Посетителите на блога: Кой с какъв дисплей е?

Не, ние не знаем къде работите… Не знаем и номера на гащите ви… И няма да ги публикуваме! Но знаем в каква разделителна способност сте разглеждали блога през последните 5 години…

Спор няма – най-популярната разделителна способност е 1024 х 768 пиксела. Но ако в началото на 2006 г. повече от половината посетители са били с тази резолюция, в края на 2010 г. броят им пада двойно…

Широкоекранните монитори явно набират скорост – броят им се е увеличил 10-кратно за последните 5 години. Днес посетителите с широки екрани са се изравнили с тези, които имат екран в отношение 4:3. Моето лично мнение е, че за домашен компютър, на който се гледат предимно филми, най-добре е да имате широк екран, но пък тесният определено е по-подходящ за четене на сорс код, например.

Моята прогноза за 2015 г.: 75% от посещенията са на широкоекранни монитори, 10% са в съотношение 3:4, останалите са разни нестандартни резолюции от устройствата, които ще спомена по-долу.

За финал – ако преди 5 години ви е било достатъчно да знаете, че един сайт работи в 800х600, 1024х768 и 1280х1024, днес нещата са много по-различни. Има стотици разделителни способности; хора, браузващи на 50″ плазмени телевизори и такива, които отварят сайта от мобилния си телефон. Има настолни компютри, лаптопи, ноутбуци, нетбуци, нетпади, айпади, айподи, айфони и какво ли още не… Накратко – сайтът ви трябва да работи в практически произволен размер на прозореца. Тежко ви, уеб-програмисти и дизайнери!

Индуктивна загадка

Моят колега и духовен водач в сферата на вероятности, невероятности, статистика и други врели-некипели – специално обученият почти-акад. Ники Мареков ме утрепа с една задачка-закачка… Споделям я с вас:
На един остров е пълно с напълно изгубили паметта си отшелници, които са бивши програмисти, инженери по качеството, техническа поддръжка и т. н. Някои от хората във въпросния IT crowd имат много специфична племенна татуировка на врата отзад.
За съжаление, никой от тях не знае дали има или няма въпросната татуировка, макар че вижда вратовете на всички останали… Тоест, всеки на острова може да разбере за всички останали кой има и кой няма татуировка, но не и за самия себе си. Приемаме, че няма как да видят татуировката си, така че гениални идеи за йога-пози, цифрови фотоапарати, снапшоти на уебкамерата, огледала, кристални езера, отразяващи LCD екрани и тем подобни не се приемат.
Обитателите на острова по никакъв начин нямат право да съобщават кой има и кой няма татуировка и дори има племенно правило: ако някой разбере, че със сигурност има или пък със сигурност няма татуировка, трябва да се самоубие още същата вечер…
И понеже никой нищо не знае дали има или няма татуировка на врата си, а и няма как останалите да му кажат, съгласно законите на острова, хората по цял ден куфеят, слушат чалга и блек-метъл, джиткат Counter-Strike и WoW в мрежа, живеят си живота и не им пука за повелята…
Но един ден на острова пристига и руса секретарка, която им казва:
„Поне един на този остров има татуировка на врата.“
Въпросът е: какво се случва по-нататък, съгласно горепосочените условия?