервал след препинателни знаци като точка.
Девети, „държавнаТА“, „(запетая) както“, „частнияТ“, „(запетая) който“, „потъпквайки“, „, (интервал) което“
Десети, „българин“ и „български“ за разлика от „България“ се пише с малка буква. „Bulgarian“ е с главна в анлийския език.
И така, един екран, 10 души, двуцифрен брой грешки. Следва хубавата българска дума „аджеба“: Дали аджеба трябва да учим книжовен български в училище?! Ммм?

Саутпорт (Southport)

„Оживената“ главна улица в 18:30 ч местно време

Саутпорт е малко и скучно градче (70-80 хил.) в Англия, близо до Ливърпул и Манчестър. Средната възраст на хората тук сигурно е над 50 години, а забавленията са не повече от тези в с. Тръстеник, Русенско (ей на, сега Гугъл ще ме индексира, ако някой реши да търси автобус „Саутпорт-Тръстеник“ примерно…)
Тук се очертава да прекарам следващите няколко седмици. Редовните ми читатели знаят, че това не е първият път, когато съм в Обединеното Кралство, така че първоначалният културен шок от каращи в насрещното автомобили и това, че всичко е затворено в 5 часа следобед вече не е толкова силен (виж още впечатления от първия ми престой, снимка с полуголи мацки, случка с проститутка, информация за столицата на Уелс и защо се прибрах с такъв кеф от там).

Хотелът ми отвън
И все пак, продължавам да се изумявам на неща като мъжка тоалетна в розов цвят или факта, че англичаните нямат лични карти (не ме питайте защо)… Но най-интересно е положението с хотела ми.
Той се намира буквално на брега на океана, но само през половината денонощие… През останалата половина съм на цели 10 км от него. Това е така, заради прилива и отлива, тъй като брегът е изключително равен… Ако се вгледате внимателно на снимката долу, ще видите някакво междинно положение на въпросния океан… Със сигурност е интересна гледка, но уверявам ви и че е доста ветровита…

Океанът идва и си отива…